САЩ и Франция са добрият пример за президентска република, но можем да създадем наш Путин или Ердоган

Президентската република е форма на управление, при която президентът има широки правомощия в държавното управление. В неговите ръце са съсредоточени както функциите на държавния глава, така и тези на министър-председателя.

Тази система на управление се нарича още дуалистична република. Изпълнителната власт е в ръцете на президента, а законодателната - в парламента. Мнозина смятат напълно погрешно, че тази форма ще промени обществото като с магическа пръчка.

Реалността показва, че корумпираните държави са такива и в президентската форма на управление. Показателна е разликата между САЩ и Перу например.

Еквадор, където има президентска република, е печален пример, за това какво става, когато лидер с интелектуален дефицит заеме най-важния пост на държавата.

Месеците между август 1996 и февруари 1997 се помнят с президентството на шоумена Абдала Букарам.

Той е пъстра птица с богата биография. Като лекоатлет носи знамето на страната си на Олимпийските игри в Мюнхен 1972, после завършва право и става шеф на полицията в една провинция. Бил е кмет на Гуякил и президент на местния футболен отбор "Барселона".

Цялото му управление мина с концерти с местни миски, докато страната се давеше в икономическа криза. Накрая Букарам обяви неолиберелните реформи на аржентинеца Доминго Кавальо. Първата стъпка от тях беше да спре помощите за най-бедните.

Президентът шоумен Абдала Букарам

Еквадор потъна в хаос, а конгресът освободи Букарам от поста с формулировката "умствена неспособност да управлява страната".

Президентската република създава предпоставки за съсредоточаване в ръцете на президента на големи пълномощия. За Мексико, която се води държава в преход, това е важно.

Оказва се важно и за държави като Румъния, която е с полупрезидентска република, и причината за това са силните монархически настроения в страната.

Всички страни от Северна и Южна Америка, без Канада, са президентски републики. За САЩ моделът се счита за успешен, а за нестабилни и корумпирани страни като Перу е катастрофа.

В основата на конституцията на САЩ е залегнал принципът на разделение на властите. Законодателната власт принадлежи на Конгреса, а изпълнителната - на президента, съдебната - на Върховния съд.

Тази форма на управление се среща и в някои държави в Азия и Африка. Често в тези страни обаче президентите излизат извън конституционните рамки на своите правомощия, заради което се определят като „супер президентски”.

Популярна форма на държавно устройство е полупрезидентската република. Тя обединява чертите на президентската и на парламентарната република. Такава е формата на управление в Русия, Франция, Сирия, Алжир, Нигер, Мавритания, Конго и Мозамбик.

От една страна, характерното за нея е извънпарламентарният начин на сформиране на правителството, при който парламентът няма право да гласува вот на доверие. От друга, президентът има право да разпуска парламента и въпреки че де юре той не е глава на правителството, де факто изпълнителната власт е в ръцете му.

В края на мандата си президентът на България Желю Желев се застъпваше за преминаване към полупрезидентска република и у нас. Според конституцията на Петата френска република от 1958 г. президентът се избира от гражданите и ръководи правителството, което е характерно за президентската република.

От друга страна обаче, назначеното от президента правителство трябва да се ползва с доверието на долната палата на парламента - Националното събрание, което е характерно за парламентарната република.

Заедно с това президентът може да разпуска Националното събрание по своя преценка, която черта не е характерна нито за едната, нито за другата разновидност на републикансканската форма на управление. Германия в периода от 1919 до 1933 г. и Хърватия между 1990 до 2000 г. бяха полупрезидентски републики.

Интересното е, че някои държави, които се определят като парламентарни републики, като Австрия и Ирландия, всъщност имат конституции, които дават повече правомощия на своите президенти, отколкото има държавният глава на Франция, например.

В крайна сметка, превръщането на България в президентска република не гарантира, че ще бъдем като САЩ и Франция, а създава реален риск да получим нашенски вариант на Путин или Ердоган.