Следвайте ни

Внимавай, когато ти продават мъдрост, защото удрят в кантара

viber icon

Банчо Банов, финансов експерт

Пикът на продажбите на книги за себеусъвършенстване (предимно западни – у нас) беше преди около 3-4 години. След това последва спад. Сега, покрай пандемията и понеже всички сме си вкъщи, продавачите на мъдрост се активизираха. Интернет бъка от реклами за онлайн курсове как да станем богати, умни и красиви и да се уредим с мечтания партньор, който винаги е бил извън „нашата лига“ (На английски израза е: „Out of our league“). В смисъл: ако играем във "В" група, той не е от "Б" група, а от елитната "А" група.

Малее, и само за 50, 100, 500, 1000 долара – който колкото даде (има) – пак ще има „съобразен с него „пакет““. Така де, продавачите на мъдрост са социално ориентирани и ви мислят само доброто.

Но да почнем отначало и да караме полека. Авторът на една такава книга пише колко е важно да не се отказваш. Не казвам име и заглавие на човека, за да не му развалям далаверата. Пък и за мен е важен принципът, а не отделния казус. Все пак човека писал, брисал, а може и да е прав. Но аз изказвам моето скромно мнение. Та този като тинейджър се е записал за един спорт, който отстрани му е харесал. После се е сбъскал със суровата действителност – усилени тренировки, пот, жега, изтощение и като капак постоянно хокане от треньора. Не веднъж искал да се откаже, плакал и умолявал, но един родител- не, та не. Пак плакал. Така половин или цяла година. Урокът бил да не се отказва. После написал книга. Не знам си колко десетки издателства едно по едно му отказвали, като получавали ръкописа по пощата. Така няколко години. Накрая едно, се съгласило. И, хоп, книгата станала много продавана.

Брей! Да не повярва човек. Сега да поразсъждаваме за неотказването, понеже този филм сме го гледали. 

В интернет четем как Казанското военно училище имало нагръден знак , утвърден на 27 февруари 1915 г, на който пишело "Победи или умри!"  https://zvezdaweekly.ru/news/t/20191211515-IV7sq.html (Т.е. и руснаците, после и СССР, са имали този девиз).

Срещаме го и назад в средните векове (а и къде ли не). 

„Младостта на Крал Анри IV“ – книга от Хайнрих Ман (изд. "Христо Г. Данов", 1985г.), Глава 1 „Пиренеите“ Част 1 „Родът“:

„…Затова малкото момче предизвика по-голямото на състезание — кой от двамата ще успее да пренесе момичето през потока. Потокът не беше дълбок, но имаше много водовъртежи и гладки камъни, които се отъркулваха изпод нозете, щом човек стъпеше невнимателно върху тях. Съперникът му веднага се подхлъзна и момичето щеше да падне заедно с него, ако Анри не я беше подхванал. Той познаваше всяко местенце във водата и пренесе момичето, напрягайки всичките си сили, защото тя бе по-тежка от него — малкото слабичко момченце. На оттатъшния бряг той я целуна по устата и тя, изненадана, не го отблъсна, а той каза, като се изпъчи:

— През потока те пренесе Беарнският принц.

Селското момиче погледна дребното му възбудено личице и прихна в смях, от който неговото сърце се сви до болка, ала той не се обезсърчи. В същия миг тя се спусна към злополучния си обожател, а Анри извика подире й:

— Aut vincere, aut mori! („Победи или умри“ – б.а.)

Това бе една от поговорките, на които го учеше неговият възпитател; Анри смяташе, че ще постигне много с нея. Последва обаче ново разочарование, защото малките селянчета не ги беше еня нито за това, че той е принц, нито че знае латински. Да побеждаваш и да умираш — за тях бе еднакво непонятно.“

Ако трябва да обобщим, и на капитализма, и на социализма, а и назад в империите, са им трябвали такива хора. Герои на социалистическия или на капиталистическия труд. В Япония имало караоши – млади хора под 40 години, които умират от работа. Блъскат по 70-100 часа седмично, не почиват, спят малко и не взимат отпуск. И някоя късна вечер като се прибират с метрото, седнали да дремнат, но се гътнат – и дотам. В началото на 90-те един баща американец ми каза: „Синът ми работи и събота. Събота обаче е извинение да се появи в офиса без вратовръзка!“ Голяма далавера, няма що.

