1939

Само Пловдив, София и Варна остават магнит за добър живот

Градовете стохилядници се стопиха до шест

Текст: Петър Ганев, ИПИ

Всеки един от 10-те най-големи градa в България губи население през последните 10 г. Това е видимо от окончателните данни от преброяването на населението през 2021 година. 

 Досега се знаеше, че населението се свива с над 800 хил. души, но липсваше разбивката по населени места. Тя дава възможност да погледнем към развитието на големите градове, които концентрират огромна част от икономическата и социалната енергия в страната ​- както и близо 40% от населението. В случая оставяме настрана погледа към областите и общините и гледаме конкретно данните за градовете. За първи път в историята на преброяванията всички големи градове губят население - в периода 2011-2021 г. 10-те най-големи града в страната са изгубили над 6% от своето население.

Класацията на 10-те най-големи града в България може условно да се раздели на четири групи. Това са: 

1. Столицата София като отчетливо най-голям град в страната и единствен с население над 1 млн. души ​- границата е премината още от 80-те години на XX век.

2. Пловдив и Варна, които вървят заедно и поддържат население над 300 хил. души - също още от 80-те години на миналия век​.

3. Бургас, Русе и Стара Загора, които продължават да са категорично над 100 хил. души.

4. Плевен, Сливен, Добрич и Перник, които са под 100 хил. души и допълват десетката. Нека погледнем към всяка една от тези групи.

Населението на София остава около 1,2 млн. души

Първенецът е ясен, като преброяването от 2021 г. отчита население в София от близо 1,2 млн. души. В данните за София обаче безспорно имаме изненада, като населението на столицата не се повишава и дори леко спада (с около 20 хил. души). Това развитие е провокирано от поне три фактора. Първият е, че застаряването в България вече натиска населението и в най-големите градове надолу ​- дори и да привличаш млади и активни хора, както е случаят със София, естествените процеси при възрастното население започват да тежат в повече. Вторият фактор е свързан с това, че мащабите на механичен прираст в столицата вече са по-обрани, тоест притокът на население не е в мащабите, които се наблюдаваха в началото на века. Третият фактор е пандемията, която не просто влоши естествения прираст ​- много висока смъртност през 2020 и 2021 г., но обърна и миграционните процеси ​- големите градове (и София в това число) загубиха население в посока периферията си непосредствено преди преброяването. Това е вярно само за 2020 г., но ще отнемат години на положителна миграция, докато се възстанови ефектът от еднократната корекция в пандемията. Отделно от това спадът на населението в София не е прецедент - това се е случило и в периода 1992-2001 г., когато преброяванията отново отчитат намаляването на населението в столицата, тогава най-вече вследствие на отварянето на границите.

Пловдив запази второто място, пред Варна, но и двата града губят население

Един от големите въпроси при това преброяване беше дали Варна може да изпревари Пловдив и да заеме позицията на втория най-голям град. Разликата между двата града през 2011 г. беше изключително малка ​- едва 3-4 хил. души, и това създаваше очаквания за евентуална промяна в класирането. Интересно е, че до момента Варна беше единственият град, който неизменно увеличава своето население при всяко преброяване, докато Пловдив в няколко поредни преброявания не успяваше да увеличи своето население. Въпреки това преброяването от 2021 г. показа, че и двата града губят население от порядъка на 18-24 хил. души, като Пловдив остава втори ​- с население от близо 320 хил. души спрямо около 311 хил. души във Варна. Въпреки че и двата града също привличат млади и активни хора през последните 10 г., устойчиво негативните естествени процеси, както и ефектът на пандемията, в т.ч. отливът на хора към периферията през 2020 г., в крайна сметка, водят до спад на населението.

Бургас пада под 200 хил. души, а Русе и Стара Загора вече са в рамките на 120-125 000 души. След последното преброяване Плевен вече официално е извън тази категория. В своя пик през 1985 г.

десетте водещи града са с население от над 100 хил. души, сега те вече са само шест. 

Бургас, който до 2011-а увеличава населението си до над 200 000, сега отчита спад до под 190 000 души население. Русе и Стара Загора също губят граждани със сериозен темп - съответно с 11% и 17% за 10 години. Към 2021 г. населението на двата града е под 125 хил. души.

Десетката допълват Плевен, Сливен, Добрич и Перник. Първият е с 92 000 жители през 2021 г., вторият ​- с 80 000, третият ​- със 74 000, и четвъртият ​- с 68 000. Тук е мястото да отбележим, че Перник се завръща след около 40-годишно отсъствие в топ 10, като изпреварва Шумен с около 300 души. След тях, съвсем близо до топ 10, е и Хасково. Общото между тези градове е, че те губят по около 10-15% от населението си за десет години, коментира Петър Ганев.

Данните от преброяването потвърждават наблюдението, че българският град масово губи население, при това в големи размери. Трудно е да говорим за истински социално-икономически подем в регионите, когато дори и най-големите градове в страната губят устойчиво население. София, Пловдив и Варна са трите града, които успяват да привличат хора през последните 10 години. При останалите населени места този процес или не е устойчив, или по-скоро въобще го няма, обобщава авторът. 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?