71

Села събират слава и туристи с мечки и Тръмп на дувара

Ентусиазъм и бригадирски труд раждат повечето нови атракции

 

Християнски кръст, трицветното знаме, огромна мечка, шарени дувари, мостове с катинари, заключили любовта на двама влюбени завинаги или холивудски надписи са новите атракции на села и градове в цяла България. Някъде тяхното присъствие е толкова магнетично, че вече никой не помни старото име на мястото и какво е имало там преди време. Новите атракции създадоха и нови маршрути и на местните хора, и на техните гости.

Тръмп вече не е президент, но още краси дувара в Старо Железаре

Старо Железаре се прослави със своите изрисувани дувари, от които до световни знаменитости и политически лидери като Елизабет Втора, Доналд Тръмп и Владимир Путин, достойнство седят местните жители баба Велика и дядо Иван. Сигурно това щеше да бъде поредното село, потънало в забрава, ако не беше инициативата на художника Венцислав Пирянков и неговата полска съпруга Катажина. Двамата живеят в Познан, но всяко лято се връщат в родното село на Венци, вече заедно и със студентите си, за да рисуват върху стените на къщите, оградите и портите. Така Старо Железаре се превърна в най-голямата и постоянна открита артгалерия в България.

Леля Стефана от  Старо Железаре  и  нейното магаренце  заедно с Бриджит Бардо посрещат гостите на селото

Ако влезеш в средногорското село Климент, попадаш в истинска приказка - шевици по оградите, макети на занаятчии в  дрехи от епохата, в които можеш да „влезеш“ и да се претвориш в краварка, която дои, в розоберачка или селския ковач. Тук си имат Алея на родовете и писана каручка с магаренце, за да напомня за живота в миналото.

Стар кьошк на 300 години, запазен напълно, но украсяван според сезона  и празника, е мястото за отдих и раздумка на млади и стари в карловското село Столетово.

Новите атракции са на всяка крачка и продължават да се множат. Покрай тази мода възкръсна и интересът към скулптурни паметници и исторически сгради и заедно с тях често са фон за групови снимки или селфита.

Модата да се създават нови елементи в селищната среда възникна преди около 10-ина години. Народът закопня да прави нещо с ръцете си, което да бъде харесано и обичано от всички. Младежи потърсиха за подкрепа на ентусиазма си и малките си  проекти помощ от неправителствени организации или от ведомства. По-възрастните, осланяйки се спомена от бригадирския живот по времето на соца, сами започнаха да градят. Някъде и местната власт помогна. Навсякъде обаче в основата на инициативата е ентусиазмът и желанието на хората да поставят свой знак, с който да се идентифицират като местни жители, като хора от един набор, като съмишленици с една идея.

Така в жилищния квартал „Сарая“ на Сопот се появи огромна мечка - символ на Балкана, който се издига над града, в същото време и любим герой от приказките за деца.

В Паничери хора, родени в една година, събраха пари да възстановят красивата  кула на площада и пуснат спрелия преди десетилетия часовник.

Край хисарския квартал „Момина баня“ ентусиасти издигнаха кръст. Християнският символ, поставен на  хълмовете край населените места, пази жителите на Михилци, Бегунци, родопските села. Оттам обичайно се веят и трибагреници.

Колко трайно ще останат в живота на селото или града новите атракции,  ще решат времето и човешката грижа за тях. Но факт е, че „Кръстът“, „Мечката“, „Самолетът“ и  „Надписът“ вече смениха старите названия на местата, където са поставени. В Баня вече казват, че отиват да пият кафе „На самолета“, въпреки че близкото кафене си има друго име, което обаче никой не го знае. В Климент се снимат на „писаната каручка“, а в Карлово не ходят на разходка до Баджа кая, а „На кръста“.

 

Около Пловдив си мерят кръстовете

28-метров кръст светна на един от хълмовете в Марково и пази жителите на селото. Той бе осветен като символ на вярата и закрилник на селото, прочуло се като пловдивския Бевърли Хилс заради големите и скъпи къщи. 

