Кирил Петков: Законът за противодействие на корупцията е ключът ни към Шенген

Днешният ден е много успешен, защото този закон е ключът на България към Шенген, този закон е ключът на България към три процента дефицит и, най-вече, този закон е ключът към истинската борба с корупцията. Това коментира пред журналисти в парламента Кирил Петков, съпредседател на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) по повод приетия по-рано в пленарна зала Закон за противодействие на корупцията. 

Петков бе категоричен, че законът е синхронизиран с представители на ЕК и е бил основен критерий от страна на колегите им от Нидерландия. Те не искаха само да бъде приет, те искаха да бъде приет по начин, по който и те да повярват, че ще работи. Всъщност днес показахме пред европейските ни партньори, че не приемаме закони, за да отметнем законодателство, а правим закони, които наистина имат шанс  да направят институционално борбата срещу корупцията, добави Петков 

Мисля, че всички сме убедени, че имаме нужда от реформа в службите. Степента на реформата, стъпките на реформата може да бъдат обсъдени, но реално аз мисля, че всеки ден, в който забавяме реформите в службите, губим шанс България наистина да си стъпи на краката като една държава, която има сериозни институции, които се борят за нейните интереси,  добави Петков.

На въпрос дали Атанас Атанасов е подходящ кандидат за шеф на Комисията за противодействие на корупцията и дали се отказва от идеята Бойко Рашков да я оглави, Петков обясни, че с приетия закон е регламентирано създаването на номинационна комисия, която да не се състои само от политици, което по думите му е много важно. Ако трябва тази комисия да разследва политици, то е много важно да сме сигурни, че хората, които се номинират, имат широка обществена подкрепа, посочи Петков. Приемането на закона днес е крачка напред, а се надявам тази инерция, която се получи, да продължи и с реформата в службите, добави той.

Петков коментира и информацията от ДАНС за експулсирани чужди граждани. Според него това е сигнал, че българската държава оценява рисковете и вече действа, когато се вижда, че чужди интереси започват да влияят на националния интерес.