Следвайте ни

Села се наредиха на опашка за рисунки по дуварите

Художникът Стойко Гагъмов в Брестовица конкурира Венци и Катажина в Старо Железаре

viber icon

Гергана Василева, Цветана Георгиева

Жители на селата около Пловдив луднаха по рисунки по дуварите. Те с охота предлагат зидовете на къщите си на художници, за да ги изрисуват. Първи бяха в Старо Железаре, което се превърна в галерия на открито, а сега по тази мода се запали и Брестовица.

Художникът Стойко Гагъмов се зае да украси сивите огради на къщи и постройки в пловдивското село. Това стана малко след като Гагъмов се засели там. Инициативата му запали местните и днес те се надпреварват да предоставят дуварите на къщите си за изрисуване. Местните дори поставиха касички в магазините и започнаха да събират пари за боите на художника.

След среща с кмета на селото плановете са да се преобрази главната ул. "Васил Левски", като се превърне в своеобразна галерия.

Днес фасадата на параклиса „Св. Мина” в Брестовица вече е изрисувана. Дъждовете не попречиха на талантливия художник да оживи скучната и сива фасада до читалището с ликовете на Левски, Ботев, Вазов и Джон Атанасов. До тях е и този на световноизвестния инженер Петър Петров. Малцина знаят, че изобретателят на първия цифров ръчен часовник, наречен "Пулсар", е роден в Брестовица.  

Само преди дни на една от оградите в селото бе изрисуван образът на легендата в българското кино Стефан Данаилов. Изображението на големия актьор е много сполучливо, а жителите на Брестовица са изключително благодарни на майстора за рисунката.

На рисунките по дуварите на Старо Железаре пък си дават среща световни знаменитости и местните жители. ​Там ликовете на известните и местните привличат несекващ поток от посетители - част от тях са преминаващи по маршрута Пловдив-Хисаря, други идват специално, за да се снимат до кралица Елизабет Втора и принцеса Даяна, седнали в компанията на баба Велика и дядо Йордан. Графитите са дело на артистичния тандем Венцислав и Катажина Пирянкови, които пет поредни лета осъществяват своя проект за възраждане на българското село.

Старо Железаре стана дом на модерното улично изкуство, а да приличат на него, пожелаха и околните селища, и цели улици от Хисаря, и села от различни краища на България. Опашката от желаещи да изпишат стените  на къщите и дуварите им с подобни сюжети е дълга. Когато през лятото в селото са Венци и Катажина, идват десетки хора да ги канят, през другото време питат мен, разказва кметът Илия Тонов. Художниците обаче са категорични - техният проект е посветен на Старо Железаре и ако той тръгне по пътищата, ще се изгубят посланията му, идеите и смисълът.

Талантливите артисти вече са известни не само в България, но и по света. Но за жителите на Старо Железаре те са особено скъпи. Родовите корени на Венци са в това средногорско село, а съпругата му Катажина от Полша припозна Старо Железаре и неговите жители като свои роднини. Повече от десет години всяко лято те се прибират тук от Познан, където имат своя школа по изобразителни изкуства, а преди пет години сложиха началото на уникалния си проект. Вече водят и свои ученици от школата си в Познан. Всяко лято те рисуват нови сюжети, разширяват посланията си, въвеждат нови герои. Неизменно обаче край световните знаменитости са местните герои. Баба от селото е седнала до кралица Елизабет. Модният гуру Лагерфелд оправя гънките на носията на друга, а папата общува с Гунчо от Старо Железаре.

Още след първия артфестивал в Старо Железаре кметът Илия Тонов даде заявка, че ще поиска закрила за селото и уникалните рисунки от ЮНЕСКО. Няма другаде по света място, събрало толкова талант, любов към хората и впечатляващи изображения на местни хора и световни личности на едно място, категоричен е кметът. Всеки ден тук идват хора да видят рисунките и да открият посланията, които двамата големи артисти отправят чрез тях. Венци и Катажина посвещават това на  хората от Старо Железаре, на възраждането на селото. А за да могат и посетителите да изразят своите впечатления от това, което виждат, обмислям да открием книга за впечатления, каквито някога е имало във всеки магазин. Ще я поставим в Дома на традициите, възнамерява Илия Тонов.

Не за пари, а за народа 

Няколко години по-рано Стойко Гагъмов нарисува по скалите на Сахат тепе личности, дали много за развитието на България. Гагъмов не иска популярност, хонорари, слава. Иска това, което подписва като С.Г., да остане за всички, които уважават историята си. Тъй като, когато един народ забрави героите си, историята си, губи бъдещето си, категоричен е маестрото с четката. Той дебело подчертава, че рисува за народа, за всички хора. Хората сега нямат пари за картини. В галериите влизат само да хапнат нещо от почерпката, казва художникът. Вмъква, че донякъде усетът му към цветове е и любовта към четката.

Кмет води джедаите срещу Дарт Вейдър 

Сред любимите герои на местните жители са Путин, който гледа от кметската къща, Фидел Кастро, чието посещение в Старо Железаре помнят най-старите, както и Сталин, чийто лик вандали се опитаха да заличат. Баба Велика, дядо Йордан и още цяла дузина местни жители посрещат и изпращат ежедневно посетителите на селото, а от стената на една сграда кметът Илия Тонов е повел рицарите джедаи от "Междузвездни войни". В тази сага е и Пенка, шефката на местната кръчма, и Рангел, който се бори с Дарт Вейдър със светлинен меч. Една от улиците на Старо Железаре пък приюти световни шедьоври - „Госпожиците от Авиньон“ на Пикасо, „Спящата циганка“ на Анри Русо и така доведе не само политици и артисти от световната сцена, но и изкуството великите художници.

Шевици по зидовете красят село Климент

Пъстри народни шевици и мотиви от българска бродерия грейнаха по дуварите на Климент. Новата премяна превърна средногороското село в красива приказка. Тя е по проект на кметството, финансиран от Министерството на културата. Идеята е на кмета Мано Манов, който в продължение на четири мандата стъпка по стъпка успя да съхрани песните, носиите, обичаите на селото, а и да ги пренесе и превърне в живописна украса на Климент.

Шевиците по дуварите са само част от мащабен проект за атракции, представящи живота на селото отпреди 100 години. По улиците вече има изложба на открито. Тя се състои от тематични пана, изобразяващи сцени от живота на климентци от преди 100 години  -селска труженичка дои крава, моми берат маслодайни рози, дърводелец кастри с тесла, коледар и кукер красят тротоара. Паната дават възможност на посетителя да влезе в тях и с лика си да се преобрази в избрания герой.

Проектът се нарича „Фолклорна палитра от климентски традиции“, той е нашата визитна картичка, с която каним хора от цяла България и от цял свят да дойдат и да ни опознаят, казва Манов. Това никак не е пресилено, потвърждават местните хора - години наред да гледат розобер в Климент идват туристи от Франция и Белгия.

Искаме да покажем силата на фолклорната традиция, родовата памет и обредност, които съхраняваме, казва още амбициозният кмет. Още преди няколко години той изгради Алея на родовете, като до всяко старо или новозасадено дърво постави табло, изобразяващо развитието на местен род през столетията. Тя е и възможност да се проследи историята на големите родове в селото, и атракция, който привлича посетители.

Също по идея на Мано Манов на прозорците и стените на детската градина грейнаха ликовете на народните будители - постерите са цветни, с големи размери и изобразяват Кирил и Методий, патронът на селото Климент Охридски, Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?