Следвайте ни

Опасното говорене против ваксините

В последните дни главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев настойчиво обяснява, че има условия за епидемия от морбили у нас. Антиваксърите, разбира се, съзряха в неговата активност подновяване на проваксиналната кампания, въпреки "доказаните вреди", които ваксините нанасят. На д-р Кунчев това му е работата - да следи епидемичния фон и да предупреждава навреме, ако се зададе опасност. В това си начинание обаче той е неоправдано самотен.

Обикновено след негово изявление се обаждат двама-трима имунолози или вирусолози за подкрепа, докато общопрактикуващите лекари срамежливо мълчат. Може би ги притесняват слуховете, че някои техни колеги попълват здравни картони с неосъществени ваксинации. Друг, също толкова тревожен слух е, че в някои частни детски забавачници хората са прогресивни и едва ли не набират предимно неваксинирани деца. Това е недоказуемо, никой все още не се е издал, а и информацията се коментира предимно в социалните мрежи и на "лични".

Но презумпцията, че можеш да си позволиш да пуснеш неваксинираното си дете сред ваксинираните му връстници би трябвало сериозно да ядоса онези "заблудени" родители, които все още си въобразяват, че ваксините предпазват децата им от вече уж несъществуващи болести. А ако, не дай Боже, решат да надигнат глас, биват нападани с всякакви шокиращи теории, които варират от "поредния заговор на бялата мафия срещу народа", през аутизма, та дори и до наличието на "агенти за безплодие" във ваксините.

Какво се случва в Европа, а и у нас, откакто "прогресивните" набират скорост? Само за две години (2015-2017) броят на заболелите от иначе "мъртвите болести" е нараснал четири пъти. Това принуди Европейската комисия и Световната здравна организация да напомнят, че единственият начин да предотвратим смъртоносна епидемия е ваксинирането. И че всяка държава трябва да направи необходимото, за да гарантира сигурността на гражданите си.

Миналата година във Франция например се взе решение от 2018-а всички деца да бъдат ваксинирани задължително срещу 11 болести. Дотогава задължителни бяха само имунизациите срещу дифтерия, тетанус и полиомиелит. Премиерът Едуар Филип обобщи ситуацията в страната с изречението: "Неприемливо е в родината на Пастьор деца да умират от морбили." Така от тази година френските деца се ваксинират задължително и срещу коклюш, морбили, заушка, рубеола, хепатит В, хемофилус инфлуенце, пневмококи и менингококи. Мярката беше взета след като в страната се увеличиха случаите на морбили, а имунизационното покритие падна под оптималните 95 %. Анкета, проведена година по-рано в страната обаче показа, че 41 % от родителите са против ваксините.

Гореща за антиваксърите беше миналата година и в Италия. През пролетта споровете "за" и "против" ваксините се превърнаха дори в политическа тема, защото бяха основна дъвка между демократите и крайно десните сили. И това се случи на фона на епидемия от морбили с над 5000 заразени. Това е шесткратно увеличение на заболеваемостта, близо една четвърт от всички случаи в Европа. В тази обстановка бе приет закон за задължително ваксиниране срещу 10 болести. Децата, които не са ваксинирани, не могат да започнат образованието си в държавно училище. Неспазването на закона се наказва с глоба от 500 евро.

Всъщност точно от Италия е внесен поредният случай на морбили у нас. Майката и детето пристигат вече заразени, жената в момента е в тежко състояние в Инфекциозна болница. Миналата година, когато в Столипиново избухна епидемия от морбили, заразата беше внесена от Германия. Там ваксинирането все още е препоръчително, но заради огромната емигрантска вълна дебатите за задължителни имунизации стават все по-настойчиви. Ние сме заклещени между страни, които са в предни позиции по заболеваемост в Европа. Миналата година имаше бум на морбили в Румъния с 5000 случая и в Гърция и Сърбия с по хиляда.

При последната регистрирана епидемия от дребна шарка у нас през 2009-2010 година заболелите бяха 24 хиляди, а смъртните случаи - 24. Сега си имаме морбили от внос, а ваксиналното покритие в страната се колебае между 93-95 %. Разполагаме и с все по-нарастваща група инициативни родители, които използват всякакви маневри, за да заобиколят задължителното със закон имунизиране. Имаме и маргинален етнос, който непрекъснато мигрира и трудно може да бъде обхванат дори с целенасочена акция. Но не този етнос е основният проблем в случая. Опасни са ония, които вдъхновено говорят срещу необходимостта от имунизации. Те четат "последните научни изследвания" по темата, могат да цитират от раз поне три "действителни" случая на деца увредени точно от ваксини и да ви дадат методика, по която да заобиколите закона и да не "застрашавате" живота на детето си с имунизиране. Толкова са компетентни, че дори един главен държавен здравен инспектор не може да им се опре. Обединяват се в групи в социалните мрежи, следват ги десетки хиляди родители и ревностно ги четат. Организират и протести, на които се събират средно по 20-30 родители и стават все по-настойчиви в искането си имунизациите да бъдат обявени за препоръчителни (което в техния вариант означава - вредни).

А по това време, в повечето африкански държави, имунизирането на децата се е превърнало в религия. Ваксините се поставят в по-ранен срок, интервалите при реимунизация се по-къси. Безпросветните местни родители дори не помислят да поставят под съмнение необходимостта от имунизиране. Вероятно защото са виждали епидемия с очите си, губили са деца, заради невъзможността заразата да бъде овладяна. Научили са го по трудния начин. И ние натам сме тръгнали.

 

Цанка Семерджиева

Редактор

Завършила е „Човешки ресурси” в УНСС и ПУП във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, преди това РЕГ „Любен Каравелов” в Хасково. Като журналист работи от 21 г. Започва във в. „Новинар юг” през 1998 г., където репортерства 6 г., следва в. „Тракия”. Близо 15 г. е във в. „Хасковска Марица” където е била репортер, зам. главен редактор, главен редактор.   Още

Коментари

За да публикувате коментари трябва да имате профил в сайта

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?