Удсток край Търново: Петър Дънов - пророкът на сексуалната революция

Секс, наркотици и рокендрол? „Плейбой“, хипита и Удсток? Разбира се, това са едни от най-разпознаваемите запазени знаци на ​сексуалната революция от 60-те години. Но разкрепостяването на сексуалността започва десетилетия преди бащата на ​сексуалната революция ​- доказаният педофил Алфред Кинси - да оповести през 1948 година своите седем прословути принципа, които трябва да срутят всички табута в сферата на секса. Свободните сексуални връзки предшестват даже прословутия челен съветски опит и движението „Долу срама!“, както и голите манифестации, в челните редици на които марширува пролетарският поет Маяковски с две разголени красавици под ръка. Един българин ​- небезизвестният Петър Дънов - още в зората на ХХ век подкопава основите на патриархалния морал и като магнит събира около себе си първите български сексуални революционери и революционерки.

Дънов е роден на 11 юли 1864 година във варненското село Хадърча. Макар и син на православен свещеник, Петър попада под влияние на протестантската пропаганда. Пращат го в САЩ, където посещава по една година лекции по богословие и по медицина. Учил-недоучил, през 1895 година се завръща в България, установява се във Варна, но отказва предлаганата му длъжност на методистки пастор. 

„Така Дънов станал свободен проповедник и тълкувател на Библията и като такъв тръгнал да скита из България, като в същото време се занимавал със спиритизъм, френология, хиромантия и разни гадаения и пророкувания; упражнявал е и някаква медицина, която лекува чрез внушение. По тоя начин практичният американски възпитаник - жалък плод на протестантската пропаганда у нас - продължава и до днес да живее като същински индийски факир, без да работи каквато и да било сериозна работа, от която да вади своята прехрана…“ Така описва битието на бъдещия учител на Бялото братство богословът Даниил Т. Ласков, негов съвременник.

Едно от най-важните събития в живота на Дънов се случва на 7 март 1897 година. На езика на езотеризма то се нарича посвещение. Един съвременен езотерик - варненецът Димитър Мангуров, свидетелства: „От 1897 година в Петър Дънов има два Аза - Азът на човека и част от Аза на Божеството. За отбелязване е, че тогава Петър Дънов е на 33 години”. Два Аза?! Ето тук можем да хванем бика за рогата - очевидно

Петър Дънов е бил обсебен, обладан от невидимо същество.

Между другото, това е честа практика при занимаващите се със спиритизъм. Чуйте как се представя това същество години по-късно: „Вие мислите, че аз съм г-н Петър Дънов. Не. Отдавна, преди 20 години, П. Дънов напусна физическото тяло и сега аз, който ви говоря, съм Духът на Истината. Аз съм Елохим, ангел на завета Господен”.

Година и половина след като демонът Елохим обладава съзнанието на Дънов, на 8 октомври 1898-а, той, вече с ново име - Беинса Дуно - пише известното „Призвание към народа ми”, с което полага основата на своето учение. За това учение може да се пише твърде пространно. Но най-запомняща се е неговата неприязън към патриотизма, към Църквата, свещениците и владиците, към държавата и обществения ред…

Учителя проповядва пълна, абсолютна свобода на човека в мислите, чувствата и действията. А също и абсолютната свобода от оковите на брака. Твърде дръзко и хипарско, нали? Самият Петър-Беинса също има твърде хипарски вид -с брада и дълга до раменете коса. Същия дългокос вид имат и хористите от дъновисткия хор, който пее на откриването на събора им във Велико Търново в началото на ХХ век. Като истински хипита, в песните им се пее най-вече за любов.

„Дъновистите и тая година имаха конгрес в Търново, който трая от 6 до 15 август. Самото откриване на конгреса стана на 6 август, Преображение Господне, в салона на читалището "Надежда" в 10 ч. сутринта с реч от Дънов, предшествана и завършена с изпяването на няколко песни, в които най-често се повтаряха думите: „Ние с любовта си ще победим целия свят“.

Хористите дъновисти бяха всички млади момчета и момичета на 16-20-годишна възраст, всички с дълги, подстригани над раменете коси, по подобие на „Учителя“…“ - пише в спомените си отец Тодор Хлебаров, началник на военното духовенство.

По неговите думи, след разпущането на събранието същинските дъновисти, събрани от разни градове и села на България, около 200 - 300 души на брой, на групи напуснали града и се запътили към търновските лозя, където им било поръчано от Дънов да прекарат до 15 август в съзерцание на „душата на вселената“ и във всекидневно посрещане на изгрева на слънцето.

„На другия ден свещ. Никола Иванов, г-н Москов, директор на една от търновските прогимназии, и аз отидохме да видим дъновисткия лагер - продължава разказа си отец Хлебаров. - Часът беше към 11. Дънов, като Наполеон пред горящата Москва, седеше на проста дървена пейка пред вилата си, сред лозето, заобиколен от своите "генерали", а хората му от двата пола твърде небрежно облечени, може би поради голямата горещина, по двама и трима се бяха пръснали по краищата на лозето и в най-различни пози - едни лежейки на гърба си, а други по корема си - се припичаха на слънцето. По-млади двойки, като палави яренца, бяха се отдалечили от по-старите и едни весело се боричкаха край някоя трапчинка, а други интимно си приказваха зад някоя трънка или глогина; други с малки стомнета в ръце отиваха да дирят из околността вода.

Особено впечатление ни направи една такава двойка:

висок, снажен селянин с широки плещи, облечен в нови черни потури, плътно пристегнати в крачолите - южнобългарска носия; човек на около 50 години с прошарени вече коси, но съвършено запазен; с него млада жена, гражданка, на около 30 години, с тънки и правилни черти на лицето, облечена в черна тафтяна фуста. Те отиваха също за вода и минаха покрай самите нас, но тъй унесени в своя вътрешен "окултен мир", че сякаш не ни забелязаха. Когато се отдалечиха от нас, ние дълго ги следихме с погледите си, докато се изгубиха в една долчинка, която отстоеше на доста отдалечено разстояние от общия лагер. Че пряката цел на тая двойка не беше толкова да донесе прясна вода в лагера, колкото да си помечтаят насаме за "астралните и ментални полета", където, според учението на Дънов, отиват душите на умрелите - това се виждаше много ясно от съда, който гигантът селянин носеше в ръката си - едно малко ибриче, което едва щеше да събере половин литър вода...“

И още щрихи от дъновистките конгреси: „Какво е правила в Търново две седмици през август месец моята невярна съпруга, точно не зная, но знам едно, че „сестриците“ били разделени от Дънов и неговите „апостоли“ на младички и старички и старите били оставени в града, понеже не могли да ходят, а младичките били отведени по палатки и по колиби и през нощите, в тайнствеността, толкова дирена от това учение, са се отдавали на „духовни общения“ и причастия“ - така се оплаква от своята половинка един тогавашен кандидат-депутат, искайки развод от митрополита. 

Е, как ви се струва?! Макар и без ЛСД, без китарата на Джими Хендрикс и извънземния тембър на Джанис Джоплин, хипарското сборище си го бива, нали?!

Автор: Петър Марчев