4020

Смъртоносно: 80 процента от старите жилищни сгради са без мълниезащита

Четири от пет от старите блокове у нас – независимо дали тухли или панелки, нямат мълниезащита или ако я имат, тя е неефективна, завява за „Телеграф“ експертът по защита от мълнии инж. Христомир Иванов.

Според него в най-тежко състояние са многофамилните жилищни сгради, строени преди влизане в сила на наредбата за мълниезащита от 2010 г., която задължи строителите да инсталират такава във всяка нова сграда. „Старите сгради са в най-тежко състояние. При строителството им в миналото са изградени мълниезащитни съоръжения, които са били адекватни за времето си. С годините обаче са правени ремонти на покривите, често от непрофесионални бригади. В тези случаи мълниезащитата често се нарязва и изхвърля или се предава за скрап. Така сградата остава без мълниезащита. Това важи както за тухлените, така и за панелните блокове“, обясни Иванов, като предположи, че над 80% от старите сгради в България са без мълниезащита. Според експерта дори сравнително нови сгради от 2000-2004 г. често са без защита, тъй като тогава все още няма законово изискване за такава. Сградите, строени през последните 10-15 години, напротив, са добре защитени, тъй като законът не позволява въвеждането им в експлоатация без мълниезащита.

Справка в актуалните ценови оферти на лицензираните фирми за мълниезащита сочи, че за един средно голям блок разходът е до 10 000 лв. „Това, разделено на 80-100-120 апартамента, не е сериозна сума, но въпреки това етажните собствености неглижират проблема и пестят жълти стотинки, рискувайки огромни щети“, казва инж. Иванов. Когато става дума за къща или по-малък блок, разходът за мълниезащита е около 2000-3000 лв.

Блоковете без мълниезащита могат да претърпят два вида щети при пряко попадение на електрическия заряд. „Първо, прякото попадение на мълния с показатели от 10 до 100 милиона волта и примерно до 30 000 ампера може да причини огромни разрушения, пожари и евентуално човешки жертви. Гръмоотводът поема тока на мълнията и го отвежда в земята. Иначе блокът буквално светва в искри и висока температура. Второ, защитата от атмосферни и комуникационни пренапрежения - т.нар. токови удари. Когато мълнията удари земята, земната повърхност се наелектризира, причинявайки огромно напрежение. Този ток може да влезе във вашата електроинсталация и да повреди уреди. Затова има предпазители - арестери, които се монтират в елтаблото и предпазват уредите“, обяснява експертът.

Според Иванов съвременните технологии за мълниезащита са много по-ефикасни от използваните в миналото. От 10-15 години насам хитът в сектора са т.нар. активни мълниеприемници с изпреварващо действие. Това са метални глави, които работят на принципа на концентрацията на земното магнитно поле и приемат мълнията на по-високо ниво от самата сграда. Те създават защитно кълбо около нея, обхващайки радиус от 40-50 метра, като защитават не само сградата, но и прилежащите ѝ площи.

Мълниезащитата у нас е оставена във вакуум от контролни правомощия, тъй като никоя държавна или общинска институция няма задължение да я проверява. Съгласно сега действащата наредба няма единен контролиращ орган, а пожарната има правомощия да проверява пожароопасността на сградите, но не и мълниезащитата. В момента пожарната може да провери даден обект, да пише констативни протоколи и препоръки, но няма правомощията да налага санкции. Според инж. Иванов промени в наредбата в тази посока са задължителни, за да има реален контрол. От бранша настояват и за опростяване на методиката за оценка на риска от мълнии за сградите, както и за вменяване на задължение на общините веднъж годишно да осигуряват проверка от лицензирана фирма на мълниезащитата на обществени сгради като училища, детски градини, спортни обекти и др.

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?