Следвайте ни

Трагични подробности от последните дни на Юлиан Вучков

viber icon

Проф. Юлиан Вучков така и не успя да преживее смъртта на любимата си Диана. Когато тя си отива през юни 2017 година, той е неутешим. 
„Загубих Диана, моето слънце, моята единствена и голяма любов! Винаги ще е с мен и в мен. Дълбок поклон! Твой Юлиан”, пише в трогателното си послание до нея Юлиан Вучков. 


След този момент той започва да се срива, разкриват от екипа на Мартин Карбовски, който на практика до края поема грижите за професора. 


Диана Душкова е последният близък човек на професора. Той няма живи роднини и на практика остава сам. 

"Последните две години, откакто си отиде Диана, му помагахме, той много страдаше, че е сам. Ние бяхме с него, водехме го при лекари. Накрая го свързахме с момче и момиче, които му помагаха чисто житейски - чистене, пазаруване, да са до него", разказват още от екипа на Карбовски. 

"Тази вечер му е станало лошо и той е тръгнал с екип на ВМА към болницата. Бил е приет, за съжаление е издъхнал в Спешно отделение. Големият проблем в момента е, че той няма деца, близки роднини и на практика стои въпросът за изпращането на този човек", разкриха от екипа на Карбовски. Другият човек, който е бил близо до Юлиан Вучков, е Марта Евтимова.

Журналистката често се отбивала при него, за да види как е той, дали няма нужда от нещо и заедно с екипа на Карбовски обсъждали как е най-добре да му се помогне.

Голямата трагедия била и в това, че на практика много от приятелите на професора просто престанали да го търсят и той се измъчвал от тази самота. 




Диана Душкова, жената, в която проф. Вучков открива любовта, умира внезапно като него в "Пирогов". 

Именно тя беше жената, която проф. Вучков наричаше "любовта на живота ми". 

До последно Юлиан Вучков си остана един от най-колоритните телевизионни водещи и журналисти. В едно от последните си интервюта той признава:

 „Съжалявам, че през доста дни от живота ми съм се оказвал крайно чувствителен и съм преживявал бурно разни обиди, огорчения, подлости, след като е трябвало да се забавлявам поне с част от тях, защото имам достатъчно силно и постоянно проявяващо се чувство за хумор.

В същото време съм благодарен на себе си, защото съм бил отдаден не само на болките си, а и на смеха си, който винаги е бил една от главните опори на съществуването ми.“

Източник: Блиц

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?