Въздушен ас приземи пламнал изтребител и спаси цял град

Авиацията е изкуство, балет в небето. Не гори ли в тебе искрата, не се качвай в самолета. 

Това са думи на летеца ветеран о.з. полковник Иван Петков, жива легенда на висшия пилотаж. Той е от първите летци, оформили гръбнака на новата ни авиация след Втората световна война.  

На авиацията е посветил 51 години от живота си - бил е инструктор във Военновъздушното училище, летец изпитател в прочутия навремето Авиоремонтен завод „Хан Аспарух“ към военното летище в Толбухин, сега Добрич, има солиден стаж и в сектор Ръководство на въздушното движение на летище Варна. 

Бай Иван, както му казват с респект колегите още на младини, е обучил над 30 пилоти, сред които двама генерали, 11 полковници, 9 командири на полкове и още толкова пилоти в гражданската авиация на Ту-154.

В летателния му актив са записани впечатляващите 13 714 полета с 4070 пролетени часа  на витлови и реактивни самолети. Надхвърлил доста стандартните часове за пенсиониране ​- 3000-3500. Той е един от пилотите с най-много часове на реактивен самолет. Просто бях в авиацията в златното <210> време, когато много се летеше, казва с носталгия ветеранът. 

Летял е на големи височини - до 14 000 метра, на 17 вида самолети  - 11 реактивни, 3 от тях - свръхзвукови, с допустима скорост над 1200 километра в час.

Тествал е в небето стотици самолети след ремонт. 

Талантът му в небесната акробатика не останал незабелязан. При облитане на самолет в база Каменец колегите го предизвикали: Хайде, покажи малко инжекции (ефектни трикове на авиационен жаргон - бел.ред.).

А той бил цар на лупингите и свределите. Следвал максимата: добрият инструктор трябва да знае и може поне три пъти повече от курсанта. Виртуозните „инжекции“ на инструктор Петков впечатлили толкова много главния инспектор Сава Нецов и командира на полка, че го предложили за изпитател за самолетите в големия авиоремонтен завод  „Хан Аспарух“ в Толбухин. След спечелен конкурс там Петков цели 16 години тества и гарантира с подпис годността на самолети след ремонт.   

Признава, че рисковете в небето понасял по-лесно от битките, които се налагало да води на земята - с команди на шефове, които нямат нищо общо с авиацията. Но Петков не се давал, вършел си работата съвестно, без компромиси.

За годините като летец изпитател о.з. полковникът е попадал в десетки рискови ситуации. Налагало се понякога във въздуха със стискане на зъби да обира луфтове на безотговорни наземни „специалисти“. 

Веднъж при полет на височина  11 000 метра със скорост 600-700 км в час Петков чул силен шум

и плексигласът на самолетната  кабина се пръснал. Заради по-високото вътрешно налягане в кабината парчетата излетели, а силната въздушна струя му свалила маската. "Бях наясно, че на тая височина без кислород се умира за 2-3 минути, и  веднага набучих самолета надолу", спомня си той. Потекла му кръв от носа и лявото ухо, оттогава има проблеми със слуха. Мобилизирал цялата си воля и приземил самолета.

Причина за пръсването на кабината се оказала човешка грешка - нарушена технология при монтажа.   

Най-драматичният  случай  на ветерана е като сцена от холивудски авиотрилър. През август 1964 г. Петков летял на височина 12-13 000 метра с труден за овладяване свръхзвуков  МиГ-17 ПФ, който тествал след ремонт със сложни фигури от висшия пилотаж. Изпълнил програма като по ноти и поискал разрешение за кацане на летище Толбухин от ръководителя на полетите майор Станчо Колев. 

На 500 м над града обаче, при скорост 450 км в час, Петков пуска колесника и чува силен гръм. Кабината се изпълва с дим, светва предупредителна лампичка „Пожар“. Става непоносимо горещо. Уредът за изгорелите газове показва 900 градуса вместо 450. 

