71
Следвайте ни

Св. Серафим Чудотворец служел в руската църква в "Княжево"

viber icon

Построеният от белогвардейци инвалиди храм дава утеха на офицери и графини 

 

Църквата „Свети Пантелеймон“ в столичния квартал "Княжево" е известна като светата обител на бялата руска емиграция. Тук са намерили утеха офицери и графини, избягали от болшевиките. Построена е през 1923 г. от руските военни инвалиди, принудени да напуснат родината си след революцията през 1917 г. Същата година е вдигнат и първият храм на белоемигрантската общност в Париж, по-точно в предградието "Кламар". Това са и първите две църква на прокудените руснаци в чужбина. 

По това време председател на Съюза на руските военни инвалиди у нас е Дмитрий Александрович Абрамович - полковник, кавалер на Георгиевския кръст. Положението на руските емигранти инвалиди по онова време било отчайващо: „Не знаят езика, без познати, с патерици или без ръце, с простреляни бели дробове или пробит череп, но с гордостта на руски офицери, с особени разбирания за чест, а в джоба си няма нито стотинка, но с кръст на гърдите", гласи оригиналният текст.

"Свети Пантелеймон" се води домашна църква към Инвалидния дом в "Княжево", който в началото се е помещавал във вили под наем. По-късно били издигнати още няколко постройки. Средствата за наема, строителството и обзавеждането на целия комплекс се събирали с благотворителни акции от Съюза на инвалидите, както и от други организации. Сред тях бил и Руско-българския комитет под ръководството на митрополит Стефан, който бил особено съпричастен. От 1923 до 1944 г. България, както и всички страни - членки на Лигата на нациите, ежегодно отчислявала от бюджета си средства за издръжката на руските белоемигранти. Селската община в "Княжево" пък отделила участък за безплатно сечене на дърва.

Щом узнал за желанието на инвалидите да се трудят, 

цар Борис ІІІ изпратил тезгях и комплект инструменти. 

Църквата била истински духовен център за всички руски емигранти. Била малка, като селска къща. За инвалидите обаче била жизненонеобходима. Много от тях донесли семейните икони. Със славата на чудотворна била Тихвинската икона на Божията Майка, пазеща хората на път. Тя принадлежала на руски царски пилот, който останал да служи на военната авиация и при болшевиките. Преди всеки въздушен бой той взимал иконата в самолета. Винаги оцелявал, макар понякога всички аероплани около него да били сваляни. Един-единствен път в бързината забравил да вземе иконата. Точно тогава пилотът бил свален и пленен. 

Иконата е донесена в "Княжево" през 60-те години от друг белогвардеец, който разказва и нейната история. 

Ликовете на св. Пантелеймон и Казанската Св. Богородица също са много древни и се съхраняват и до днес. Иконата на княз Александър Невски пък е подарена от руски монаси в Атон на император Александър ІІІ, става ясно от надписа на гърба <210>. Внимателно се съхраняват уникални ръкописни ноти на православните песнопения от 20-те и 30-те години на м.в.  

В началото в храма служили свещеници емигранти - Шевельский, Георгий Голубцов, Андрей Ливен, княз Николай Бутков. По-късно в "Св. Пантелеймон", като част от тогавашната Руска задгранична църква на емиграцията, служи редовно Богучарският архиепископ Серафим Соболев. Той бе канонизиран през 2016 г. за светец, съвместно от Българската и Руската църква. Сега хиляди хора посещават гроба на св. Серафим Софийски Чудотворец в Руската църква в столицата, където оставят писма с молби до светеца. Приживе владиката дарява 10 хиляди лева за оказване на незабавна помощ на група инвалиди, останали без покрив в студената зима на 1923-1924 г.

Благодарение на своята активна дейност в края на 30-те години и началото на 40-те, Съюзът на руските инвалиди остава най-организираната и дейна руска емигрантска организация в България. Постепенно сменял своя облик и храмът „Св. Пантелеймон". 

Скромната камбанария била украсена с великолепна камбана, 

подарена от ген. Сизов през 1937 г. Постепенно се попълвала и църковната утвар, все по-хубава ставала украсата. Въпреки всичките промени след идването на комунистите на власт в България, храмът на територията на Дома на нетрудоспособните руснаци се запазил, службата в него никога не е прекъсвана, макар че броят на енориашите постепенно намалявал. След Втората световна война много емигранти решили да се върнат в родината си.

През 1977 г. с решение на Светия синод на БПЦ църквата „Св. Пантелеймон" е придадена към Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх в София - храма „Св. Николай Мирликийски". През 1993 г. Руската фондация за милосърдие и култура извърши ремонт. По проект на Олег Соболев - руски архитект, живеещ в България, е оформена камбанарията. Вратите били укрепени и 13 метални решетки били поставени на всички прозорци. Средствата (хиляда швейцарски франка) дарил барон Едуард Александрович фон Фалц-Фейн, живеещ по това време в Лихтенщайн. Николай Трейман направил прекрасни снимки на всички икони. И съвсем навреме. През нощта на 23 срещу 24 юни 1994 г. храмът бил ограбен. Престъпниците разбили решетката на прозореца и откраднали сребърен напрестолен кръст и 8 икони. След това произшествие външните прозорци на храма били зазидани. Понастоящем фасадата на храма е ремонтирана, а интериорната част е запазена като от време оно. Много са дарителите и в днешно време. 

В малката небесносиня църква всеки може да отиде, да запали свещ и да се помоли. Вътре все още витае духът на старата руска аристокрация. Признат като културно-исторически паметник, храмът е неприкосновен и закрилян от държавата и енорията в очакване на своята 100-годишнина през 2023 годин.

Автор ОЛЯ АЛ-АХМЕД

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?