Следвайте ни

Сбогом на поета! ПОЕМАТА, която новият Яворов посвети на Лора

viber icon

23-годишният поет Стефан Кичев е починал миналата нощ. Той стана популярен с много награди, познания и категоричната, различна позиция пред медиите. Съвременният Яворов, който пред интернет, предпочита планината и неговата Лора, представяха го те.

Младежът сам се определя като нещо между Яворов и Дебелянов, но с малко от Вапцаров.

Според медиите Кичев сам е сложил край на живота си, причините не се съобщават, но близки на младия поет предполагат, че той се е самоубил поради неуспехи в личния си живот, пише woman.bg.

Гноен Вик

Посветено на Лора, моята любов и вдъхновение,

Обичам те Реших да седна да пиша тази поема, потайно,
докато е мрачно и слънцето, и приятелите ми са си скрили усмивките
Пиша, защото не харесвам младите съзнания да са обляти с души, подгизнали в сляпа ксенофобия и омраза
Пиша, защото не се кефя, че мацките са луднали по псевдопоезия, рисуваща една и съща картина – цигари, червено вино и несподелена любов
Пиша, защото чакам нещо истинcко да се появи, да ме удари, да ме прегърне и да закърпи раната ми с нежни сълзи
Пиша, защото в побъркан свят нормалното живее само през очите ми
Аз желая нормалните хора, нормалните чувства и интереси
Всички са различни, всички се мразят, гади ми се от тази тъжна картина
Къде е нормалността, къде са децата, свирещи…
Търся я и пиша тази поема Пиша за всички
Момчета и момичета, гейове и лесбийки, бездомници и богаташи
Момчетата спортисти, хулигани, писатели, музиканти, будисти, математици, фейсбук звезди
Момичета,
Които са притиснати от натиска на хиперсексуалност от розова възраст,
и момичета, подали се на него
Момичетата, които усещат в ястията си пепелта от кантара и огледалото,
и момичета, уверени в своите ангелски тела
гейове и лесбийки, които са скрити в топлотата на своя гардероб, събиращи солта на смелост по раната на изолация
И тези, които гордо признават своята природа
Скучните поети с техните сиви цигарени димове и пасажи на изгубена любов
Неразбраните артисти, потопени в сюрреализма
Всички, контролирани от команди
Команди от страх, че сме курви на обществото, секс робове на каишка, готови да изпълним всяка команда, изтълчена от завистливата му уста
Но със зъби отстояваме нашата свобода,
За Загубените дендита, лудеещи самотно в хипи ерата,
Гълтали през училище дългите лъжици на подигравки за розовите си ризи и зелените си пуловери,
За джентълмените аристократи, искащи да полетят в ливадата на покоя, но завряни по съдба в покривките на телата на тийнейджъри
Със спуснати коси на път, сядащи с кръстосани крака, защото така сяда един джентълмен,
Които слушат класическа музика и бирят слюнки по тялото на симфониите, изфранцовани от музикалните великани
Които четат поезия и вкъщи наглас си я рецитират като по филм, актьор на сцена, чакаща да бъде замерена с рози или зеленчуци
Които дирят надежди по слепите момичета в училище със самотни материалистични мечти,
Пиша за Джимморисъните и Кърткобейнците, заклещени в ерата на капитализъм и социално еякулиране,
Блуднейки в своите кожи на тийнеджърите, които са дарили със своето присъствие,
Които летят по улиците на черните си кожени якета и разбунтувани черни конверски и се борят срещу шлема на сексуалната репресия, избутана до ръба на абсолютна хетеросексуалност за всички
Които свирят китарите си и галят галантно струните на голия ум на момичетата, желаещи опастност
За скитниците на нежността, облечени в старото палто на меланхоличната самота,
Kоито са врагове на любовта и любовта им е враг
Пиша за оптимистите, надрани от храстите на държавните училища, търсещи лека в частните, намиращи билети за лотарията им, вече издраскани, наплюти и изхвърлени от минаващи хобити на нашето гигантическо време
Които лежат изпод езерото на звездите върху покривите на София, облечени в раздърпаната, неизгладена риза на луната, изправяйки кривата черна папионка на нощта, мислейки за събличането им
Които никога не са сполетени с куража да оставят ума си гол, по пишка, и да приемат бриза на мозъка на светлините по ъглите
