Следвайте ни

Разпети петък е! Денят на най-голямото страдание

viber icon

Днес е Разпети петък - денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. Затова Велики петък  е най-тъжният и драматичен ден за всички християни.

В петия ден от Страстната седмица Иисус е обвинен, че се е нарекъл Цар юдейски и подготвя бунт срещу римското управление на провинция Юдея. Предаден е на съд на римския легат в провинцията Пилат Понтийски. Той смята обвиненията за неверни и предлага да Го освободи, но тълпата, която се е събрала пред двореца му крещи: "Разпни го, разпни го". Това е същата тази тълпа, която в неделя е скандирала в екстаз "Осанна, Осанна".

Пилат си измива ръцете, за да не падна кръвта на Христа върху него и Го предава на войниците. За присмех те възлагат на главата Му трънен венец вместо корона и Го повеждат към Голгота - лобното място за разпъване на кръст на разбойниците и враговете на империята.

Нарамил тежкия кръст, с изранени нозе и обляно в пот и кръв лице, Иисус поема последния си път към хълма Голгота. Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си и я хвърля върху керемидите на оградата покрай, която минават. Така се появяват първите неръкотворни образи на Спасителя - "Свети Убрус" /"Светото покривало за глава"/ и "Светата Тигла" /от латинското тегула - керемида/.

На лобното място Христос е прикован към Кръста и разпнат между двама престъпници.

На този ден в храмовете се извършва опело. На утринната служба се четат дванадесет откъса от Евангелието, които разказват за страстите (от църковнославянски - страданията) на Исус Христос. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символ на величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните. Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг - църквата повелява да не се яде и да не се пие нищо, дори вода.

На Велики петък, когато Спасителят умира, през деня не се служи Света литургия. Изнася се Христовата плащаница, в която тялото му е било завито след свалянето от кръста. Преди началото на службата в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащаницата - парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови.

В наши дни плащаницата обикновено се поставя на маса и православните християни минават под нея. За църковния ритуал това действие има стойност на поклон пред гроба Господен, а за народната традиция - на надежда за здраве. Тази година,  за разлика от миналата, миряните ще могат да минават под масата и да докосват плащаницата, а свещениците ще раздават здравец, както е традицията на този ден. По време на службата обаче ще се спазват ограничения. 

Вечерта се извършва Опелото Христово, на което се съпреживява смъртта му.

За втора поредна година църковните празници около Великден ще бъдат отбелязвани различно от обичайното заради ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса в България.

Храмовете ще са отворени и в тях ще текат служби, но влизането е при спазване на строги правила. Миряните трябва да спазват дистанция от 1.5 м. и да носят маски. Препоръчва се да не се докосват и целуват икони. Свещенослужителите трябва да носят маски, освен по време на служение. Където е възможно, трябва да се осигурят коридори, за да не се срещат влизащите и излизащите.

Да се работи на Разпети петък е греховно, както и да се организират веселби. За най-тъжния ден народът е казал, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?