Ваксинацията с БЦЖ в България започва през 1926 година

Акад. Тошко Петров започва доброволна имунизация с оригиналния френски щам, който получава лично от създателя проф. Калмет.

Той е първият учен в света, който докладва, че ваксината засилва имунитета и срещу всякакви респираторни болести

Твърдението, че ваксинацията в България е започнала след 1945 г., не е точно, пише в 24 часа проф. Райна Робева /ВМА. Основателят на българската хигиенна наука и пръв професор по хигиена в Софийския медицински факултет акад. Тошко Петров през 1926 г. се договаря с проф. Калмет, когото лично познава, да получи две култури (с номера 321 и 322) от новосъздадената ваксина, които прилага като доброволна ваксинация на деца от семейства с болни от туберкулоза.

Така ваксинацията в България започва през 1926 г., отначало с френския щам. Оттам нататък ваксината трайно се приготвя в Института по хигиена - София, базирано на щам 321 до промените, които описвате в по-късните етапи.

През 1930 г. в гр. Любек, Германия, се случва тежък инцидент - поради грешка при приготвянето прилагат силно вирулентен щам и това дава тежки последици, водещи до разколебаване в полезността и особено в безвредността на ваксината.

Проф. Калмет моли всички свои колеги, използвали ваксината, да споделят опит. Българските резултати са едни от първите и впечатляващо добри. Те са публикувани във Франция и са допринесли заедно с такива от други страни за утвърждаване на ползата от ваксината и нейното прилагане вече почти 100 г. Още тогава проф. Петров забелязал, че ваксинираните деца боледуват много по-малко от детски инфекции, както и по-късно докладвал за опити за лечение на кожна туберкулоза с БЦЖ.

Имал впечатления за благоприятно повлияване и на кожен рак от ваксината. Смятам, че тези данни показват, че в една малка страна като България е имало хора със силно напредничаво мислене, които са допринесли за решаването на такъв важен световен проблем като утвърждаването на БЦЖ ваксината и приложението и изготвянето ѝ в България още при самото ѝ откриване.

Всичко останало е важно и има своето значение, но е направено по-късно. Мисля, че в името на коректността към паметта на един виден български учен е редно тази история да бъде също отразена, още повече че тя има световен отглас. С тези данни по никакъв начин не бих искала да омаловажавам заслугите на други български лекари за по-нататъшното усъвършенстване на ваксината, така че нашата страна да произвежда една от най-качествените ваксини БЦЖ в света. Става дума за различни исторически етапи.

Бих могла да ви предоставя френския вариант на публикацията на акад. Петров (1932), писмото на проф. Калмет, с което той моли да му се предоставят резултатите от приложението на БЦЖ в България (1931), както и писмо от директора на Университета в Монреал, Канада, който се интересува от резултатите от ваксинацията в България (1935).

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
1 коментар
Ооооооо

Ооооооо

03.05.2020 | 21:13

И преди "всичко останало" такованкана колко души са били ваксинирани?

Отговори
1 0

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?