Текстилът - новата заплаха за природата

Наричат текстила новата пластмаса. Причината е, че производството и продажбите на текстилни продукти се увеличават лавинообразно всяка година, това води до все по-големи количества отпадъци от текстил, а въздействията върху околната среда са огромни - парниковите емисии на текстилната индустрия са повече от тези на секторите авиация, железопътен транспорт и доставките по море, взети заедно. Това са между 8% и 10% от всички емисии на човечеството на година.

 

Знаете ли, че за производството на една нищо и никаква тениска отиват 2700 литра вода? Това е количеството питейна вода, необходимо на един човек за две и половина година. Въпросната фланелка се носи кратко време - месеци или година, отлежава по скринове и гардероби и накрая се изхвърля. Въпросът е къде.

Преди месец Община Пловдив обяви, че има инсталирани 25 контейнера за разделно събиране на дрехи и обувки. Засега те са разпределени в четирите района, но системата ще бъде разширявана, уверяват от местната администрация. Контейнерите се обслужват от фирма „М-Текс рециклиране на текстил“ ООД, а понастоящем самите те съобщават, че локациите в града вече са 31. Фирмените бусове изпразват съдовете два пъти седмично - във вторник и в петък. Когато са избирани локациите на контейнерите за дрехи и обувки, е взето под внимание те да са до други съдове за разделно събиране на отпадък, за да е максимално лесно на домакинствата. Така въпросът „Къде да занеса вехтите си дрехи, които са ми тесни/широки или демоде“ вече има своя отговор.

Бизнес „втори живот“

България е генерирала 100 000 тона текстилен и кожен отпадък през 2022 година, цитират данни от дружеството. За съжаление обаче, едва 2% от този отпадък се рециклира и има втори живот.

Дълги години само вдигахме незаинтересувано рамене при такива информации - и гражданите, и администрацията, и законотворците. Докато не стана ясно, че до 1 януари 2025 година България има задължение да установи на цялата си територия разделно събиране и на текстил и обувки. За всички страни - членки на ЕС, това е крайният срок да приложат политиките по пакет „Кръгова икономика“ на ЕС и мърдане ням​а. В допълнение, държавите членки трябва да гарантират, че събраният разделно текстил не се инсинерира или депонира.

По данни на М-Техх, само те преработват около 600 тона годишно. От тях 400 тона дрехи и обувки отиват за „втори живот“ при потребители в бедни държави - като Индия, Пакистан и Африка. Образно казано, блузките, роклите и дънките на Иванка от България отиват при Лакшми от Индия. Останалите 200 тона се рециклират за производството на текстилна вата, която пък се използва за изработката на фитнес уреди и матраци. Компанията има контейнери в повече от 60 български града. 

Сметището не е добра опция за текстилния отпадък

Бизнес моделът на такива рециклиращи дружества не е нов ​- те печелят от преработката за повторна употреба. В  основата му са мисълта за бъдещето и каква планета ще оставим на нашите деца до тезата, че ресурсите не са неограничени и трябва да ги пестим. Прословутата кръгова икономика означава точно това - ресурсите да се използват умно, да се използват многократно, а произведените стоки да имат дълъг живот. Според статистиката на ЕС един европеец на година използва средно по година 26 килограма дрехи. И купува непрекъснато. 

Проблемът с ниските цени 

Преди инфлацията да смути съня на цяла Европа, цените на дрехите бяха много ниски. Шопингът вървеше безметежно и ненужни облекла се трупаха по гардеробите с аргументи от типа: „Какво му плащаш? Това беше на промоция, нямаше как да не го купя“ и „Сега ми е малко тесничък този панталон, но все някога ще вляза във форма и ще ми стане“. Между 1996 г. и 2018 г.  цените на дрехите в Европейския съюз са паднали с около 30%, паралелно с инфлацията. Съвсем отчетливо, от 2000 г. европейците са поръчвали много повече артикули дрехи и са плащали за това много по-малко пари. И така година след година. А текстилната индустрия се сочи за един от големите виновници за значителни екологични, климатични и социални негативни последствия чрез използването на ресурси, вода, земя и химикали и изпускането на въглероден диоксид и замърсители.

Активният живот на дрехите в страните от Европейския съюз варира между 3 и 4 години

Бързата мода,  или с други думи скоростната смяна на модни линии и тенденции,  предизвиква още по-висока консумация.  И като резултат - намалява живота на дрехите. Очаквано, у нас следваме европейската тенденция. В България ​в пepиoдa 2012-2019 г. кoличecтвoтo изxвъpлeн тeкcтил ce yвeличaвa знaчитeлнo. Данните на Асоциация Кръгов текстил показват, че между 2012 г. и 2020 г. общото количество битов отпадък у нас намалява със 7.8% (достигайки 39 кг на жител), а количествата текстилен отпадък нарастват с цели 54% - до 7 килограма на жител.   

