Следвайте ни

Св. Серафим прави чудеса от оня свят вече 72 години

Софийският светец развенчава Распутин и едва се спасява от болшевиките

viber icon

Автор Оля Ал-Ахмед

Угрижени хора, които слизат в криптата на столичната църква "Св. Никола", за да напишат своите жалби и молби до св. Серафим. После сгъват бележките и ги слагат в пощенска кутия, поставена до гробницата на светеца, целувайки саркофага му. Това е обичайна гледка за храма на пъпа на София, известен повече като Руската църква.

Навалицата е особено голяма на 26 февруари, когато се чества Денят на паметта на св. Серафим, архиепископ Богучарски, известен като Софийския Чудотворец. На същата дата преди пет години той е канонизиран едновременно от две поместни православни църкви - Българската и Руската.

Въпросът е какво  в житието на св. Серафим Софийски кара хората да вярват в неговото застъпничество и в Чудото Божие.

Николай Борисович Соболев (бъдещият архиепископ и светител Серафим) е роден в Рязан, Русия, на 1 декември (ст. ст.) 1881 г. в семейството на занаятчията Борис Матвеевич Соболев и жена му Мария Николаевна, които имали 12 деца. Николай бил десетото дете. Когато е на 6, баща му се парализира след инсулт и остава на легло цели 14 години. Като свидетел на мъките на баща си момчето

решило да стане свещеник и да измолва здраве и благодат за хората.

През 1894 г. е приет във втори клас на Рязанското духовно училище, а през 1900 г. - в Рязанската духовна семинария, където учил до 1904 г. Още тогава обмислял монашество. Постъпил в Духовната академия в Санкт Петербург.

Първото чудо с молитва се случило, когато горещо се помолил за здравето на сестра си Варвара. Тя получила тежък кръвоизлив и докато я закарат на лекар до града, щяла да умре. Серафим се приближил до Варвара, помолил се и я прекръстил. Кръвотечението веднага се прекратило и сестра му дошла на себе си.

През есента на 1908 година йеромонах Серафим започнал преподавателска дейност в Пастирското училище, основано от Волинския и Житомирски архиепископ Антоний (Храповицки). На 22 декември 1912 г. става ректор на Воронежката духовна семинария с издигането му в сан архимандрит и заема тази длъжност до Октомврийската революция в Русия.

 В смутното време младият пастир проявявал необикновена твърдост, мъжество и безкомпромисност по въпросите на вярата. Още в студентските си години той казва за фаворита на императорския двор Распутин, че носи на държавата нещастие, а по-късно ще го посочи като един от виновниците за гибелта на православна Русия. Заедно с това Серафим се отличавал и с необикновена кротост, смирение, доброта и любов към ближните, с което спечелил заслужен авторитет и уважение. 

След идването на власт на болшевиките семинарията във Воронеж била закрита. Архимандрит Серафим станал свидетел на безумните гонения и насилие срещу духовенството. Самият той

чувал стоновете на монасите от Воронежския Митрофанов манастир, които били заравяни живи в земята.

Майка му го умолявала да бяга, но архимандрит Серафим се обърнал към мъдреца Аарон, който се подвизавал в Задонския манастир. От неговите думи той разбрал, че по промисъл Божий му предстои да попадне в „добра земя“. Ден преди навлизането на Червената армия във Воронеж архимандрит Серафим напуснал града, заедно с брат си йеромонах Сергий.

Следващата му спирка е все още свободният от „червените“ Симферопол, където става ректор на Таврическата духовна семинария. На 1 октомври 1920 година, на празника на Покрова на Божията Майка, архимандрит Серафим е ръкоположен в санепископ Лубенски. В края на октомври, когато болшевиките нахлули в Крим, владиката поискал от Таврическия епископ Димитрий благословение да остане в Русия. Архиепископът се колебаел и прибягнал към жребий. След като се помолил пред Курско-Коренната чудотворната икона на Богородица „Знамение“, той изтеглил листче с надпис „да отпътува“. На 1 ноември 1920 година владика Серафим заедно със своя брат отплували на парахода „Херсонес“ за Константинопол. След кратък престой там владиката бил назначен от Вселенската патриаршия за преподавател по догматика във Висшата духовна школа на остров Халки, където четял лекции на гръцки език. 