Да отидат при наркомана и да го помолят за едно мляко с какао и да усетят по зъбите си невнемяемото количество на какао и да го напсуват, че хероина му е изстискал вкуса
Пиша и за хленчещите пръдльовци, които биват одраскани от ръждясалите нокти на “известността” и крещят с кеф
О, Шабад, люляците лилавеят по розовата ти изгнила бензиностанция, израснала на абстиниралата ти плът
Лилави като скитноликите гладни глави на гоблини, съзерцани отзад в градината с листата, облечена в сянката на младата салата на шопинга
Оживени от Нирвана, ХХЛ, 15-ка, чистак, издухана, докато пикаеш, пикаеш, докато я дишаш, приема те, подгизва те в кльощавите си рани
Прекланя света пред теб, тя ти е роб, поет е с проблем към морфина и лигава химикалка
И се усмихва любовта ти, изпълва ти корените със скъпи трюфели, които миришат хубаво, експлозивен вкус из устата ти
Усмихва се и запява песента на живота Шабад! Шабад, чиито храмове са из центъра на София,
Промъкват се и покоряват земята на нашата столица,
Неговите жертвоприношения са простички, изискват детинската невинност и куп салфетки
Шабад, които говори през всички нас и ни кимва демонично през екрана на чикиджийската 4-цифрена система, като натиснем,тя да е изпълнена със синята дрога на Марк Зюкенбърг
Приеми го, всички сме наркомани на нея, покланяме се, снимаме се, мислим какво да напишем за статуси
Проклети лайкове! Демонични лайкове
Чрез тях набивате чекията на социалната мрежа и тя еякулира и пръска със своя опашат питон джизела на самочувствие по голите тела на фейсбук “звезди”
А те я приемат за вана и потапят всяка представа за реалност в нея
Шабад, който зубри всяка единица и молекула на енцикопледическите стихове в учебника по история, с надежда да ги отдели демонстративно пред Началникът и той, удоволетворен, да си забоде рогата и да напише едно еднакво 6
Шабад, чиито глас е чалга и чиито войници се нареждат скромни пред нея с отворени бюстове
Обръснати, плешиви, с тънки дънки и плюшено яке на Пул енд Беър
Всички запяват бойният вик на Шабад по подлезите на НДК
Плаче ми се и ми се гади като го виждам, страхът ги побеждава
Страхът от всяко нещо, различно от тях, ги усамотява и ги оголва,
и те намират утеха в нацизма и фашизма Събуждаме се в Шабад всички тираджии на изкуството, търсещи меланхоликия лек на плагиатсвото
Аз съм Шабад, ти си аз, ние сме Шабад, всички
Хора, човешки същества, търсещи капките на реката на спокойствието, на успеха, на реализация, на живота
Бездомниците на улицата със зебровите си
бради и насекомови очи
Засъхналите останки от финансовия сопол върху мустака на алчност
Дядовците на село, работещи върху двигателя на кола от 58-ма
Чужденците, нападнати по мрачните ъгли на нащата обладана столица
Обладана от мъглата на омраза, на ненавиждане
Всички сме с доброта в наще сърца и ум в наще глави
10 войници на Шабад, които ме нападнаха и ме ограбиха преди месец долу в осветеният тунел на София
Прощавам ви, не ви обичам, не ви и мразя
Вие сте като мен, аз съм като вас
Братята ми, обиждащи скитноликите различни от тях, братята ми обиждащи тези които обиждат
всички до един сте ми братя и сте мен и аз съм вас
Мразете ме, мразете гласа ми, не ми пука, моята душа е чиста и оголена
Мутрите, тряскащи барабаните в Син Сити, политиците, криещи се от протестиращите хора, тревоманите, подгонени от полицаите
Аз ви се усмихвам и оголвам духа си пред вас
Прекланям се пред вас, удоволетворете ме с една усмивка и изпълнете небето с лъчи
Нищо повече не искам – С.К

Из цикъла „Екраните не спят“

(Кибетрагични стихове)

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Пътнишественик

Пътнишественик

16.12.2020 | 14:20

Лутал се измежду няколко вселени, физическата, виртуалната, допълненаната с гугъл и пропаднал в черната. Дано му е простено от неопитната младост, така млад а вече българин

Отговори
1 0
Бъбу

Бъбу

16.12.2020 | 14:12

И това ли се нарича поезия, боже, това само издава не здравия дух, объркания дух на това дете жалко.

Отговори
5 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?