А формулата на почти всяка дама е: „Купуваш, носиш, трупаш в гардероба, а накрая, като прелее и той, пакетираш в найлонови торби и слагаш до контейнера за битови отпадъци с идеята  „на някой беден човек да му харесат“. Така заспиваме с чувството, че правим нещо благородно. Вероятността обаче някой сиромах да вземе дрехите и те да му станат по мярка, е минимална. По-вероятно е улични кучета да разкъсат торбите и да направят всичко на парцали. Тоест дрехите, в които има живот, да отидат директно на сметището. Където, освен всичко друго, отново замърсяват околната среда. Това важи и в случаите, когато те са изгаряни като RDF отпадък в пещите на предприятия. 

 

Къде са контейнерите за дрехи и обувки в Пловдив

Район „Централен“: 

1. бул. „Христо Ботев” №39 - пекарната

2. бул. „Васил Априлов“ №102 - източно от сградата на "Т Маркет"   

3. бул. „Пещерско шосе“ №30 - източно от сградата на Пощенска станция

4. ул. „Капитан Георги Мамарчев” - до №31

5. ул. „Лъджене“ - югоизточно от ул. „Райно Попович“ №20

Район „Тракия“:

1. Пред хипермаркет „Кауфланд“

2. Пред хипермаркет „Лидл“

3. Пред хипермаркет „Т-маркет“

4. Пред СУ „Черноризец Храбър“

5. Пред СУ „Димитър Матевски“

6. Пред СУ „Св. Седмочисленици“

7. Пред СУ „Св. Софроний Врачански“

Район „Северен“: 

1. Ул. „Ян Хус“ №7 - до детска кухня „Слънчеви лъчи“

2. Ул. „Гонда вода“ №1 - до Клуба на пенсионера

Район „Източен“:

1.  Бул. „Цариградско шосе“ №60 - локалното платно

2. Бул. „Цариградско шосе“№74 - зад "Мебели Виденов"

3.   Ул. „Радко Димитриев“ - до трафопоста

4. Ул. „Богомил“ №112 - с/у трафопоста

5.  Ул. „Лев Толстой“ - на ъгъла с ул. „Славянска“

6.  Ул. „Славянска“ №95

7.  Ул. „Ралица“ №2 

8. Ул. „Варшава“ №35 - до парк „Чайка“

9. Ул. „Босилек“ №10 - с/у пазара

10.  Ул. „Вратцата“ - до аптеката

11.  Ул. „Ландос“ - с/у бензиностанцията "Хаджията Груев"

 

Пътят на старите дрехи

Сортират се на ръка по състав  и цвят

Контейнерите с дрехи и обувки в града се изпразват два пъти седмично с фирмени бусове. Закарват се в сортировъчен център. Там найлоновите торби се разопаковат, а събраните дрехи се сортират и според своето състояние намират реализация на следващи пазари, обясняват от компаниите, занимаващи се с оползотворяване на текстилен отпадък. По-голямата част от годните за употреба дрехи, събрани в България, се реализират в страни с по-нисък стандарт на живот. Основната цел е всяка дреха да намери собственик, който има нужда точно от нея и би я носил, удължавайки жизнения й цикъл. Тези облекла, които имат добър търговски вид, се подготвят за повторна употреба и се транспортират до рафтовете в магазините за дрехи втора употреба. Впрочем, по данни на Българската асоциация "Кръгов текстил" (БАКТ), която е приемник на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба, още миналата година се е усетил осезателен ръст в оборотите на тези търговски обекти. Обяснението е просто - инфлацията и страхът от кризи накара хората да станат по-спестовни в покупките си. "Всякакви хора пазаруват при нас. Голяма радост е, че през последните години много повече млади хора започнаха да купуват такива дрехи от екосъображения, защото повторната употреба е най-добрият начин за оползотворяване на ненужните неща", коментира при представяне на доклад на организацията председателят <210> Севдалин Спасов. По данни от последно изследване на Асоциацията над 30 процента от потребителите на дрехи втора употреба са хора под 30 години. 

Има и известно количество текстилни отпадъци, които са негодни за употреба под формата на дрехи, но могат да бъдат оползотворени като парцали. Това са памучни тъкани, които са незаменим консуматив в различните индустриални предприятия, цеховете за металообработка, корабостроене, печатници, сервизи, автомивки и др. За тази употреба се отделят определени материи с добри попивателни способности. Текстилните отпадъци се разделят по състав и цвят и се нарязват с определени размери на специализирани машини, като се отстраняват ципове, копчета и други твърди части. Това се прави, за да се гарантира липсата на елементи, които могат да надраскат повърхностите, обясняват на сайта си от  М-Техх.

