4232

Румен Леонидов, поет, издател: За спасител е нужна нация, не раздробена общност

- Г-н Леонидов, защо и тези избори не дадоха решение на политическата криза?

- Защото бе съзнателно планирана и предизвикана от двамата ловки и вероломни играчи, които си поиграха с младите дихатели и ги направиха на посмешище. Джентълменско споразумение е невъзможно между хора със западно, харвадско възпитание и уличници с манталитет на помияри – ту ти се умилкват, ту налитат да хапят, ту лаят, за да ги чуят себеподобните...

Вина имат онези, чиито имена се въртят още от времето на Иван Костов, които са остарели духом и идейно, и не подписаха официално коалиционно спорузамение с ГЕРБ, а останаха да висят като паяци на политическиа пазар... Двамата измекери, които цял живот са въртели и вървят далавери, бяха изчислили всичко, както и точно кога и как да ритнат столчето изпод краката на аджамиите... И те увиснаха на собствената си риторика.        

 

- Кой урок така и не научиха политиците?

- Ние, гласоподавателите, не си научихме уроците, а циничните политикани си ги знаят за отличен 10 по шестобалната система. Каквото решиха Борисов и Пеевски, го сториха, общественият хъс срещу тях се спомина, видя се, че на телеекраните всеки ден стоят мощно и корпулентно като четирикрилни гардероби... 

Средният български простак обожава подобно поведение, подобен нагъл речник, защото е същият по манталитет. За уроците на ПП няма да говоря, повечето от техните представители се оказаха твърде самонадеяни или инфантилни, с много малки изключения – например Василев и Денков... Нямат вродени качества на устатници, липсват им гласови качества да бъдат опозиционна огнепръскачка.    

 

- Изненада ли е успехът на партията аутсайдер Величие на тези избори?

- Да, всички са изненадани, защото тази нелегална партия е мислена и проектирана от военни. Тя, заедно с „Меч“, явно са пропрезидентски сдружения, друг мозъчен център ги движи, друга тактика и стратегия изповядват лицата зад тях... Бих казал друго управление на руското разузнаване ги инсперира и ги учи какво да премълчават, какво да говорят, къде и как да гъделичкат страховете на радикализираните елементи...

Явно стратезите на „Възраждане“ са преценили, че ръстът на тази партия е достигнал максимума и са ги оставили на автопилот... Така постъпиха и с „Атака“, която тръгна като антиеврейска, антитурска и антициганска и много просъветска, за да бъде заличена от схемата. „Възраждане“ плаши като плашило врабциге, но няма сили да стресне с призивите си никого от системните играчи. Тези избори, а и местните, доказаха, че много бързо почнаха да омръзват на хората с образите, които създаваха... На техния фон ИТН през последните месеци престанаха с шутовщините, сексуалните алегории, просташките вицове и иронии, и подобриха постиженията си.   

- Само недоволството на избирателите ли помпа вота за такива несистемни формации или подемът им е по-скоро в синхрон с европейски популистки реакции и тенденции? 

- Безобразията в ЕС, липсата на харизматични, умни и далновидни практици в ръководствата на големите партийни евросдружения, безкрайното туткане, бездействия или необмислено поведение доведе до там хората да търсят различно политическо представителство в своите страни. А и в парламента на ЕС. Пандемита, войната в Украйна, тежката подвижната амнистрация, противоречивата аграрна политика, налаганата със сила Зелена сделка, допускането на милиони иноверци бежанци, прекалената, разгащена толерантност към по-нахалната част от хомофаберите, тези неща и още десетки изправиха на нокти по-примитивните маси и те започнаха да се опълчват на демократичните дървояди, които всеки ден ръфат гредите на обществото, върху които се гради духовното ни убежище. В крайна сметка ЕП стана развъдник за бездарни милионери, които за 5 години се връщат при избирателите си като замогнали се богаташи, които не са си мръднали кутретата за нищо и за никого...   

 

- По каква линия е най-драстичното разделение в българското общество? Непреодолимо ли е? 

- Непреодолимо е. Средният простак у нас мрази демокрацията, защото продължава да чака на държавата да му оправи живота. Средният простак мрази Запада, защото хората там живеят по-добре, но и работят повече, а и спазват правилата, законите, а не ги заобикалят както в ориенталски страни като нашата... Българският простак е готов да вземе пари от ЕС, но не и да дава заедно с богатите да се противопоставим на азиатската агресия срещу цяла Европа – икономическа, хибридно идеологическа, нелегална, легална, военна...