„Катапултирай! Гориш!“, заповядва майор Колев, ужасен от шлейфа от дим и пламъците, излизащи от горящата опашка на МиГ-а. 

„Над града съм! Ще направя принудително кацане! Викай противопожарната!“, отговаря Петков. Изключва двигателя, задейства противопожарната система и  насочва горящия самолет към полосата. Избрал да рискува живота си, но да не допусне невинни жертви, ако горящият самолет падне над града.

Успява да приземи МиГ-а почти слепешком.

Долу го чака пожарната, която започва да облива самолета със силни струи. Колегите го гледали като възкръснал от оня свят.  И още повече му лепнал респектиращият прякор „Кокинаки“, на името на легендарния  съветски летец  изпитател Виктор Кокинаки, поставил 14 световни рекорда за височина и скорост на полет. "Не се чувствах герой, просто не можех да оставя самолета да падне над града и да загинат дечица", казва полк. Петков.

В началото на 1970-те с колеги от завод „Аспарух“  Петков е командирован в Египет, където ремонтирани у нас бойни самолети били транспортирани, за да бъдат сглобени и тествани за годност. Военният ни аташе в Кайро бил болен и спешно произвели Петков в чин "полковник", за да задвижи сложната документация. Така за няколко дни авиоасът влязъл и в ролята на дипломат.

С представител на "Кинтекс" водили преговори не с кого да е, а с тогавашния  зам.-командир на египетските ВВС Хосни Мубарак, бъдещ президент на страната. Когато се върнал в България обаче, началникът не му признал новия чин, та се наложило да го повишават втори път.

Голямата болка на 93-годишния о.з. полковник е по златното време на българската авиация, когато в небето ни са летели 540 самолета, 80 процента от които свръхзвукови,  най-модерни за времето, и над 50 хеликоптера. Ветеранът не може да преглътне и  ликвидацията на преуспяващия завод „Хан Аспарух“, който в момента е в руини. Но е горд, че е бил част от ВВС, когато 82 процента от пилотите ни били  първокласни. 

Сравнението с днешната ни авиация е смазващо: от 16 изтребителя МиГ-29 и 14 щурмовика Су-25 - летят половината, от 12 вертолета "Кугър" летят два. Пилотите ни пък са с годишен нальот от 60 часа, при норматив от 180. "Знам, че  времената са други, няма да се върнат славните години, ала авиацията е любов до гроб, опасен, но прекрасен чар", казва о.з. полк Петков, който всяка нощ лети насън, както го е правил десетилетия.  

 

Синът на полка

Иван Петк​ов остава рано сирак. Завършва прогимназия с отличие, но няма пари да продължи гимназиалното си образование. Съдбата помага на будния юноша. Докато се къпе в Тунджа, спасява давещ се в придошлите води кон, който се оказва специален - на командира на местното военно поделение.

За благодарност военните поемат таксата за обучение на храброто момче - 14-годишният Иван става син на полка и завършва гимназия с отличие.  

 

Едно небе е твоят връх 

Сред любимите песни ​на полк. Петков и колегите му е песента по стихове на Евтим Евтимов и музика на Тончо Русев, изпълнена от барда Веселин Маринов.

 Лети, летецо, все нагоре! 

Лети до сетния си дъх!

Една земя е твоят корен,

едно небе е твоят връх!

 

Синът на Добри Джуров -  жертва на натегачи 

Познавах Чавдар Джуров - много умно и скромно момче, въпреки че беше син на министъра на отбраната Добри Джуров, казва Петков.  Консултирал  Джуров- младши за детайлите на сложния костюм за скокове от голяма височина, с какъвто самият той летял. "Стана жертва на хвалители натегачи - направиха го инструктор, преди да е готов", обяснява Петков. 

Така се стигнало до фаталния  14 юни 1972 г., когато инструкторът Джуров и курсант лейтенант се забиват в земята със самолет L-29.