Жителите на най-голямото село в община „Родопи” Цалапица също имат своя забележителност. 8-метров кръст, издигащ се на върха на могилата "Чернота", пази селото от бедствия.

Християнският символ бе поставен с помощта на доброволци, а отец Васил освети кръста. Той е дарение от Йордан Гълъбов, а изработката е на местна фирма. 

Поставянето му на хълма в местността Чернота не е избрана случайно. Тя е свързана с историята за Спас - спасителя на Цалапица.

Легендата гласи, че по време на турското робство селото е било често нападано и разграбвано, тъй като било разположено на важен за онова време кръстопът. По онова време Цалапица била оградена с канали от всички страни, а на върха на могилата имало наблюдателница.

Когато наближавали турски войски, наблюдателят биел камбана от върха на хълма и селяните се скривали в рова.

 

С царска помощ в Баня кацна бомбардировач Су-22

Един бомбардировач Су-22 се приземи до кметството в град Баня. От 2007 година досега той стои там и привлича хлапета и техните родители да го разгледат и се снимат. Самолетът даде име и на алеята край него. Съветският самолет  пристигна за един празник на курортното градче. Поискаха го членовете на местния авиоклуб „Старопланински орли”, за да символизира тяхната дейност. По това време бизнесменът Костадин Чанов, основател на клуба,  който вече е покойник, построи собствено летище за леки самолети край Баня. И той, и членовете на авиоклуба смятаха, че  мощният бомбардировач ще привлича вниманието на гостите на Баня. Оттогава по голямото му туловище постоянно се катерят деца.

Самолетът пристигна със съдействието на тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски, който по това време бе с адресна регистрация в града. Неговото превозване по автомагистрала "Тракия" и по пътя Пловдив-Баня бе незабравимо. Огромната машина на няколко пъти затапваше интензивния трафик.

Бомбардировачът вече е местна атракция, пред която всеки летовник се чувства длъжен да се снима.

 

Топове и гаубици стоят на стража в Подбалкана

Черешови топчета и оръдия, които вече не гърмят, са истинска атракция в Подбалкана. Символът на Априлското въстание е позициониран пред сградата на Общината в  Карлово. Топчето по традиция гърми на няколко празника. Около 50 оръдия от Втората световна война пък са разположени край войнишките паметници от Клисура до Калофер. Оръдията  са на позиция по площадите на Кърнаре, Слатина, Васил Левски, Домлян, Дъбене,  Бегунци, Калофер. Две гаубици са като страж до паметника на генерал Николай Столетов в селото, което носи неговото име.

Кметовете започват да красят своите населени места в средата на 90-те години на миналия век, когато тръгват драстични съкращения в Българската армия. В Подбалкана пръв се сеща за това тогавашният кмет на Клисура Борис Спиров. Той дори решава да направи музей на артилерията с експозиционна зала и мултимедия, но идеята така и не се осъществява. И досега обаче край града на Боримечката има десетина топа.

Оръдията, които се превърнаха в паметници, са съветско производство и са гърмели срещу войските на Хитлер. Абревиатурата ЗИС на завода, който ги е произвел, се разчита като "Завод имени Сталина".  Другият вид, които са на стража, са 122-милимитрови гаубици.

Макар с дулата си и студените си метални тела топовете да изглеждат страховито, те са съвсем безопасни, твърдят военни специалисти.  Дулата са заварени, а протежението им е продупчено, с тях не може да се стреля. Металните чудовища не стават и за скрап. Те са отлети от специални сплави, които не могат да се претопяват.

Забърдо напира за селище №1 по атракции в ЕС

Кметът на родопското село Забърдо Валентин Черпоков и селото му се превърнаха в абсолютна национална атракция. "Той работи неуморно селото му е да е известно на картата на световния туризъм и е посланик на България по света". С тези думи спецовете в туризма отличиха на церемония в София управника на родопското село. Той пък се похвали, че Забърдо кандидатства за селище с най-много атракции в Европейския съюз. 

Кметът Валентин Черпоков

Последната от тях бе паметникът "Гълъб на мира", направен от  250 военни каски. Фигурата е с височина пет метра и тежи 200 килограма. Монументът е дело на скулптора Антон Урдажиев. "Символът на мира е нашето послание за разбирателство и благоденствие на всички хора по Земята", обясни кметът Валентин Черпоков. 

