Следвайте ни

От най-бедните до най-богатите българи - 8,1 пъти разлика

viber icon

България е страната в ЕС с най-голямо неравенство в доходите на населението. Най-лошото е, че то продължава да се увеличава, вместо да намалява.

Офис на IT фирма. Разликата в средните заплати, които се получават в туризма и в сферата на информационните технологии, е над 4 пъти.

Преди няколко седмици на сайта на Евростат се появиха данни за това колко е била през 2019 г. разликата в заплащането на 20-те процента от населението на България с най-ниски доходи и други 20% от хората, които получават най-високите.

Тя е 8,1 пъти, тоест най-богатите получават 8 пъти повече от най-бедните. Ако вземем само 10% от най-бедните българи и ги сравним с десетте процента най-богати, разликата ще е още по-драстична. Но 20% се приемат от статистиката за еталон и позволяват да се правят сравнения с другите страни членки, а и с целия свят.

Засега данните за 2019 г. не са готови за всички страни членки. Но за предишната 2018 г. бяхме на дъното, а тогава тази разлика беше по-малка – 7,66 пъти.

В това подреждане България е на последната позиция в ЕС от доста време и само някои съседни държави, които не са в съюза, имат по-високо неравенство. Средното за ЕС равнище на тази разлика през 2018 г. например беше 4,77 пъти. В Дания то е най-малко – под 3 пъти.

През 2017 г. неравенството в доходите в България е било още по-голямо, отколкото през 2019 г. - хората с най-високи доходи тогава са получавали 8,2 пъти повече от тези с най-ниски доходи, като средното за ЕС равнище е било 5,1 пъти.

В тези изчисления не става дума само за заплати, а за подреждане в зависимост от всички доходи – заплати, наеми, приходи от земеделска земя, социални помощи и т.н.

Ако отнесем например само минималната работна заплата (610 лв.) към най-високите известни възнаграждения в държавния сектор, които се получават на основанието на закон, разликата ще излезе още по-голяма - над 28 пъти.

Борбата с неравенството в доходите е особено важна за България, тъй като през 2018 г. Съветът на ЕС, давайки подкрепа да влезем в чакалнята на еврозоната, отправи пет препоръки. На трето място - веднага след реформирането на държавните фирми и намаляването на задлъжнялостта в частния сектор, попаднаха рискът от бедност и борбата с подоходното неравенство.

Борбата с неравенството в доходите е и част от глобалната политика на МВФ и Световната банка. Просто защото предишната цел беше изкореняването на крайната бедност в световен мащаб, а тя до голяма степен е вече постигната.

Сложното в случая е как да се постигне намаляване на неравенството в доходите, след като хората не полагат еднакъв труд и усилия. Освен това, ако целта е пълно изравняване на доходите и това някак си бъде постигнато, ще изчезнат всякакви стимули за образование и квалификация у хората и предприемаческите усилия няма да имат никакъв смисъл. Вече сме живели в общество, което е било на другия край на класацията по неравенство, и знаем от опит, че това рано или късно води до крах на икономиката.

Повечето правителства не виждат друг начин да въздействат освен чрез данъците, така че да изземват повече от богатите. Или се насочват към политики, които преразпределят пари чрез бюджета за подпомагане на най-бедните.

Ако се сравнят средните заплати, които получават в България работещите в IT индустрията - малко над 3200 лв., със заплатите в туризма – около 650 лв., се получава разлика от 4,3 пъти. Но значи ли това, че от едните трябва да се изземе, за да се даде на другите?

Според много изследователи борбата с подоходното неравенство чрез данъчната политика е погрешна. Обикновено у нас в такива случаи веднага почва спор за това дали да не сменим сегашния плосък данък с прогресивна скала, която предполага данъкът върху дохода да расте с увеличаването на заплатата.

Анализ на Института за пазарна икономика показва, че между индикаторите за доходите и данъчната система няма никаква връзка. И че по-скоро неравенството в доходите нараства или намалява в зависимост от това дали икономиката е във възход, или спад.

За България, която въведе плоския данък през 2008 г., коефициентът “Джини” (който измерва подоходното неравенство) намаля през 2008 г. в сравнение с 2007 г. от 50,4 на 49,7. И още по-силно през 2009 г., когато всъщност бяха подадени първите данъчни декларации с плосък данък.

Коефициентът “Джини” е световен измерител за неравенството, който показва доколко разпределението на доходите се отклонява от перфектното. Стойностите са от 0 до 100, като 100 показва, че само един човек в държавата получава всички доходи, а 0 – че всички получават поравно. Понякога 100 се представя с единица и тогава стойността 49,7 изглежда като 0,497.

Ако сравним държавите в ЕС, в които има плосък данък с останалите, ще видим, че стойностите на коефициента “Джини” за държави като България, Естония, Литва, Унгария и Румъния, в които има плосък данък, не се отличават по нищо от стойностите на този коефициент за останалите страни членки с прогресивно облагане.

Икономическият цикъл и процесите на пазара на труда имат далеч по-голям ефект върху неравенството. У нас например по-отчетливият ръст на коефициента, т.е. засилването на неравенството, започна от 2013 г., когато бяха първите признаци за възстановяването на пазара на труда от кризата. Именно тогава в IT индустрията, аутсорсинга на бизнес услуги и някои браншове на преработващата промишленост заплатите започнаха стремително да растат. И това разтвори ножицата между доходите на работещите в тези сектори и заетите в други икономически дейности като например туризма.

В един момент между 2012 и 2016 г. разликата в заплатите между IT индустрията и туризма се увеличи от 3,7 до 4,1 пъти, за да достигне сегашните 4,3 пъти.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?