Всеки десети българин иска да емигрира, пенсионерите най-навити

Приблизително всеки десети българин – 11,9%, не само има намерение да емигрира в чужбина, но дори е взел вече такова решение и е много вероятно да го направи съвсем скоро. Това показват резултатите от допълнителната анкета за нагласите за емигриране при последното преброяване на населението през септември 2021 г., съобщи НСИ.

12 906 българи на възраст между 15 и 74 г. са изразили мнението си чрез тези анкети. Ако обаче резултатите се отнесат към цялото население, сметката показва, че около 773 500 българи имат нагласата да напуснат България.

Това е най-голямата абсолютна бройка и процент от населението, които споделят такава нагласа, откакто се попълват подобни анкети. За първи път те бяха въведени при преброяването през 2001 г. и тогава желание и готовност да отидат да живеят в чужбина са изразили 9% от хората.

7,9 млн. души беше през 2001 г. населението на България и ако процентът се отнесе към всички, живеещи тогава в страната, над 711 хиляди българи са били потенциални емигранти.

Десет години по-късно – през 2011 г., този стремеж е намалял, и то чувствително. При тогавашното население от 7,3 млн. само 6,9% българи са имали намерение да напуснат родината, което прави към 503 700 човека. При сегашното преброяване обаче броят на потенциалните емигранти скача драстично. Икономическият фактор е водещ по отношение на причините за заминаване в чужбина на потенциалните преселници. Повече от половината от тях (57,5%) отговарят, че основната причина е желанието да живеят и работят в условията на по-висок жизнен стандарт.

“Да получавам по-високи доходи” или “Да спестя пари” е мотивът при 21,9% от лицата, а за 4,7% - “Да се реализирам професионално”. Категорични в решението си, че не желаят да живеят повече в България, са едва 3,2% от потенциалните преселници на възраст 15 - 74 години.

Колкото е по-високо образованието на анкетирания, толкова по-слабо изразява желание да емигрира от страната, показват резултатите.

От НСИ акцентираха върху факта, че тези анкети се попълват в точно определен момент – когато се прави самото преброяване. Освен това те са доброволни и няма доказателства, че анкетираните непременно ще емигрират.

Разликата между 2001 и 2011 г. вероятно се дължи на факта, че при преброяването през 2011 г. България и Румъния все още имаха ограничения за по-дългосрочното допускане на техни граждани до общия европейски пазар на труда. Освен това през 2011 г. имаше чувствителна смяна на политическото представителство – след правителствата на НДСВ и на тройната коалиция на власт дойде нова тогава партия – ГЕРБ. Причина обаче може да бъде и това, че по онова време има световна финансова криза.

Изследвания на “Галъп” от онзи период също потвърждават, че нагласите за емигриране у нас чувствително са спаднали през това десетилетие особено сред младите и активни българи. Например през 2006 г. поръчано от социалното министерство изследване е показало, че към онзи момент само 40 хиляди младежи са искали да да живеят и работят в Европа.

Институтът за икономически изследвания на БАН между 2007 и 2011 г. правеше изследвания на терен в страни от Западна Европа сред българската диаспора. Тогава изводът беше, че нагласите за емиграция на българите са по-скоро за краткосрочен престой с цел работа в чужбина, а не за постоянно преселване.

И при трите изследвания на НСИ за нагласите за емиграция се установява едно и също нещо – с увеличаването на възрастта се разраства групата на онези, които може и да имат някакви намерения да отидат в чужбина, но оценяват вероятността това да се случи като много малка. През 2021 г. за възрастовата група между 70 и 74 години например 81% от хората отговарят точно по този начин. Докато при българите между 20 и 29 години този дял е наполовина по-малък - 43%.

Това се отнася и за миграцията вътре в страната. Хората, вече решили да се преместят в друго населено място у нас, са средно 2,4% от анкетираните, но за тези между 15 и 19 г. процентът е 7,1. При най-възрастните е под един.

Разбивката по етноси показва, че турската и ромската етническа група показват малко по-голямо желание от българската да сменят населеното си място.

При въпросите за намеренията за преместване другаде в България хората с висше образование, които имат намерение да сменят населеното място, са с десетина процентни пункта повече от онези, които отговарят по същия начин, но са с начално или по-ниско образование. но когато въпросът е за емигриране в чужбина висшистите се оказват по-малко от хората с ниска квалификация и образование.