В родопското селце беше създаден атрактивен състав  "Евробаби", които изпрати песен за Барак Обама при встъпването му в длъжност, а в отговор дойде писмо от Овалния кабинет. Музикален поздрав имаше и за сватбата на Кейт и принц Уилям, както и за футболната легенда Христо Стоичков, който често гостува в Забърдо.

 

В Сопот тачат надписа „Аз съм българче“ като духовен олтар

Уникален надпис "Аз съм българче" грее над Сопот. Той е изграден от каменни букви с височина 3 метра, дълъг е 40 метра  и се вижда от всички точки на града, Стремската долина и от Подбалканския път. Извисява се там от 2017 година. Първите думи от Вазовото стихотворение са издигнати в местността Трапето край старинния параклис. "Аз съм българче" е името и на мемориалния комплекс, който се изгражда няколко месеца след надписа. Идеята е на кмета Деян Дойнов, който е начело на Общината от 2015 г., и на неговия предшественик Христо Цолев. Още с изграждането му стана ясно, че мястото ще стане сакрално за сопотненци и привлекателен център за гостите и туристите.

Комплексът „Аз съм българче“ бе открит официално на 9 юли, рождената дата на Иван Вазов, с рекордно дълъг български трибагреник, който първоначално покриваше надписа, а после кметът Деян Дойнов и вицепрезидентът Илияна Йотова, заедно с родолюбиви граждани, пренесоха знамето в града пред паметника на народния поет.

Изборът на мястото  не е случайно. Буквите на Вазовото стихотворение гледат към града от историческия хълм Трапето. През Средновековието тук се е намирал внушителен православен храм, останал в народната памет с името „Бяла черква“. Той греел с белите си стени и високата си снага и се виждал дори от Песнопойския баир на пътя от Пловдив към Карлово. За кратко в онези времена населеното място също носело името Бяла черква, под което присъства и в романа „Под игото“. Тук е било и килийното училище, в което Вазов се научил на четмо и писмо. През вековете от  храма „Бяла черква“ оцеляла една абсида и по-късно тя станала част от днешния параклис „Покров Богородичен“.

Стана традиция кметът Деян Дойнов да отправя най-важните послания към гражданите на общината край гигантския надпис. „За мен  и моите съграждани това място  е духовен олтар. За да говориш от него, трябва да си искрен, с чиста съвест и добри намерения“, припомни Дойнов. Още с изграждането на комплекса той стана мястото, от което всяка година се обявяват носителите на Вазовите награди и от които се оправят важни послания.

Макар да не е обект  от музей „Иван Вазов“, „Аз съм българче“ се посещава от стотици деца, които идват на екскурзия в Сопот, от гостите на града, от безброй туристи. Снимки с надписа  греят ежедневно и в социалните мрежи.

 

Карловци пият кафе и гледат Стремската долина

Големият православен кръст  и параклисът  „Свети Иван Рилски“ бдят над Карлово от старопланинския хълм над града. Пътеката до там е любимо място за релакс, но и истинска атракция, която привлича погледите на гостите и туристите. Някои от ценителите на това място отиват до там и с термосче, за да отпита чашка горещо кафе, докато гледат Стремската долина  в нозете си.

Вече едва неколцина паметливи и много възрастни карловци си спомнят, че навремето голата местност над града се наричала Баджа кая (в превод от турски - Скален комин).  Името идва от скала, висока 15 метра, с малка кухина като пещера в нея. Но вече близо две десетилетия всички казват на въпросното място Кръста. Християнският символ е издигнат през 2003 г. по предложение на Николай Михайлов. Той е внук на известен местен свещеник, а една нощ сънувал, че на голото било действат лечебни сили. Идеята му е подкрепена от бизнесмените Любен Белперчинов, Ненко Чернооков, бившия дългогодишен директор на ВМЗ Ангел Писков и скулптора Димитър Рашков. Две години по-късно се появява и параклисът.

 

 

 

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?