Следвайте ни

Ще задмине ли синът на Деси Радева славата на родителите си

viber icon

Първата дамата Десислава Радева става майка на единствения си син Страхил на днешната дата, 7 септември, през 1996 г. Детето е от настоящия депутат от БСП Георги Свиленски.

По това време Десислава все още е студентка, но щастието от семейния живот бързо отшумява и с бащата на детето ѝ вземат решение да се разведат, докато той все още е съвсем малък. Страхил израства, живеейки с майка си и баба си по майчина линия, а към днешна дата е вече 24-годишен младеж, който отдавна не дели един дом с Деси.

През 2020 г. наследникът на президентшата завърши специалност "Публична администрация" в университета "Маунт Мърси" в щата Айова в Америка, където бе приет след испанската езикова гимназия в София. Любопитна подробност е, че с майка му изкласиха в една и съща година. Само преди два месеца Ген. Деси пък стана магистър по "Политически патологии на глобалния свят", а кетапа си от Философския факултет на Софийския университет ще получи официално тази есен.

Радева рядко си позволява да говори за сина си и го пази като орлица от обществения интерес. Откакто е първа дама, е споделяла само, че двамата имат силна връзка, обичат да ходят на рок концерти заедно, нарича го галено Съни и твърди, че момчето ѝ има страхотно чувство за хумор, като обичал да се шегува с политическите постове на родителите си. "Баща ми е депутат, ти – съпруга на президент. Аз какъв трябва да стана, за да ви задмина", често казвал Страхил, който е успешен волейболист с кариера в "Левски".

Преди години обаче Десислава е била далеч по-сантиментална и открита и обичала да засвидетелства майчината си любов в социалните мрежи. През 2011 г. тя дори е посветила есе на сина си, което и до ден днешен е видимо в личния ѝ профил във Facebook.

Ето пълния текст:

"Преди да стана майка, спях толкова, колкото поискам, и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна. Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа. Преди да стана майка, чистех веднъж в седмицата. Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка "слънце" за прощъпалник. В 5 часа сутринта. Не знаех, че ако аз ям маруля, съдържимото в памперса ще има вид на пюре от спанак. Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни. Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дифтерит". Допреди да стана майка, никой не се е осмелявал да повръща върху мен. Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите. Oще по-малко съм си представяла как някой смуче циците ми почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна. Напълно контролирах разума и мислите си. Спях нощем. Имах време да сънувам.

Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка. Преди да стана майка, никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може докторът само да надникне в гърлото му. Не знаех как се облича октопод с една ръка. Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача. И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка. Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми, докато спи. Да пера насрани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си. Не знаех, че целувката ми може да лекува. Преди да стана майка, не бях държала в ръцете си някой просто защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него. Да разказвам "Трите прасета" в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк. Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката сега и веднага и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръстчето.

Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение. Не знаех колко е важно да не мигаш, защото той току що заспа. Не мислех, че мога да обичам толкова горещо. И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети. И още по-малко, че аз ще им се радвам. Преди да стана майка, не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг. Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.

Преди да стана майка, не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша. Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм дори и когато двама доктори в "Пирогов" ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И след това да рухна безсилна на бордюра пред болницата. Прилошаваше ми при вида на кръв. Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко. Изпитвах ужас от варицелни пъпки. Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка!"

Още от категорията

Виж всички

Коментари (4)

мхм

мхм

07.09.2020 | 20:16

Тая стара чанта я скриха, щото нещо много беше почнала да се излага...

Отговори
13 1
Боже,

Боже,

07.09.2020 | 19:23

Радини вълнения, и какво ни интересуват зърната на тази, родила едно дете и вече ще се наака. Като толкова ви е грижа за сина на деса и онзи психар до коляното на корнела, не му знам името, уточнете в какво предполагат че ще задмине родителите си, може би имате в предвид в любовните похождения на деса.

Отговори
18 4
Киро

Киро

07.09.2020 | 19:23

И що не учи в Сев,Корея или Русия а в Сащ?

Отговори
18 3
Абсолютно си прав

Абсолютно си прав

08.09.2020 | 15:50

Децата на ръководителите и членовете на русофилската партия БСП учат или в държави от ЕС, или в САЩ.

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?