Режат от математиката, местят трудни уроци в по-горни класове
След първите анкети за учебните програми от 1. до 10. клас
- 09:15, 23.05.2022
- 09:23, 23.05.2022
- 889
- 2
Премахване на част от материала по математика от учебниците на българските ученици, както и "качването" на някои уроци и теми в по-горни класове. Това обмислят в МОН след прегледа на учебните програми и учебното съдържание, съобщи просветният министър Николай Денков по БНР.
"Оттук нататък въпросът е как да оправим програмите", посочи Денков.
"Примерно, в математиката част от материала като че ли може да бъде сменен съществено и даже да бъде премахнат, без от това да загубят учениците. Друга част трябва да се премести в по-горни класове", категоричен е проф. Денков. Министърът каза също, че в материала по физика, математика, химия, биология трябва
да се търсят по-прагматични обяснения с примери
и с това, което децата могат да си представят.
"Вече имаме ясни заключения къде са най-големите проблеми и ще положим много усилия да ги променим", обеща той.
По повод резултатите от организираната от Министерството на образованието и науката електронна анкета сред учениците във връзка с прегледа на учебните програми, министър Денков коментира, че математиката е била очаквана като проблем. Нов хода на обсъжданията и анкетите е станало по-ясно къде са другите критични точки - в определени класове и учебници.
Той посочи също, че
много тежък е преходът от обобщените предмети
като "Човекът и обществото", "Човекът и природата" към разделените предмети - история и география, химия и физика. Общите се приемат много по-добре от децата, дори единият от тях - "Човекът и природата", се оказва много интересен. След разделянето на две дисциплини обаче се оказва, че това са от най-проблемните предмети. Това е един от изводите, който не беше очевиден отначало, коментира просветният министър. Като друг проблем той посочи и много академичния стил на учебниците.
Продължава дискусията за начало и край на учебната година
"Когато нашите деца учат по-малко, това е голям проблем. Нашата учебна година е най-късата в целия Европейски съюз и в съседните ни страни. Разликата е значителна - с 25% по-малко от средната продължителност, като задължителни астрономически часове за обучение на децата. Това означава, че нашите деца учат месеци по-малко от техните връстници и е много трудно да се навакса тази разлика", посочи министър Денков. МОН вече лансира три варианта, които да обсъжда с директори и синдикати. Министерството застава зад идеята учебната година да започва седмица преди 15 септември, примерно на 7 септември. "Да има ноемврийска ваканция, както е в много от държавите, да е по-дълга междусрочната, за да могат да си починат децата и учителите. Да има допълнително две седмици в края на 1. до 6. клас за затвърдяване на материала, за проектно обучение, за излизане сред природата - да видят децата какво са екологични проблеми. Така от 1. до 3. клас да учат до 15 юни, а от 4. до 6. клас - до 30 юни", обясни акад. Денков.
Той съобщи още, че с бюджета за следващата календарна година учителските заплати отново ще бъдат актуализирани, като те се поддържат на ниво 125% от средната работна заплата.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни

