Тихомир Безлов пред „Марица“: Грозев дразни най-много руснаците с това, че е българин

 

 

Трудно ми е да кажа защо точно сега започва атака срещу Христо Грозев. 

Шефът на руската Служба външно разузнаване Сергей Наришкин цитира сравнително стара история. Става въпрос за бивши служители на украинските спецслужби, организирани в своеобразна частна формация, опитваща се след началото на войната 

да привлече руски пилоти да бягат към Украйна и на запад със самолетите си. Всъщност Грозев прави заснемане на тази „операция“. Тя е неуспешна като цяло и не ми се вижда основание за обвинение срещу българския разследващ журналист.

 

Руснаците биха могли да изберат друго - има много повече проблемно поведение на Грозев от гледна точка на закона. Например големи западни издания не искаха да работят с него преди войната, защото той плаща на високопоставени руски бюрократи, за да

получи достъп до секретни бази данни. По време на война обаче всякакви методи са позволени, но от гледна точка на Русия това е грубо нарушаване на закона. 

 

Това, с което организацията Bellingcat наистина нанася големи щети на руснаците е достъпът до тези деликатни бази данни. Впечатляващо беше как организацията намери информация за извършителите на опита за отравяне на бившия руски шпионин Сергей Скрипал в Солзбъри, за извършителите на опита за отравяне на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Оттам дойдоха основанията да се твърди, че двете групи офицери от ГРУ по двата случая са били едни и същи.    

 

Дали Грозев може да пострада – зависи от взетите за сигурността му мерки. Руските служби са ефективни в операция като тази срещу бившия служител на КГБ Александър Литвиненко, но войната в Украйна показа, че оперативните възможности на тези служби са надценени. Много са далече от звездните времена на знаменития Ким Филби, от разкриването на ядрените проекти на САЩ чрез вербуване на западни физици. Очевидно днешните руски спецслужби имат сериозни проблеми с финансирането на спецоперациите си. Неслучайно троловете с бюджет в Източна Европа, включително България, рязко намалиха активността си – вероятно поради недостатъчни бюджети. 

 

 

Доста се коментира какви са влиянията върху Грозев. Въпреки постиженията му не бива да го превръщаме в светец, той си има проблемите. Преди време искаше да купува „24 часа“ и „Труд“ с група, която се оказа доста спорна. Включително самите руснаци коментираха влиянието си върху него – той е работил в Ленинград, изкупувал е радиостанции, познава много хора от кръга на Путин, с които си правят услуги. 

 

Впрочем това, което особено дразни руснаците, е българският му произход. При тях е налице сериозна травма, свързана с България – смятат ни за предатели. Сещам се за интервю на Путин за изявената опозиционна медиа Ехото на Москва, в което руският президент заяви: Давам това интервю точно на вас, защото сте враг, но не сте предател! Ето, ние за руснаците сме предатели – от единствените, които са ги харесвали в бившия Източен блок, се обръщаме срещу тях. Темата за предателството ни, особено сред руските елити, се  използва  доста ефективно. 

 

Смятам, че самият Путин наистина е забелязал Грозев, още по времето на Петербургския му период. Но може руснаците да са били уязвени и от операция, свързана с българския журналист, за която не знаем.  Едно от нещата, за които с известно основание  подозират Грозев, е това, че неговата структура е добър инструмент за чуждите служби. Ако те искат да изпуснат някаква информация, ползват и Bellingcat. Тя се финансира и от частни фондации. Впрочем ресурсите за финансиране на подобни интелигентни образувания, които правят професионални анализи на отворени данни,  в западния свят са огромни.  Това прави тази организация достатъчно силна, за да подбира донорите си. Това е основната разлика с една българска медиа. 

 

Организацията на Грозев наистина работи добре, нанася щети на руснаците.

Нормално е да го атакуват, интересно е, че се опитват да го криминализират по твърде банален начин. А руският интерес наистина превръща Грозев в ключова фигура сред многото, разследващи проблемите на Русия.  

 

Самият Грозев обяви, че предпочита да използва защитата на по-богати държави пред тази на България. Според него в страната ни има относително  добре работеща  инфраструктура на руските спецслужби и твърде много симпатизанти на Русия, които сътрудничат доброволно. А това прави България по-рискова страна от една Австрия например, където също има руски мрежи за влияние още от времето на Студената война.

 

Поставяйки се на мястото на Грозев, наистина не е лесно да живееш, страхувайки се живота си и за семейството си. Добрата новина е, че все пак доста противници на Путин като Гари Каспаров, Михаил Ходорковски  живеят извън пределите на Русия. 

 

Но дори Грозев да се ползва от охрана на чужда служба, това няма как 

да не му пречи на работата. И както на доста политици, вероятно ще му се налага  да бяга от охраната, за да осъществи действия, за които не иска да  знае широк кръг.     

Визитка 

 

Тихомир Безлов е политически анализатор с дипломи от университетите в София и Лайпциг. Работи по въпросите на престъпността. Дългогодишен старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. Автор на доклади и социологически изследвания. Анализите му на корупционни практики му печелят и международно признание.