Следвайте ни

Порязаха хиляди пенсионери, не могат да си вземат парите

viber icon

Пенсии за 666 417 лева са били запорирани през миналата година. Това показват данните на Националния осигурителен институт, цитирани от в. Труд.

Общо 4 527 човека са получавали само част от парите си за месец заради неплатени задължения. Най-често става въпрос за неплатени сметки за парно, дългове към Националната агенция за приходите или банки, както и за издръжка.

Спрямо година по-рано броят на пенсионерите със запорирани пари намалява - през 2018 г. такива са били близо 4800 човека. Нараства обаче общата сума на блокираните пари - с близо 46 000 лева.

Под защита от запор на пенсиите миналата година са били близо 1,8 млн. пенсионери. Толкова са хората, получавали пенсия до 560 лева, колкото е била минималната работна заплата за 2019 г., а според Гражданския процесуален кодекс доходи под размера на минималната работна заплата не могат да бъдат секвестирани.

Най-много пенсии са били запорирани в София, където са блокирани над 194 000 лева на 1215 човека. На второ място се нарежда Пловдив - с 45 453 лева на 321 длъжника, а веднага след него е Перник - с блокирани близо 43 000 лева на 297 пенсионери.

Предходната година Перник заемаше второто място по длъжници - 348 пенсионери с блокирани 42 хил. лева. Най-малко запори са наложени в Силистра, Кърджали и Търговище. В трите области са установени общо 99 длъжници, на които са блокирани над 13 000 лева.

Запорирани са дори средствата на двама българи, които получават пенсиите си в Турция. Сред хората, с блокирани пари, 646 човека са пенсионерите по чл. 69 или това са работници от системата на МВР и отбраната. На тях им е запорирана общата сума от над 107 000 лева. Под запор са били дори 24 инвалидни пенсии за 2655 лева. Една трета от сумата е на трима пенсионери от Перник, на които са блокирани 850 лева.

През 2020 г.: Колко могат да ви удържат на месец

Сумата намалява, ако издържате деца

От началото на тази година има промяна в размера на удръжката, която могат да вземат на лицата, върху чиито пенсии са наложени запори. Причината е вдигането на минималната работна заплата на 610 лева. Съгласно ГПК, принудително изпълнение може да бъде насочено само върху пенсии с месечен размер над минималната работна заплата, т. е. от по-ниските пенсии не могат да се правят удръжки.

Според последните данни на НОИ, под 610 лева пенсия получават 1,86 млн. пенсионери у нас или това са близо 87,6 на сто от всички. Размерите на удръжките от пенсиите, за които е допустимо налагането им, също се определят в зависимост от минималната работна заплата за страната. Посочените ограничения не се прилагат за задължения от издръжка. Ако пенсионер или работещ получава на месец между 610 лева (минималната заплата) и 1220 лева (двукратния є размер), то на него му се удържа една трета от дохода, ако няма деца и една четвърт, ако има такива, които издържа.

Това означава, че ако пенсионер получава 611 лв. и е осъден, ще му бъдат удържани до 203,66 лв. или 152,75 лв. в зависимост от това дали има, или няма деца.

Перник бие големи градове като Варна и Пловдив

Най-бедни са възрастните хора в Разград

Само в 6 области средната е над 400 лева Само в 6 области в страната средната пенсия мина 400 лева, показват данните на Националния осигурителен институт за 2019 г. Очаквано най-много пари взимат възрастните хора в София. Средната пенсия за столицата е близо 466 лева. Веднага след нея се нареждат Бургас и Перник с приблизително еднакви размери - 434 лева. Перник бие големи градове като Варна, където средната пенсия е 405 лева и Стара Загора - 408 лева.

В топ 6 влиза още Кюстендил със средна пенсия от 409 лева. Далеч в класацията остава Пловдив, където възрастните хора взимат средно на месец 373 лева. Най-бедни са пенсионерите в Разград, където получават средно по 306 лева. На опашката са и Кърджали - със 310 лева средно на месец и Силистра - 312 лева.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?