И не на последно място - събраните дрехи в сортировъчните центрове могат много бързо да се пренасочат към нуждаещи се хора. Така се случи непосредствено след земетресенията в Турция. В рамките на три работни дни в сортировъчния център на Humana People to People Bulgaria във Варна бяха сортирани по категории, пол и размер и пакетирани общо 4702 кг дрехи, аксесоари, одеяла и завивки, които заминаха за Сирия. Организатор на извозването бе пловдивчанинът Манол Пейков.

 

 

Какво губим, като купуваме тениски „за еднократна употреба“

 

Бързата мода играе лоша шега на потребителите и нанася непоправими щети на околната среда  

 

Още миналата година от Асоциация "Кръгов текстил" биха тревога, че „бързата мода“ играе лоша шега и на потребителите, и на производителите, а и на преработвателите. Тогава председателят й Севдалин Спасов даде за пример, че в търговската мрежа има тениски с етикет 2-3 лева, които след първото изпиране стават негодни за употреба. Нарече ги „тениски за еднократна употреба“. "А в този случай е нормално такъв производител да плати своята продуктова такса, защото трябва някой след това да оползотвори този отпадък по най-екологичния начин“, обясни той.

От бранша тогава настояха да бъдат приети няколко мерки в подкрепа на повторната употреба на дрехи. Един от вариантите е избягване на повторното данъчно облагане с ДДС, както това вече е направено в някои европейски държави, предлагане на преференциални площи за продажба на дрехи втора ръка в търговските центрове по аналогия с тези за електрическите коли, намаляване на административната тежест, както и поощрителни мерки за продажбата и подготовката им за повторна употреба. 

Официалните цифри за кръговата икономика в текстилния сектор в България сочат, че от около 2000 тона разделно събрани дрехи на година 60-70% се подготвят за повторна употреба, малка част се подготвят за рециклиране, една част се оползотворяват енергийно, 7-8% се изгарят и около 1% се депонират. Докладът е на консултантската компания "denkstatt - България" по поръчка на Асоциацията. Ако в страната не се предприемат мерки, поощряващи навлизането на кръговата икономика в текстила, количествата разделно събран отпадък ще нарастват с много бавни темпове,  максимум до 7-8% до 2030 г., което съвсем не отговаря на визията на ЕС по темата, посочиха тогава от консултантската компания.

За да се форсира процесът и България да не е сочена с пръст, браншът има няколко идеи. Сред тях е например въвеждането на т.нар. разширена отговорност на производителя, каквато има във Франция. По тази мярка се предвижда всеки, който пуска на пазара текстилна стока, да е задължен да плаща продуктова такса - лицензионно възнаграждение, за да може, след като дрехата се превърне в отпадък, да бъде разделно събрана, сортирана, подготвена за повторна употреба или рециклирана. 

Друга мярка, която също вече работи във Франция, е свързана с поставянето на определени цели - например за разделно събиране, за повторна употреба. Това ще стимулира държавата и бизнеса за постигането им. Ако се приемат общо 10-12 допълнителни мерки, до 2030 г. ще може да се събират разделно не 7-8 на сто, а 40 процента от образувания отпадък от текстил в България, смята анализаторът Николай Михайлов от "denkstatt - България". Подобни проценти вече са постигнати във Франция, Нидерландия, Естония. Като според авторите на доклада тази цел в България може да бъде постигната за максимум осем години. 

 

За да сме "еко"

Локациите на контейнерите за дрехи и обувки влизат в телефона

Такива гледки не бива да има в Пловдив

Приложение в телефона казва къде в Пловдив са разположени контейнерите за разделно събиране на отпадъци. Потребителят трябва само да зададе местоположението си, а системата ще покаже най-близките жълти, зелени, сини контейнери и тези за събиране на дрехи. Нещо повече, дори ще го упъти до най-близкото място. 

"В момента обмисляме точно такава идея, която ще спести много време и енергия на пловдивчани, които искат да изхвърлят отпадъка си разделно", коментира зам.-кметът по екология в Общината Анести Тимчев. Той лично я приветства, защото, освен удобство за гражданите, ще премахне още една спирачка пред това да са еко. Съдове за разделно събиране на стъкло, хартия и пластмаса има във  всеки район, но опитът сочи, че локациите не се знаят от всички и не са на най-удобното място. 

Често контейнерите са препълнени и наоколо се трупа на камари отпадък. Някои негодуват, че отворите на тези контейнери са много тесни и неудобни и боклукът трябва да се изхвърля на части. Това обаче си има своето обяснение - направени са така, за да не могат клошари да вадят и разхвърлят отпадъка наоколо. Формата им възпрепятства и набезите от улични кучета.

Цялата информация за разделно събиране на отпадъка за хора със "зелено мислене" е поместена на сайта на Община Пловдив, и то по раздели - за батерии, за излязло от употреба електрическо оборудване, за гуми, за отработени масла, за строителни отпадъци, за биоразградими и т.н. Едно такова приложение в телефона на гражданите би събрало цялата информация на едно място.