Родният простак е заслепен от недъзите на демокрацията и е готов да я подмени с евразийска диктатура. Бащата на родния простак беше и си остана комсомолец по дух, комунист по манталитет, фашизоиден реваншист по убеждения, децата му никога не са били солидарни с никого и това чувство им е изцяло непознато. Тяхното его е парцаливото знаме на провинциалното недоволство срещу градските навици, тяхната битова кулутра е друга, всички и досега си оставя обувките в коридора, пред вратите на панелното им апартаментче.

 

- Може ли отвращението от политиците у нас да доведе до появата на нов месия? Възможно ли е общественото недоволство да предизвика бурни улични прояви, ексцесии?

- За да има спасител на нацията, трябва да има нация. Ние в момента сме раздробена общност от няколко различни възрастови поколения. След краха на последните площадни недоволства, липсата на култура на протеста и невъзможността уличната енергия да изкрастизира в политически булдозер, скоро няма да видим никакви наченки на бунтофрения. Отдавна съм разбрал, че общността, към която се причислявам в столицата ни дори, е със статута на обидно малогабаритно малцинство. От близо 2 милиона пренаселници, на жълтите павета на протести излизаме едва 20 000. А и мнозина от „сините каски“ на СДС вече не са между живите, децата ни живеят в чужбина, по центъра на София е пълно с младежи, чиито лица и езици издават, че нямат нищо общо с местното население. Как се прехранват тези млади мъже, какво работят, какво правят по цял ден на групи и групички, никой не знае. Новият ни кмет не знае още на кой свят се намира, та да обръща внимание на подобни подробности.    

 

- След като партиите на статуквото корабокрушираха, какво следва на националния политически терен?  

- Статуквото си е цяло и му няма нищо. Те са сръчни пирати и важно е да се метнат на държавния кораб, важно е техните партийни корабчета да намерят отново пристан на националния кей... Последните 15 години едни и същи ни управляваха, деляха си делимото зад гърба на слепите гласопоподаветели, обраха КТБ, легнаха на Путин в Турски поток, държат за гушата прокуратарута и съда, ДАНС и каквото се сетиш, така че краят на това българо-турско робство не се вижда на хоризонта.   

 

- Защо промяната у нас така и не се случи? Има ли шанс да я осъществим при нов пореден опит?

- Защото бившите ченгета се оказаха по-хитри, по-умни и по-находчиви от честните и красивите. Въпрос бе на шанс и на възможности. Хора, които ги е страх от смъртта и не са готови да се жертват за идеалите си, не са хора, а стопанска стока. Тя иска само да яде и да се множи, но и това го прави някак не особено сполучливо. Вижте какво става с националния ни генофонд.

 

- Каква кауза може да накара българите да отидат масово пред урните?

- На този етап едно единствено нещо – на всеки гласуващ да му дадат сто лева без данък 10 процента.

 

- Накъде тръгна Европа? Успяваме ли да се впишем успешно в европейския сценарий? 

- Европа върви на заден ход. Не заради бунта на утралевите, които наричат крайнодесни, а заради това, че демокрацията трябва непрекъснато да се усъвършенства - непримиримо, с ум и усет, а не просто всекидневно да се угоява като майка свиня за разплод.

За жалост христянската ни цивилизация е в глобална криза, ценностите на християнската философия са загърбени, както на индивидуално ниво, така и на държавни равнища. Радвам се, че няма да живея дълго и няма да видя пълния разгром на надеждите, които имахме след края на 45 –те тоталитарни години...   

 

Румен Леонидов е поет, преводач, журналист, издател и общественик.  Правнук на войводата от ВМОРО Леонид Янков.Завършва Българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Създава сайта Fakel.bg, който през 2013 г. е отличен с Националната награда „Христо Г. Данов“ в категория „Електронно издаване и нови технологии“. Автор на 10 стихосбирки, носител на български и международни награди за поезия. Книгата му с есета се нарича "Уплашеният човек". Последните му творби са "Покаяние Господне" и " С върха на езика. Творение". Превежда от руски и френски. Член на Сдружението на българските писатели.

Анкета

Как и къде ще почивате през лятото?