Следвайте ни

Първан Симеонов: Пандемията ще роди нов сблъсък бедни-богати

viber icon

 

 

Отговорът на въпроса какво ще се случи след пандемията е много труден. На първо място, нека тя да мине. Искрено се надявам, че човечеството ще успее да излезе с по-силен имунитет и буквално, и преносно. И като теглим чертата, ще видим доколко оправдана бе тревогата на елитите. Защото се видя, че те не са особено подготвени и налучкват в движение какво да правят.

От един момент нататък стана ясно, че е възможно обществата да започнат да страдат от свръх реакцията на елитите, а не толкова от самата зараза. Разбира се, приоритет винаги има човешкият живот, но продължава да стои въпросът дали властите не направиха и много глупости в опитите да го опазят.

Пандемията показа един от големите недъзи на света - той е все по-свързан, но не и на правилното място

Свързан е чрез комуникации, търговия, свободно придвижване на хора. Но властите по света не са достатъчно свързани така, че да се вземат наднационални решения за наднационални проблеми.

Оказва се, че публиката е свързана, но елитите не са. И това най-много пролича в Европейския съюз, където уж такъв проблем не би трябвало да има.

Затова след утрешния ден първото, за което ще започнем да мислим, е дали не са много импотентни глобалните организации, глобалните регулатори. И дали не трябва да се поощряват регионалните и наднационалните механизми. Да, проблемът с вируса се решава със самозатваряне и граници, но социалните и икономически последици трябва да се решават без граници.

Т.е. границите са добри за борба със заразата, но са противопоказни за борба с икономическата криза след това.

Второ, ще има със сигурност противопоставяне по оста бедни-богати. И на ниво хора, и на ниво държави. Това вече се вижда. Ще се актуализира отново въпросът за солидарността. Нещо повече - може да се стигне до ситуации, в които се обострят противоречия в общества със силно социално разслояване.

Виждаме, че сред най-големите страхове на властите в момента е да не би страхът за живота и здравето да премине в страх за прехраната, което пак е страх за здравето и живота. Решението на този въпрос е времето - ограничаващите мерки да са в разумен период, да успеем да намалим разпространението на заразата така, че да не пуснем другия дух от бутилката.

Ще има не просто деление на бедни и богати, но и на труд и капитал - ново пулсиране на класови противоречия, колкото и странно да звучи. Това е и основният дебат - на кого да помагат държавите: на бизнеса, като разчитат той да се погрижи за своите служители, или на работника, за да запази работното си място.

В момента интересите на труда и капитала звучат в синхрон. Но не е далече моментът, когато може да станат антагонистични. Затова важно управленско решение на властите в различните страни ще бъде кой е адресатът на помощта.

Най-вероятно ще дойде момент, в който бизнесът ще бъде основен двигател за намаляване на рестрикциите. Защото бизнесът има силата да диктува на елитите. И виждайки увеличението на загубите, той би натиснал. Това вече личи и в България -започват да се появяват идеи за рестрикции на две скорости, за алтернативни подходи на тестване.

Призивът: прецизирайте повече карантинните мерки и пуснете някои хора, започва да звучи като втори алтернативен прочит на този, който правителството и Оперативният щаб начело с генерал Мутафчийски правят. Това ще го виждаме все повече.

Ако няма начин да излезем от тази блокада толкова бързо, изниква опасността да търсим изкупителни жертви,

да нарочим някоя обществена група за виновник, да се появи сочене с пръст. Общият социален климат се движи седмица-две след социалните медии, където вече има скърцане със зъби - защо да не ходя в парка, защо е толкова висока глобата. Но сред обществото все още го има адреналиновия обезболяващ ефект на страха от коронавирус.

То още известно време ще бъде в първоначалния ентусиазъм, с който бяха приети мерките на държавата. Но ако това се удължи много - има опасност да премине в сочене с пръст ​- аз го видях този да излиза. Църквата също се превърна в такава мишена.

След утрешния ден потребителските общества ще добият малко повече мъдрост, това ще бъде едно приземяване за тях. И имунизация за самите елити, защото те като че ли не са свикнали на такъв тип предизвикателства. Вижда се недостиг на лидерство, това се дължи на сравнително спокойните следвоенни години.

Малко изнежени са елитите. И парадоксът е, че общества като нашето, които са „гърмяни зайци“, по-скоро сме живели в рестриктивен режим, не сме още така консуматорски настроени, може да се окажат по-добре пригодени. Поне така ми се ще да вярвам.

 
 

Първан Симеонов е политолог, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“ за България. Той коментира пред manager.bg какво ни очаква след края на епидемията и извънредното положение.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

irinka

09.04.2020 | 20:07

И е добре най-безсмисления проект в човешката история наречен ЕС да се разпадне колкото се може по=бързо, без етапи на "гласност" и "перестройка", анализите - после.

Отговори
3 3

irinka

09.04.2020 | 19:48

Кво ни чакало оттук нататък се пита анализаторчето. Кво, на всеки малко по-умен от официален анализатор е ясно кво. Връщаме си Общия пазар на основата на митнически споразумения но само с държави с които имаме добър диалог.. Аман, все да им обясняваме на тея с дипломите.

Отговори
2 4

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?