2374

Втора неделя след Петдесетница е - именият ден на цяла България

Всеки от нас има свой имен ден, посветен на православен светец или празник. Втората неделя след Петдесетница е именият ден на цяла България – денят на всички български светии. 

Това е празник на ония, които увенчаха историята на нашия народ с венец от благочестиви и народополезни дела с жертвена любов и преданост и послужиха като импулс в душите на народа ни към чист, светъл и блажен живот. Ще посочим няколко от тях:

Св. Цар Борис-Михаил, който покръстил българския народ.

Св. братя Кирил и Методий, славянските просветители, съставили азбуката, наречена глаголица.

Св. Климент Охридски. Когато братята св. Кирил и Методий се отправили за Моравия, взели със себе си един юноша на име Климент, родом от Солун или от околностите му.

Св. Иван Рилски, най-великият светец на българския народ. Родил се около 876 г. в с. Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина. Съвременник на св. цар Борис, на цар Симеон и на цар Петър.

И още много български светци блестят на родния ни небосклон: св. Йоаким Осоговски, св. Гавриил Лесновски, св. Прохор Пшински, св. Иларион Мъгленски, св. Теодосий Търновски, св. патриарх Евтимий Търновски, които със слово и перо, с духовен плам бранили вярата на народа ни от лъжеучители, еретици и посегатели.

Св. Йоан Кукузел, художник на църковно пение, сладкозвучен, ангелогласен, огласявал Атонските гори.

Св. Пимен Софийски, учител, просветител и зограф, възстановил ред манастири и църкви в различни епархии на родината ни.

Св. Георги Нови, св. Георги Най-нови, св. Николай Софийски, св. Злата Мъгленска. Габровските мъченици св. Дамаскин, св. Лазар Български, св. Онуфрий. Всички те не пожалиха нито имот, нито дори живот за вярата в Христос, готови да приемат мъченичество, но не и мохамеданска вяра.

И още много други знайни и незнайни светители, изповедници, преподобни, мъченици, свещеномъченици, които се превърнаха в живи звезди и греят над родната ни земя

Православната църква установява този празник по три причини:

Първо, да ни посочи плодовете, с които слизането на Светия Дух изпълни и оплоди нетленната действителност, духовния свят;

Второ - да ни напомни, че има много герои на вярата, които със съвършен живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са овенчани от Него с "венеца на славата", но са останали безименни и неизвестни за света.

И трето, да се съберат всички светии в един ден, за да се знае, че те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус Христос.

Всички светии, знайни и незнайни, които празнуваме, са въплътили и възвестили в живота си тази любов Божия през вековете. Всеки от тях със своя личен подвиг, дарба и призвание в служба на човеците е доказал евангелската истина, че „Бог е любов" (1 Йоан. 4:8), с която трябва да живеем.

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?