Да се върнем на писателя. В държавните финанси има цяла глава, наречена „Анализ разходи-ползи.“ Какво даваш и какво получаваш. В нея има всичко – математика, графики, обяснения. Само едно няма. Абзац за „светлото бъдеще“.

Но да се върнем към нашия успял писател и да сметнем какви са му били разходите. Усилия за написването на книгата. И копирането й. От там нататък – само пощенски разходи. Марка за 1 долар (или колкото е там) и (предполагам) самоадресиран плик с марка пак за 1 долар, ако не я харесат, да му я върнат. Нищо повече – ни оране, ни копане, както казват старите хора. И чакане. Но докато чакаш, може и да си лежиш.

В счетоводството има „Годишно счетоводно приключване“ (ГСП). Имате производствена площ с няколко цеха. Цех едно с продукт 1, според ГСП е на печалба. Добре. Цех 2 – на нула. Добре. Цех 3 е с лека загуба, но допринася за печалбата на Цех 1 – оставяме го. Цех 4 – пълна дупка, продуктът му неуспешен – а-а-а, закриваме го. Животът трябва да се живее на етапи. Както е ГСП. И както градинарят реже напролет всички сухи клони от дърветата, така и вие след всяко ГСП трябва да режете куците далавери от живота си.

А не като девиза на римляните: „Не се обръщай назад.“ Това не е поговорка, а девиз. За да може да текат богатства към императора, а той да ги харчи с лека ръка. Точно по тази причини през 80-те или 90-те бяха открили племе в Централна Африка с черти на римляни. Толко далеч са отишли, че направо не си е струвало или било невъзможно да се върнат. И се заселили и изпоженили за местните девойки. 

Отказването (мотивирано с анализ) е много важна функция на човека. Вижте в природата. Две кучета преди да се сбият са наежени и оперени. Правят се „на кълбета“. И изведнъж едното вижда, че „тая нема да я бъде“ и ляга по гръб, скимти, и вдига лапи. Другото продължава ли? Не. Кавалерски го оставя да избяга с подвита опашка. (На английски си има израз: „Roll over and play die“).

Николо Макиавели го е казал: „Никога не бъди тъй жесток към един враг, така че да не можеш да го направиш приятел, ако ти се наложи.“

Да се прехвърлим към Втората световна война. Руснаците пердашат вече яко германците. Един командир моли с телеграма Хитлер да отстъпи. Оня си знае неговото: „Нито крачка назад!“. Командирът обаче прави такова блестящо „отстъпление с бой“ и като минават десетина километра нападащият авангард руснаци вижда, че много се е отдалечил от основната войска и при едно обръщане на нещата може да стане лесна плячка за врага ( а и се страхуват „отстъплението“ да не е капан), и те се отказват. Всеки „по живо по здраво“. Това „отстъпление с бой“ още се изучава във военните академии.

А пък един професор по медицина казваше, че най-важната функция на мозъка е да забравя – иначе ще ти гръмне главата.

Сега да разкажа за селските „прогимназии“.  Някой си живее на село в малка къща с голям двор. Родили са му се две деца. Живее си щастливо. Изведнъж му хрумва да направи голяма къща. И почва. Без да се замисля и отказва. Ами ако не ти лови кантарът? Ако си пълен идиот или кръгъл глупак? Никой не мисли така за себе си. Чувал съм го само веднъж. Докато стоях на спирка за трамвая и ме разминават двама мъже, улисани в разговор. Чувам единия: „Бързам приятелката ми да забременее, преди да разбере, че съм пълен идиот!“ И той не е пълен идиот – автохуморът му го доказва.

