1939

Сирни заговезни е! Какви са обичаите

На празника искаме прошка и за последно хапваме блажно

Сирни заговезни е един от най-почитаните празници в българския календар. След него започват най-продължителните пости в годината - великденските, които продължават седем седмици. В различните части на страната е известен с различни имена - нарича се още и Прошка, Сирница, Сирни поклади, Неделя сиропустна и други. Празнува се в цяла България и се отбелязва винаги в неделя. Тази година е на 26 февруари, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни.

След този ден хората, решили да спазват Великденския пост, трябва да изключат от менюто си всички продукти от животински произход - яйца, мляко, сирене, кашкавал и други, затова на празничната маса се слагат ястия, приготвени предимно от млечни продукти, за да се хапне "като за последно". Не е позволено на трапезата да се слага месо, то се консумира най-късно в предната неделя на Месни заговезни. На Сирни заговезни обаче на масата може да има риба.

Царица на трапезата е баницата със сирене или праз и други зеленчуци.

На този ден всеки трябва да поиска прошка от родителите, кумовете, а после от приятелите и хората, към които е съгрешил. Думите, които се произнасят, са прости и искрени: „Ако съм сгрешил с нещо, прости ми!”. Те са съпроводени от поклон и целуване на ръка на родителите и старите хора в семейството. Отговорът е: "Простено да ти е!".

След празничната вечеря се извършва и обичаят „хамкане“ - на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, особено децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста, без да използва ръцете си. Вярва се, че който успее да го улови, ще се радва на здраве цялата година.

 

Прескачаме за здраве огъня на мегдана

Но този ден в страната ни по стара традиция се палят големи огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Около него се извива голямо хоро с тъпани и зурни. Махалите се надпреварват чий огън ще е по-голям. Вярва се, че колкото по-високо се издигат пламъците, толкова по-голямо ще е плодородието. Когато пламъците започват да загасват, те се прескачат за здраве. В някои краища на България съществува традиция и да се хвърлят стрели от момците в дворовете на желаните от тях моми.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Мимето

Мимето

26.02.2023 | 07:42

А който не успее?

Отговори
2 3

Анкета

Кои партии и коалиции може да сформират правителство след вота на 2 април?