Пропускаме 13 дни от календара

През 1916 година на 31 март в рамките на 24 часа България преминава от юлиански към григориански календар. Така вместо 1 април на сутринта настъпва 14 април. Юлианският календар с времето се отдалечава от григорианския, тъй като има повече високосни години.

В зависимост от това кога се е случило дадено събитие, отбелязано по „стар стил“, поправката за „нов стил“ е различен брой дни. При образуването на новите дати се смятат различен брой пропуснати дни. В интервала от 5 октомври 1582, когато за пръв път е въведен григорианският календар в света, до 28 февруари 1700 са пропуснати 10 дни. Това значи, че 1 май по стар стил е същият ден като 11 май по нов стил. Между 1 март 1700 и 28 февруари 1800 има разлика от 11 дни. Така 1 май 1745 е 12 май днес. В интервала между 1 март 1800 и 28 февруари 1900 са пропуснати 12 дни. По правило между 1 март 1900 и 28 февруари 2100 се добавят 13 дни. Затова например Трифон Зарезан от 1 февруари по стар стил е същият ден като 14 февруари по нов стил. Българската православна църква преминава към поправения юлиански календар, който съвпада с Григорианския до 2800 г. на 20 декември 1968 г. като прескача 13 дни от църковния календар.

Смяната на календара не размества дните от седмицата, а само датите от месеца. Правилата за пресмятане не са широко познати, което често води до обърквания. Едно от най-известните е с датата на обесването на Васил Левски. 

Тя е 6 февруари 1873 г. по стар стил и традиционно се отбелязва грешно като 19 февруари, а всъщност денят отговаря на 18 февруари. Рождената дата на Апостола - 6 юли 1837 г., се отбелязва правилно като 18 юли по нов стил./Пазарджишка Марица

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?