2374
Следвайте ни

Технологичните иновации и балансираното им внедряване – катализатори на общуването в бъдеще

viber icon

Когато технологията е добре дозирана, тя може да се използва като добър инструмент, смятат участниците в специалния проект „Бъдещето“.

Дигитализиране на комуникацията, свързаност на нещата, филтрация на фалшиви новини и достигане до потребителите на такава информация, от която наистина се нуждаят. Това очакват да се промени в комуникацията в близко бъдеще участниците в последното за 2021г. издание на специалния проект „Бъдещето“ на Bulgaria ON AIR. Модератор на събитието беше журналистът на Bulgaria ON AIR и продуцент на публицистичното предаване „ДиректноКалина Донкова.

Според психолога проф. Маргарита Бакрачева всеки човек носи в себе си остатъците от продължаващата ситуация във връзка с пандемията от COVID-19.

Тийнейджърите бяха много гневни от това, което се случва, тъй като при тях реакциите са естествени и тази дистанция по различен начин ги кара въобще да отразяват разликата между общуването онлайн и общуването в реална среда“, коментира тя.

Относно това какви биха били дългосрочните последици от тази промяна, психологът е на мнение, че хората много бързо се адаптират към нормалните и приятните условия, но е важно да е налице някаква граница, която да ги успокои.

По думите на проф. Бакрачева при хората, които продължават да работят дистанционно, е много силно нарушен балансът личен-професионален живот, като именно това е един от факторите, който води до по-бързо „прегаряне“. 

 

Моделът за справяне със стреса и саморегулация е вътре в самите нас. Всеки знае, че има неща, които се получават и които не се получават. Не може да направим един тиймбилдинг онлайн, т.е. по същия начин можем да говорим и за комуникацията. Тя е много полезна, но има някои неща, които не стават в опосредствана среда и това, което може да направим, е да се фокусираме върху позитивите“, сподели тя.

Във връзка с увеличаващото се интернет потребление, изместването на комуникацията в социалните мрежи и увеличаващия се поток от фалшиви новини, проф. Бакрачева е на мнение, че опасността идва от това, че всеки човек може да стане податлив, тъй като смята, че може да разпознае фалшива новина или някакво невярно съдържание и има усещането, че контролира и управлява този процес. 

„Това, което може да ни помогне да се справяме в дългосрочен план в тази несигурност, която ни предстои да продължи, е колкото може по-често рационално да отразяваме каква е ситуацията – какви са минусите, какви са ползите и как адаптираме поведението си към тази променяща се среда“, заключи специалистът.

За синергията и комбинирането на изкуствения интелект и човешката намеса, които да улеснят живота на хората, по време на специалния проект „Бъдещето“ повече разказа Найден Маречков, който e директор „Развитие на продукти“ в Mastercard.

„За пръв път в България ние успяхме да дадем на нашите клиенти достъп до мобилно приложение, което се казва AskpLEEZ, което дава възможност да ни помогне във всяка една от ежедневните ни дейности като хора с всичко, което ние имаме да вършим – да си направим резервация в ресторант, да си резервираме място в йога студио и др. Всички ние сме ограничени от времето и всяко нещо, което може да ни улесни да свършим работата си по-бързо, е добре прието от всеки един“, коментира той.

Маречков сподели, че мобилното приложение е много добре наложено в Канада и САЩ, докато до този момент популяризирането на услугата в Европа е изоставала.

Това, което е наистина уникално, е че за пръв път изкуственият интелект говори на български език, т.е. той освен че говори и пише на български език, разбира и нашите клиенти“, допълни той.

Пред какви предизвикателства и рискове е изправен бизнесът, когато говорим за дигитализация, коментира Пламен Панделов - продуктов мениджър „Интернет и пренос на данни“ в Нетера. „След пандемията офисите се изнесоха, учениците останаха вкъщи и това доведе след себе си до много висок риск на т.нар. „зловреден софтуер“ или криптовируси и DDoS атаки. За да предоставим сигурна защита и надеждност на услугите, особено на финансовите институции и застрахователните дружества, е необходимо да има сигурна инфраструктура, по която да могат да бъдат предоставени този тип услуги“, сподели той.

Панделов отбеляза, че от началото на пандемията се наблюдава увеличение на  DDoS атаките с над 600% на година, което само по себе си е много ясен показател за опасността, която грози всеки бизнес.

„Представете си една магистрала, по която се движат множество автомобили. Това е домашният интернет. Не можеш да шофираш с постоянна скорост – непрекъснато намаляваш, увеличаваш. Т.нар. интернет за бизнеса е в една отделна лента, която е резервирана само за клиента и той разполага с тази лента през цялото време. Дори ако теоретично тази лента се повреди, изникне някаква повреда, ние можем да предоставим на клиента втора такава и той въобще да не усети прекъсване на услугата, което е от изключителна важност за голяма част от бизнеса, дори е критично за финансовите институции, за застрахователните дружества, за големите онлайн магазини“. Така той обясни нагледно разликата между интернета, предназначен за бизнеса и този, предназначен за крайните потребители.

Около 70% от компаниите, които са били предмет на атака, след година, година и половина са извън бизнеса и фалират. Това заяви Иван Дудин - регионален директор „Продажби“ в Acronis.

„Много специалисти се концентрират само в едно направление, например защита на данните. Ние трябва да имаме едни пълни back-up-и, съхраняване на 10 места, на 20 места, закопаваме ги в земята, преминаваме на пишещи машини и т.н. Но защитата на данни е само една малка част как те да бъдат съхранени правилно“, коментира той.

Дудин отбеляза, че съществуват още 4 големи вектора. „Един от вторите големи вектора е достъпността на тези данни. По същия начин това се отнася също и за автентичността на данните, защото те ако не са автоматични също ползата от тях не е много добра. Същото се отнася естествено и за безопасността на тези данни“, допълни той.

Изпълнителният директор на издателство „Просвета Либри“ Владимир Кръстев изрази мнение, че когато технологията е добре дозирана, тя може да се използва като добър инструмент. Той сподели, че в платформата Е-просвета също се използва изкуствен интелект.

Изкуственият интелект, който ние сме използвали, е да помогнем на много ученици – учениците, които не могат да четат, които са по-малки; ученици, които дори имат специални потребности и не виждат добре, могат чрез изкуствения интелект да слушат уроците“, допълни той.

Кръстев отбеляза, че компанията се опитва да популяризира технологиите в образованието. „Ние с Bulgaria ON AIR започнахме още в началото на COVID-19 видеоуроци с учител, които бяха страшно полезни на децата тогава. Те са технологично решение, което в онзи момент изигра ключова роля за деца, които отсъстваха от училище“, коментира той и допълни, че към днешна дата същите тези уроци биват надграждани с технология, така че да могат да бъдат полезни и на деца, които имат специални потребности.

Интересната дискусия от „Бъдещето“ беше финалното издание на проекта на Bulgaria ON AIR за годината. Той ще продължи и през 2022-а година с нова серия от полезни визионерски дискусии, които ще ни очертаят параметрите на новия свят – този, който ни предстои след още няколко години.

Проектът се осъществи със специалната подкрепа на А1 България, MasterCard, Acronis и Нетера.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?