Прокуратурата срещу кмета на Хасково за “Билла” рунд 7, последен

Георги Иванов е имал възможности да плати на австрийската компания, но не го е сторил

30 ноември, 10:30 часа, Съдебна палата Хасково, дело №410 от 2009 г. В качеството си на обвинител една от страните е заета от прокурор Петър Мидов, от друга в качеството си на обвиняем е кметът Георги Иванов. Така ще изглежда епизод 7 от сагата “Билла”. Различното този път е, че нагласите са това да е последното заседание по делото. Поне за това се обявиха от държавното обвинение, същото пред медиите призова и кметът Георги Иванов, по чиито думи разрешаването на казуса се бавело заради предстоящите след година местни избори. Дали обаче той действително иска бързо да се стигне до развръзка? Едва ли, той определено има за какво да се притеснява, сочат събраните до момента доказателства по делото. На последното заседание в началото на октомври председателят на Окръжния съд Росен Русев разпореди на вещите лица да анализират механизма на изготвянето на общинския бюджет за 2007 г., от който трябва да стане ясно дали кметът Иванов е нанесъл щета, отказвайки да върне паричната гаранция на австрийската компания, и ако има, какъв е точно нейният размер. Иванов е обвинен в това, че е ощетил общината с близо 113 хил. лв. лихви заради невърната сума на “Билла”. Както е известно, търговската верига бе внесла 340 хил. лв. за разчистване на терен, където трябваше да вдигне хипермаркет, сделката се провали в последния момент и “Билла” си потърси обратно внесената сума. Едно е обаче да поискаш, а друго е Община Хасково да ти даде.
Точно с този проблем се сблъскаха представителите на австрийската верига. В  крайна сметка ходенето по мъките свърши през март 2008 г., когато “Билла” най-накрая успя да си вземе парите. За да се стигне до това, веригата запорира сметките на общината, нещо което принуди кмета бързо-бързо да им върне внесената сума ведно с натрупаните лихви. Общият размер обаче вече беше набъбнал до 600 хил. лв., а заедно със съдебните разноски сумата стана 632 хил. лв. Наказателните лихви се изчисляват от момента, в които австрийският холдинг си е поискал обратно парите. Първоначалната дата датира от 2002 г.

Защо обаче въпреки че в общината е депозиран изпълнителен лист, кметът отказваше да върне гаранцията на “Билла”?

