4020

След предизборните политически решения за повишение: Пенсионната ни система - бомба със закъснител

От години икономисти и финансисти алармират за състоянието на пенсионната ни система, за която е публична тайна, че поне от две десетилетия работи на принципа "ден за ден". Така на практика тя трудно акумулира текущите вноски от работещите, които в голямата си част отиват за изплащане на пенсиите.

Точно 2 039 218 души - това е броят на пенсионерите в страната в началото на тази година, като тепърва тази бройка се очаква да се увеличава в следващите години. Срещу тях пък имаме рекордно ниски нива на заетост в новата история на страната ни - в края на миналата година работещите и внасящите пенсионни вноски в НОИ и доброволните фондове паднаха за първи път под 3 милиона души и са били средно 2 930 452. Това е по-малко дори от 2020 година, когато заради пандемията бяха затворени много бизнеси.

На практика това значи, че трима работещи българи издържат и осигуряват пенсиите на двама души  у нас през 2024 година. Това обаче се очаква значително да се промени още в края на това десетилетие, когато, ако прогнозните данни се сбъднат - пенсионерите у нас ще наброяват близо 2,3 млн. души, докато работещите ще се свият до малко над 2,7 млн. души. Ако отправим поглед малко по-напред - във втората половина на следващото десетилетие, ще открием, че при тези темпове някъде около 2038-2039 г. пенсионерите ще са близо 2,5 млн. - колкото се очаква да са и работещите българи в този период. 

Подобен паритет ще има силата на ядрен взрив за пенсионната ни система. Това далеч не значи, че тя ще фалира, каквито черни прогнози сме чували неведнъж. В модерната история не само на Европа, но и на света, няма случай, в който пенсионната система да е фалирала, тъй като държавният бюджет по презумпция дотира ежегодно липсите в нея. Но сериозната икономическа криза при такъв напълно реалистичен сценарий е почти гарантирана. 

Към момента от държавния бюджет ежегодно в НОИ за пенсии отиват близо 10,8% от брутния вътрешен продукт на страната ни, докато само през 2018 г. този процент беше около 8,5 на сто. Според плановете на осигурителя въпросният дял трябваше да се качи до днешните нива чак през 2070-а (прогнозите бяха тогава да имаме 10,2% разходи за пенсии). Това значи, че само за тази година прогнозираните пари за пенсии ще стигнат 21,6 млрд. лева, при 199,8 млрд. лева БВП.

Вече 22 години (от 1 януари 2002 г.) в страната работи така наречената съвременна пенсионна система на България и нейният втори стълб (допълнителното задължително осигуряване в частен фонд с вноска от 5%). Все още обаче нито едно правителство или институция не е направило реален анализ от ефективността на тристълбовия модел (държавна пенсия от НОИ, втора пенсия от задължителен частен фонд и по желание трета - от доброволен частен фонд).

Колкото и да се говори за пенсионната система в частта размер на средната пенсия и равнище на минималната такава, сякаш у нас се пропуска нейният най-важен аспект - устойчивостта. Нереалните увеличения на пенсии могат да счупят системата, като я фалират, а неадекватно ниските - като взривят социалния мир (както в момента се случва в Аржентина). За първите две десетилетия на реформата може да се каже, че отклонението отиваше във втората крайност -

неадекватно ниски пенсии заради строгата фискална дисциплина, която кабинетите след 2004-та изповядваха. След пандемията от CОVID-19 и началото на политическата криза започнаха да се трупат изкривявания в обратната посока - повишаване на адекватността на пенсиите, но без вземане на мерки за гарантиране устойчивостта на системата.

През последните три години всички над 2 милиона пенсионери в страната получиха значително увеличение на плащанията си. Въпреки че пенсиите все още не осигуряват спокоен живот на около половината възрастни, те покриват значително повече нужди в сравнение с първите две десетилетия от реформата. Този ръст обаче не се дължеше на реален икономически растеж или увеличаване на пенсионната тежест за работещите, а на политически решения, които доведоха до сериозен скок на директните плащания от държавния бюджет към НОИ.

През 2010 г. минималната пенсия беше 136 лв., а през 2020 г. нарасна до 250 лв. През миналата година минималната пенсия достигна 523 лв., а от 1 юли т. г. се очаква да стане 580 лв. - разликата в темповете на повишаване е несравнима и съответно води до сериозно изкривяване. Освен това в следващите месеци минималната пенсия ще надхвърли линията на бедност, която тази година е 526 лв., което практически ще извади от бедността възрастните хора с най-ниските пенсии за пълен осигурителен стаж.

След поредицата увеличения на пенсиите от 2021 г. насам през 2024 г. брутният коефициент на заместване на дохода се очаква да достигне 54.2%, според анализи на НОИ. Това е ключов показател, който мери съотношението между средната пенсия и средния осигурителен доход за годината. Въпросното съотношение надхвърли 50% за пръв път през 2022 г., когато стана 51.9%. За сравнение, само три години по-рано - през 2019-а, средната пенсия беше едва 38.8% от средния осигурителен доход.

През 2024 г. НОИ, освен 21.6 млрд. лв. за пенсии, ще похарчи и още 2.5 млрд. лв. за социални помощи и обезщетения. При целия този разход, възлизащ на над 24 млрд. лв., от осигуровки ще бъдат събрани само едва около половината - 12.7 млрд. лв. Централният бюджет ще трябва да доплати още около 11.5 млрд. лв., събрани от данъци, за да попълни недостига. Излиза, че само за четири години разходът за пенсии в абсолютна сума е нараснал двойно - от около 1​2 млрд. лв. през 2020-а, на около 2​4 млрд. лв. през тази година.

 

Анкета

Как и къде ще почивате през лятото?