През пролетта на 1921 г. архиепископ Евлогий (Георгиевски), управляващ руските енории в Западна Европа, назначил Серафим за настоятел на църквата "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" в София. На 19 май същата година

епископът заедно с брат си йеромонах Сергий пристигнали в България.

Назначението предизвикало недоволството на някои църковници у нас, но накрая всички оценили достойнството му и го признали. До края на живота си епископ Серафим останал на длъжността си управляващ руските енории в България, отначало под юрисдикцията на Руската задгранична църква, а след това под юрисдикцията на Московската патриаршия.

Място за служение на епископ Серафим станал храмът "Св. Николай" на булевард "Цар Освободител". Той бил построен още преди Първата световна война към посолството на Руската империя и бил осветен на 24 ноември 1914 г. Но след руското преселение станал духовен център на емиграцията в България.

През годините на Втората световна война България била съюзник на Германия. Макар да виждал ужасите на болшевишката власт, архиепископ

Серафим никога не отслужил молебен за победа на хитлеристите,

а освен това категорично отказвал да благославя руските емигранти за борба против Русия, казвайки, че да воюваш срещу родината си, е грях.

Серафим издъхнал на Неделя Православна, на 26 февруари 1950 г. Църквата не могла да побере множеството народ, желаещо да се сбогува с него. Преди кончината си, чиято дата предрекъл, владиката казва за утешение на събралите се при него: „Ако имам дръзновение пред Господа, няма да ви оставя“. Една от неговите ученички със сълзи казала, сега неговите духовни чеда няма да могат както преди да му споделят мъките си. Владиката се усмихнал в отговор: „Когато ви стане трудно, напишете ми писмо... и го оставете до гроба ми. Ако получа милост от Господа, ще ви утеша и ще ви помогна". Тези думи получават широка известност. В неговата гробница, направена по решение на българския Синод в криптата под олтара на руския храм, започват да идват хора не само от всички краища на България, но и от цял свят. Така гробът на светеца се превърнал в олтар на надеждата. Със сигурност писмата до него са много повече, отколкото адресираните до Дядо Коледа. В тях болката и мъката търсят лек във вярата, че софийският светец ще помогне по чудодеен начин. Така, както го е направил за хиляди хора досега.

 

Сбъдва желания, лекува, помага и за изпити

Повечето хора, идващи в криптата на Руската църква да се помолят на св. Серафим, споделят в писмата си до него своите най-съкровени желания, проблеми, страдания, надявайки се на помощта му.

Особено много са историите за невероятни изцеления след гореща молба до Софийския чудотворец.

В криптата бележките с послания към светеца се пускат в специална кутия. Поверието гласи, че всяко писмо в кутията попада в ръцете на светеца. За ден се събират стотици. Натрупалите се писма се изгарят след известно време. Така, според служителите на храма, посланията със земните грижи на хората отиват направо на небето.

 Отец Серафим е известен с това, че помагал на студенти по време на трудни изпити. Това е свързано със случка от неговия живот, когато той е искал да влезе в Богословската академия. Не разполагал с достатъчно време, за да се подготви, тъй като разбрал твърде късно кога ще се провеждат изпитите. Затова той се обърнал към Бог с искрена молба да му помогне да извади правилния билет за изпита. И така се случило чудо, което на практика поддържало жаждата му за знания.

Много може да се разказва за чудесата на св. Серафим с инициали на хора, които желаят да останат „зад кадър“. Затова от първо лице ще ви споделя, че за толкова години нямам случай, няма проблем, за който да съм се помолила на св. Серафим, и той да не е бил решен. Разбира се, че всичко става по волята Божия, но дълбоко вярвам, че светецът измолва милост към мен и проблемът ми да бъде загърбен. Предстоеше ми сложна операция през 2017 година, отидох в криптата и се помолих силно, до сълзи. Молих се за  просветление - къде да я направя тази операция, кой да я извърши. И аз взех правилното решение и всичко мина благополучно. Слава на Бога!

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-добрият вариант за страната след изборите?