Отговора на този въпрос съдът не може да намери вече шест заседания. Ключови свидетелски показания дадоха директорът на правната дирекция Петя Бостанджиева и тогавашният главен счетоводител Живка Делчева. И двете потвърдиха, че в администрацията са постъпили писма от “Билла” с искане дължимите суми да им бъдат върнати. По думите на Бостанджиева, първата молба е постъпила още през декември 2005 г. Тогава тя я препратила към счетоводния отдел. В контрапункт на нейните твърдения счетоводителката Живка Делчева заяви пред съда, че не е получила изпълнителния лист от “Билла” отпреди пет години. Именно това е и една от основните тези на защитата. Ако обаче се приеме този довод, то това практически означава, че в общината през годините е царяла пълна анархия и лявата ръка не е знаела какво прави дясната. Звучи доста съмнително как тогава кметът като шапка на цялата структура няма да знае, че е пристигнал изпълнителен лист, според който общината трябва да плати 340 хил. лв. Любопитна подробност е, че оригиналните писма от “Билла” така и не бяха предадени на прокуратурата, предоставиха се копия, от които не е ясно дали те са истински и не са изманипулирани.
В процес на делото все пак стана ясно, че под въпросната молба от 2005 година има резолюция. “От ? параграф ще се плаща. Да се планира”, е написала Живка Делчева. Пред съда тя призна, че почеркът е сходен с нейния. “Това все пак означава, че молбата е идвала при вас”, опонира от своя страна прокурорът Петър Мидов. Как и кога е станало това обаче, Живка Делчева така и не можа да си спомни. Затова и адвокатът на кмета Розалина Апостолова извади нови доводи. Един от тях е, че общината в този период е нямала средства, за да изчисти дълга си към “Билла”. Дори и за страничните наблюдатели обаче е ясно, че в тези години в общината е имало пари. Не само че бюджетът тогава бе доста сериозен, ами оставаха и солидни излишъци. Доказателство за това са преизпълнените бюджети през споменатия период. Така например през 2006 г. общината е заложила бюджет от 32,5 млн. лв., който впоследствие е нараснал до 43,5 млн. лв. През 2007 г. пък първоначално предвидените 56 млн. лв. са скочили до 70 млн. лв., сочи бърз преглед на финансовото състояние на общината за тези години. Георги Иванов е имал и други възможности да изчисти дълга си към “Билла”, но не го е сторил. Можел е да го направи още през 2006 г., когато в “Преходен остатък” към края на годината има останали 200 хил. лв., които не са използвани. Според мотивите на защитата кметът по този начин е искал да си осигури налични пари, с които да почне следващата година. Затова и не е разходвал сумата за разплащане с австрийския консорциум. За тази цел обаче Иванов има т.нар. револвиращ кредит, за който ще стане ясно по-късно. Друг мотив на защитата са блокираните от
“Билла” 240 хил. лв. в една от сметките на общината, заради които кметът не е могъл да изчисти дълга си, твърди адвокатката му. Главната счетоводителка Живка Делчева обаче опроверга това твърдение, заявявайки пред съда, че през 2007 г. в параграф 1092 (за изплащане на съдебни обезщетения) е имало заложена сума от 320 хил. лв., която заедно с блокираните средства щяла да стигне за изчистването на дълга към “Билла”. Незнайно защо парите от параграф 1092 не се използват по предназначение, а в края на годината са пренасочен за други дейности. Друга възможност пред кмета, стига да е искал да изчисти задълженията си, пък е бил споменатият вече револвиращ кредит. Това е автоматично възобновяем кредит, с който банката предоставя сума до определен размер. Практически той може да се сравни с овърдрафт. Услугата се предлага от всички водещи банкови институции. По тази линия общината може да използва суми между 500 до 800 хил. лв. В края на всяка година Общинският съвет взема решение за такъв кредит, който се използва за запълване на дупки в следващата бюджетна година. Въпреки това пари за гаранцията на австрийската компания така и не са намерени, нищо че има издаден изпълнителен лист и текат лихви.
Защо тогава кметът не е отделил 340 хил. лв., за да изчисти дълга към “Билла”?
Друга теза на защитата е, че това плащане, поне към този момент, не е било приоритетно. По този път на логика обаче ще излезе, че изпълнението на съдебните решения не са приоритет за ръководството на общината. Странната логика засега изглежда хваща дикиш, но само в Община Хасково. В контрапункт на нея са разпоредбите на Сметната палата, според които разплащането на съдебно-изпълнителни листове би трябвало да е приоритет номер едно за всяка една община, тъй като наказателните лихви по тях са най-високи. Те се формират на базата на основния лихвен процент, плюс 10 пункта. Прокуратурата досега може би трябваше да поиска одиторите да проверят изпълнението на бюджета на общината в периода от 2005 г. до 2008 г. Тази проверка би дала отговор на основните въпроси.

На едно от първите заседания по делото кметът Георги Иванов разви друга теза. Той поиска да се направи експертиза, дали ако бе теглил кредит със съответната лихва и се разплати с “Билла”, щетата, за която го обвиняват, нямаше да бъде по-сериозна. Експертизата обори твърденията му, като доказа, че щета ще има, но значително по-малка от направената.
Както е известно, обвинението срещу кмета бе променено в умишлена безстопанственост и причинени щети за 113 хил. лв. Според НПК го грози от 2 до 8 години.

СХЕМАТА НА ПЛАЩАНЕ
През 2008 г. с промени в закона се даде право на ищци, осъдили общините, да блокират сметки. От тази възможност се възползва “Билла”. Тогава кметът бързо намери вариант да изчисти задълженията си. На сесия на Общинския съвет в началото на април той предложи корекция на бюджета, с която си набави необходимите 632 хил. лв. и се разплати с австрийската компания. Защо обаче той не го е сторил по-рано, се пита във въпроса.

 

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?