Но бяхме започнали за човека от село, който напира да си вдигне голяма къща. Без бизнес план, без анализ на силите, без анализ на разходи и ползи. Не тръгва от даденостите, а от потребностите. Един етаж за мен и жената, един за сина, един за дъщерята. И един подпокривен етаж за гости ( или свекървата от другия край на България като остарее) и т.н. И се почва. Теглят се кредити от ДСК, заеми от роднини. И понеже парите не стигат, той работи наравно с майсторите. Включва и жената. Прави я на „луда калинка“ – дай тухли, дай вар. Ако може включва и децата. Не я завършва (в най добрия случай, груб строеж и керемиди, къщата „зее“ без дограма), защото около 50-те го тупва инсулт или инфаркт. И дотам. Идва ред на Прехода. Децата даже не отиват в близкия град, за да идват уикенда на пикник, ами са в Америка. Жената – пак в малката къщичка, прегърбена и почернена. Скоро и тя си отива. И така къщата зее и се руши, не може и 1000 лв. да й вземеш, а си вложил с труда сигурно 30 бона и повече. Даже в едно село, такава къща, без ограда и дограма, изобретателен съсед беше превърнал партера в обор за крави! Представяте ли си? Ти го проектираш за замък, а то станало обор за волове и крави. Шега на съдбата? Или паметник на простотията? По соца излезе една чужда книга „Едноетажна Америка“, ама кой да чете…

Така-а-а. Да се върнем на продавачите на мъдрост. Pick up artists (свалячите). Преди години разлистих една такава книга в книжарницата. Първият съвет, на който попаднах: Ако си „ръждясял“, да заговаряш всяка срещната млада жена, без да се страхуваш да те нагруби или отбразди, за да добиеш комфорт в отношенията с другия пол. И тогава ще дойде успехът. Това може и да се продава в Ню Йорк или Ел Ей, но я го пробвайте в някой малък градец тук. На първия ден всички жени вече ще ви избягват. На втория ще ви излезе име, на третия гаджето на някоя ще ви ступа. А на четвъртия ще ви арестуват като сексуален маниак. А какво правят тийнейджърите? В 4-и клас се заяждат с момичетата. В пети играят на гоненица. В шести се събират на смесени тайфи, някои пафкат цигари, слуша се музика, шеги и закачки, момчетата „опознават“ как реагира другия пол на историите им, и чак в 7-и или осми почват да се канят на срещи по двойки. Дето имаше едно предаване „Това го знае всяко хлапе“ . Да, ама не се продава под формата на книга.

Друг съвет – ако в бар видиш жена и ти харесва, но е с кавалер или с двама – иди и се запознай, завържи разговор с всички. И се поинтересувай – кой какъв й е. Може да е излязла с брат си и братовчед си. Ха-ха. Я го пробвайте тоя номер у нас – такъв тупаник може да изядете от някоя мутра, че знае ли се.

Накрая стигаме и до извода: Много внимавайте продавачите от мъдрост да не ви казват само половината от истината.  Както гласеше една реплика от БГ филма „Вчера“: „Половината от истината се оказа чиста лъжа!“

Завършвам с цитат от друг роден филм: „Двойникът“. Братчовчедът на доцента и негов двойник– магазинерът (Тодор Колев) – след като инструктира персонала на магазина при затворени врата, казва: „Сега отваряйте и внимавайте! За всяка грешка ще режа от премиалните!“.  

 

 

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Прочетох и нищо не разбрах

Прочетох и нищо не разбрах

06.05.2020 | 04:40

Резултат: Нула ефективност от инвестираното време! Изводът: Заобикаляйте случайните автори

Отговори
0 0
Зоолог

Зоолог

06.05.2020 | 14:16

Така, така приятелю. Като вица за шопа. Случайно попаднал в зоопарка. Спрял се пред оградата на жирафа. Гледал, гледал, чесал се по тила неразбиращо, па рекъл: "Е те такова животно нема!" И спокойно отминал. Извода за теб приятелю - заобикаляй зоопарка! Току виж си срещнал някой роднина! :-)

Отговори
2 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Знаете ли коя е ОСНОВНАТА причина за заболяванията, свързани с тютюнопушенето?