Следвайте ни

Трима светци правят чудеса в Пазарджик

Мощи от трима чудодейни светци са инкрустиране в сребърен кръст, който може да бъде видян в храма „Успение на Света Богородица“ в Пазарджик. Защитниците на църквата са Елефтерий, Прокопий и Панталеймон.

От най-дълбока древност в християнството било прието в олтара на всеки храм да се вгражда мощехранителница, в която да има частица от светия. Когато бил строен най-големият пазарджишки храм обаче местните първенци не успели да доставят ценната реликва и в олтара на храма няма вградени мощи, пише pzdnes.com.

Грешката била поправена преди повече от десет години и оттогава насам всеки може да се помоли пред иконата на светиите. Когато влезете в големия корпус на храма, ще откриете реликвария с форма на кръст вдясно от централната икона на Иисус Христос на резбования олтар в храма.

Кои са тези светии?

Мощите на свещеномъченик Елевтерий сега се намират в Рим, в катедралата „Св. мъченица Сусана“, денят, в който почитаме неговата мъченическа смърт е 15 декември. Вярата му била толкова силна, че по време на гоненията срещу първите християни той успял да накара с мисълта си изпратените срещу него зверове да стоят на разстояние, а пламъците от мъченическата му клада не успели да го застигнат. Въпреки тези чудеса, той бил съсечен от човешка ръка в името на убежденията си, обезглавена била и неговата майка, която пожелала да целуне тялото на мъртвия си син. Според писанията всичко това се случило във Вечния град, по времето на управлението на идолопоклоника император Адриан.

Свети Прокопий живял по времето на император Диоклециан, той станал александрийски военачалник, но веднъж, по време на буря, чул глас от небето и видял кръст над себе си. Поръчал да му направят такъв кръст и го носел винаги. След една от поредните трудни победи майка му, която вярвала в идоли, го повикала да пренесе жертва на римските богове, но този път той отказал – кръстът вече бил неговата вяра.
Увещавали го – и неговата майка, и императорът – да се вразуми и да се откаже, докато е още жив. Не се отказал и го достигнала съдбата на стотиците мъченици негови събратя. През 303 г. бил затворен, мъчен, посечен с меч. Неговият ден е осми юли, а Св. Прокопий се почита и като закрилник на пчеларите.

Според житието му Св. Пантелеймон живял в края на III и началото на IV век. Роден като езичник, носил името Пантолеон (от гръцки: „лъв във всичко“). Учил се на медицина при известния по онова време лекар Ефросин и станал придворен лекар. Впоследствие приел православието и новото си име Пантелеймон. Отказал да се поклани на езическите богове, заради което бил съсечен по заповед на Максимиан.

Каноничната православна практика повелява при освещаването на нов или възстановяването на стар храм той да получи мощи от светец. В православната църква частици от свети мощи се вшиват в т.нар. антиминс и задължително се вграждат в Светия престол – основната част от олтара на православния храм, където се извършва Евхаристията като част от литургията. В католическата църква във всеки олтар задължително е вградена частица от мощите на светец.

Съмнения за нетлението

Скептиците казват, че от поста телата на светиите се изсушавали или че били погребвани в сухи почви, та затова не се разлагали. Въпреки това в телата винаги има достатъчно влага, която след смъртта неизменно подпомага тлението. Затова при балсамирането египетските мумии били изсушавани, вътрешностите им – изваждани, за да няма влага, а след това напълвани с различни вещества за устойчивост, като след това били изолирани от въздуха, който подпомага тлението. Но при светиите не е така – те са погребвани без никаква обработка, а телата са заравяни направо в земята. И за разлика от мумиите, които при съприкосновение с въздуха се разрушават, светите мощи остават непокътнати. Например в Гърция на о-в Корфу се пазят мощите на св. Спиридон, живял в 4 век. Тялото му и до днес буди удивление сред вярващи и невярващи, защото е меко, разтегливо, досущ като живо, не се е разложило и когато го изваждат за всенародно поклонение, то застава в седнало положение като жив човек!

Чудотворство на светите мощи

Друго свойство на светите мощи е тяхното чудотворене. В съприкосновение със светите мощи мнозина получават изцерение от тежки болести, невярващи стават вярващи, а кощунници биват вразумявани. Подобни случаи са засвидетелствани през всички времена. Например в „Чудесата на Св. Иван Рилски” пише за кощунници, които се опитвали да се подиграят със светите му мощи и горко са си изпащали. Там са отразени и много случаи с болни, на които светецът е дарявал здраве и сили. Тези чудотворни прояви са характерни за всички мощи на православните светци. Чудеса не стават единствено тогава, когато ние самите ги препятстваме със своето неверие и безнравствен живот далеч от Бога, далеч от Църквата.

В Православната църква има мощи на светци, които дори източват свето миро. Такива са мощите на Св. Николай, Св. Димитър Солунски, Св. Симеон Сръбски.

Авторът на пазарджишката чудотворна икона на Светата Дева и Младенеца е неизвестен. В църквата „Успение Богородично“ не знаят произхода ѝ, но в долния десен ъгъл пише името на дарителите “Подарява семейство Михаил и Мар. Джамбазови“. За чудесата на Пресветата дева в града се говори от миналия век, през 1837 г. пък е създаден и самият храм. Вероятно иконата попада в него в средата на XIX в.

Най-разпространеното чудо, което се е случило с иконата е, че първоначално тя е била поставена на балкона в пазарджишкия храм, където при пожар остава почти незасегната, въпреки огнената стихия. След това Божията майка е била свалена в храма, където е поставена вдясно на олтара, в портала на Свети Харалампий.
Църквата „Успение на Света Богородица“ е построена през 1836-1837 година. Създаването на храма преплита исторически хроники и легенди. Твърди се, че местният онбашия разрешил на българите да си построят църква, но тя да бъде колкото една волска кожа. Тогава уста Никола Томчев разрязал на тънки ленти една волска кожа и с нея опасали мястото за новия градеж. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки.

Преди да започне строителството майсторът направил проучване на терена, а след като установил, че подпочвените води са високи, наредил в почвата да се набият греди-пилони, върху тях била изградена дървена скара и чак тогава се поставили темелите. Майстор Томчев бил запознат това, че подпочвените води няма да увредят целостта на дървото и основите няма да поддадат лесно. И на практика се оказал прав, църквата устояла на природата повече от сто години. Нейният ремонт бе правен преди близо десет години, точно поради избиването на подпочвените води, които доведоха до различни повреди.

Църквата „Света Богородица“ представлява трикорабна псевдобазилика с три портала: централен – на Света Богородица, ляв – на Свети Харалампий, десен – на Свети Мина, и два параклиса в женското отделение – Свети Архангел и Свети Николай, в мъжкото. Тя е масивна постройка, изградена от розов риолит.

Същият майстор е направил и църквата на Пловдивската митрополия – „Света Марина“, мъжката баня в кв. Лъджене на Велинград и голям мост над Марица.

За първи и последен път мощите на светците напускат сградата на храма на 10-и май 2017 г., в деня когато БПЦ чества 64-ата годишнина от възстановяването на Патриаршеското си достойнство, в Регионален исторически музей гр. Пазарджик беше открита изложба на църковна книжнина и утвар, собственост на катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик. Изложбата бе част от честванията по повод 180 години от построяването на храма, организирани с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.
 
Източник: Lupa.bg

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?