Следвайте ни

Почитаме днес велики мъченици, които науката иска да отрече

viber icon

Днес Църквата чества паметта на Св. 26 Зографски мъченици и на Св. мъченици Евлампий и Евлампия.

Зографските мъченици са загинали за вярата в 1276 година. Повече от седем века след тяхната смърт, в българската историческа наука се правят сериозни опити самото съществуване на Зографските мъченици да бъде отречено. Латините в 1276 г. изгарят 26-те зографски иноци и миряни. Но тяхното злодеяние унищожава само тленните обвивки на мъчениците. Светлата им памет остава и до днес да носи прославата им.

През 1274 г. византийският император Михаил Палеолог се съгласил на уния с Рим. Целта на т. нар. Лионска уния била да получи от Запад помощ срещу арабите. През 1278 г. той издал указ унията да се въвежда чрез всички насилствени мерки. Светогорските монаси изпратили послание до императора, в което твърдо отстоявали невъзможността да приемат унията. Освен това те го молили да държи онова учение, което е приел от св. отци.

Във Византия и Св. Гора дошли папски пратеници, за да проверят прилагането на Лионската уния. Някои манастири ги приели от страх, но други не, и затова пострадали. В това число бил и българският Зографски манастир.

Тези, които се нахвърлили срещу манастира, били скитащи рицари-кръстоносци. Игуменът Тома накарал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери. А той с 21 монаси и 4 миряни се заключили в манастирската кула.

Кръстоносците подпалили кулата от всички страни. Затворените вътре 26 защитници на Православието загинали сред пламъците. Това се случило на 10 октомври 1284 г. Не са известни имената на четиримата миряни. Известни са само имената на монасите: Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Иов, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партений. От всички само монах Партений не загинал в пламъците, а паднал от кулата. Той живял още 30 дни и така имал възможност да разкаже всичко на завърналите се по-късно в манастира братя.

През 1873 г., за да не рухне кулата, монасите я съборили сами, като издигнали на нейно място паметник. Осветили го на 10 октомври.

Св. мъченици Евлампий и Евлампия

През време на жестокото Максимианово гонение на християните живял в град Никодимия знатен момък на име Евлампий. Бил пламенен християнин. Заедно с други християни той се скрил в една пещера край града. Групата го изпратила един ден в града за хляб. Като влизал в града, той видял залепен на градските порти царски указ. Заповядвало се да бъдат предавани християните на смърт.

Евлампий гласно изразил учудването си, че сам императорът опустошава държавата си, като избива най-верните си поданици. Християните смятали за свой дълг да се молят за царя, безпрекословно да изпълняват всички негови повели, когато те не са противни на Христовия закон. Изобщо за своята кротост и честност те заслужавали напълно названието добри и почтени граждани.

Езичници фанатици чули тия думи на Евлампий, хванали го и веднага го завели при съдията. Отначало съдията се опитал ласкаво да увещае Евлампий да се поклони на боговете.

"Не погубвай младостта си – казал му той. – Не нанасяй безчестие на целия свой славен род. Ако послушаш царската повеля и се поклониш на боговете, ще получиш богати дарове и почетен сан. Ще бъдеш уважаван от всички в града. Храмовете са отворени. Да отидем заедно и да се поклоним на боговете!"

"С лъжливи думи и коварни обещания ти няма да ме отвърнеш от моя Христос", заявил момъкът.

Съдията много се разгневил, а Евлампий продължил: "По-добре е да послушаш моите думи: последвай добрия съвет и познай истинския Бог! Той ще ти даде не временна и суетна слава, а слава вечна и истинска. Неговите дарове превишават всички богатства. На Тоя Бог аз се покланям. Към Него отправям молитвите си".

Гневът на съдията се уталожил. И пак започнал да прави опити да убеди Евлампий да принесе жертва на боговете. След това го заплашил с мъчения и най-после, наново разгневен, заповядал на своите хора да го бият жестоко. Евлампий спокойно понесъл ударите. Твърдостта му усилила яростта на съдията. Той замислял все по-страшни изтезания.

Заповядал да го сложат на нагорещена до зачервяване решетка. Мъченикът вече очаквал смъртта, когато изведнъж почувствал нови сили в себе си. Той се изправил здрав и невредим. Всички присъстващи изпаднали в изумление.

Чувствайки в себе си благодатна, свръхестествена мощ, Евлампий изказал желание да отиде в езическия храм. Съдията се зарадвал. Той помислил, че мъченикът се е съгласил най-после да извърши жертвоприношение.

Придружен от голямо множество народ, Евлампий бил заведен в езическото капище. Там имало голям идол. Евлампий се обърнал към него с думите: "В името на Господа Иисуса Христа, идоле неми и глухи, падни на земята и се обърни на прах!"

Веднага идолът паднал и се разсипал. Присъстващите извикали: "Велик и силен е християнския Бог!" Озлобен, съдията не искал да повярва. Заповядал да предадат Евлампий на нови мъчения. Мъченикът имал сестра, девойка, която се наричала Евлампия.

Щом чула, че брат й търпи мъчения за Христа и Неговото спасително дело, бързо се затекла към съдилището. Промъкнала се през тълпата. Приближила се до брат си и извикала:"Нали една майка ни е раждала? Нали в Единия Бог тя ни е научила да вярваме? Защо ти да страдаш за Христа, пък аз да съм лишена от тая чест? Защо не си ми обадил за това по-рано, та заедно да приемем страданията за нашия Бог? И аз искам да умра за Бога, и аз съм християнка!"

След това Евлампия се обърнала към съдията и му казала: "И аз съм служителка Христова! Христос е мой живот, радост на душата ми. И аз за Него съм готова да изтърпя същите страдания, които понася моят брат Евлампий!"

Съдията заповядал да бият девойката по лицето. После по негова заповед братът и сестрата трябвало да бъдат хвърлени в котел с кипящо масло. Евлампий пръв влязъл в котела. И оттам увещавал сестра си да не се бои, защото Божията помощ няма да ги остави. Като се прекръстила, Евлампия влязла също в котела.

Господ изстудил врялото масло. Мъчениците радостно пеели хвалебни песни на Бога. Разгневеният съдия измислил нови мъчения. Избодени били очите на Евлампий. Братът и сестрата били хвърлени в огнена пещ. Но Господ не оставил верните си служители: смекчавал жестокостта на мъченията.

След като се убедил, че не може да постигне целта си, съдията осъдил мъчениците на смърт. Главата на Евлампий била отсечена с меч. Евлампия предала душата си на Бога, преди още палачът да е дигнал меча си и над нея.

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво първо да построи община Пловдив с парите от заема, който смята да тегли?