Следвайте ни

Сринали архитектурен шедьовър заради новата гара на София

6 септември 1974 година не е празничен ден в социалистическа България. Но жителите на столицата стават свидетели на пускането в експлоатация на новата гордост на социалистическото строителство - изцяло новата сграда на Централна жп гара. По време на откриването над София се излива пороен дъжд, който обаче е приет като знак за късмет.

Бетонен мастодонт на мястото на архитектурен шедьовър

На 1 август 1888 година по обяд на току що осветената Централна гара София пристигна легендарният Ориент експрес, който отпътува рано на другия ден за Пловдив, Одрин и Цариград. Посрещането му е възвестено с топовен изстрел, в чакалнята на гарата звучи българският химн, а министър Григор Начович произнася реч пред 200 души, за които е даден тържествен обяд "по австрийско меню". Така България става част от обединената европейска железопътна система, а София се сдобива с един от своите архитектурни символи - сградата на Централната гара, която е проектирана от чешкия архитект Антонин Колар, създател на първия градоустройствен план на София след Освобождението и колегите му Богдан Прошек и Тодор Марков.

 

За времето си гара София е била най-внушителната не само за България, но и за Балканите. Сградата е била едноетажна, дълга е 96 м. и широка - 12 м., в източната и в западната част е оформена с втори етаж, а в средата със скромен висок свод над вестибюла, съединен с часовникова кула, която гледа към Витоша. В нея се помещават всички служебни канцеларии, а за пътниците има 3 чакални: първи клас с червени кадифени канапета, втори клас - със зелени и трети клас - с дървени пейки. В мазето е парното отделение и банята за персонала. 

Плановата схема е типична за този вид сгради - обширен централен вестибюл през два етажа и странични крила. Външната архитектура е с италиански ренесансови форми. Гарата се е осветявала от газови лампи. До главната врата на перона, под перонния часовник, е имало голяма камбана, а по-късно звънец: първи звънец - продажба на билети, втори- качване на пътниците и сбогуване, с трети - тръгване на влака. За пръв началник на Софийската гара е назначен Йосиф Карапиров, служител в Хиршовата железница.

 
Красивата сграда с ренесансов облик, считана за архитектурен шедьовър, оцелява като по чудо при бомбардировките над София по време на Втората световна война. Само за да бъде срината със земята 30 години по-късно.

В началото на 70-те години неясно по чия идея е взето решение "рожбата" на арх. Колар да бъде съборена, а на нейното място да бъде издигната нова и модерна сграда. 

На 23 февруари 1971 г. е направена първата копка за строителството на новата Централна гара-София от тогавашния министър на транспорта Григор Стоичков.

   
 

На 15 април 1974 г. старата и красива сграда е изцяло разрушена. Новият проект за облик на столичния "дом" на железниците е на архитект Милко Бечев, а проектанти са архитектите Олга Станчева, Снежа Даскалова и техният току-що дипломиран тогава колега Милан Добрев. Използвани са прости материали - метал, елементарно стъкло, алуминиеви пластики.

 

Декоративното оформление в главното приемно хале на стената над касовите гишета с металопластика на 200 кв. м. е дело на художника Иван Кирков.

През следващите 40 години сградата функционира без да бъде ремонтирана, но на 3 април 2014 г. започна цялостен ремонт със средства от Оперативна програма "Транспорт", който приключи в началото на 2016.

Източник: Dir.bg

Цанка Семерджиева

Редактор

Завършила е „Човешки ресурси” в УНСС и ПУП във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, преди това РЕГ „Любен Каравелов” в Хасково. Като журналист работи от 21 г. Започва във в. „Новинар юг” през 1998 г., където репортерства 6 г., следва в. „Тракия”. Близо 15 г. е във в. „Хасковска Марица” където е била репортер, зам. главен редактор, главен редактор.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?