Вицепремиер и министър заминават за С. Македония, гарантират честванията на 4 февруари

е жълт вентилатор на червен фон. Севермаците от сто и десет години (1912-та) ги учат на омраза към нас и имат подготвени безброй обиди. Ние от своя страна (напълно погрешно след 1945-та) ги имаме за свои и сме обезоръжени. Дебело подчертавам, че ние би следвало да ги обиждаме само като отговор на техните хули. Ако (по-скоро когато) те започнат. В дългите ми контакти със севермаци съм забелязал, че са свикнали да ни удрят, без дори да допуснат, че можем да отвърнем. А как им отговорихме последно? Викахме им „Бугари“, което е абсурдно, защото първо е сръбско и второ превръщаме собственото ни име в обида. Те вече не са българи, а еничари и би следвало това да скандираме: „ЕнИчари, енИчари!“ Мнозинството от севермаците не приема названието Северна Македония, а да не говорим за северномакедонци! По силата на Преспанския договор името на страната е Северна Македония, но на населението – македонци. Този договор обаче е двустранен – Гърция-Севермак и няма сила за нас. А истината е, че с тези промити мозъци и този сърбизиран диалект, те нямат общо с българите от другите части на географската област Македония и са точно севермаци. „СевЕрмаци, севЕрмаци!“ Друга тема, на която севермаците са много чувствителни, е сръбската. Съзнават и са гузни от васалното си положение спрямо сърбите и силно посърбения си западнобългарски диалект, който наричат език. Оттук: СЕвермаци пОсърбаци, хей, хей!“ https://www.youtube.com/shorts/ipl2ZaFnXXg