Преходът навърши Христова възраст, ходенето по мъките продължава
Превръщането на България в бяла държава остава мисия невъзможна
- 08:00, 10.11.2022
- 08:33, 10.11.2022
- 1203
- 12
Родените на 10 ноември 1989 година вече навършиха Христова възраст, но краят на Прехода у нас така и не се вижда. Поне така, както го разбират повечето българи.
Не просто като трансформация на политическата и икономическата система от тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика, а като усещане, че вече живеем в "бяла държава". Ходенето по мъките продължи и след влизането в Европейския съюз, което от мнозина се приемаше като достигане до обетованата земя. Корупцията и безхаберието продължават да спъват държавата, а ножицата между богати и бедни се отваря все повече. Най-умните и оправните все така стягат куфари за чужбина, а останалите у нас напълно се отвратиха от яловите политици, които не могат да поведат нацията към нови големи цели.
Иначе
партийните шамани периодично удрят тъпана, че преходът е свършил.
Обикновено при всяко обръщане на палачинката новото управление и неговите глашатаи се опитваха да припишат на своето възкачване към властта някаква величава историчност. Озовалите се в опозиция пък мрачно кълняха, че още се влачим в прехода и промените са задължителни.
"Край на прехода" за едни беше победата на СДС през октомври 1991 г. - "с малко, но завинаги", както възкликна тогава днешният евродепутат Александър Йорданов. После се оказа, че победата с малко е била съвсем за малко, защото през 1992 г. правителството на Филип Димитров падна преждевременно от власт и "здравите сили", в т.ч. бившите комунисти, сформираха ново мнозинство в парламента и излъчиха правителството на Любен Беров, което се задържа чак до 1994 г. А пък тогава БСП, начело с Жан Виденов, триумфално се върна на власт с убедително мнозинство и Клара Маринова показа на медиите прословутата карта на България, оцветена в червено. Катастрофалният провал на управлението на БСП в периода до 1997 г. доведе до нов "край на прехода" - правителството на Иван Костов. Злоупотребите с власт на "сините братовчеди" обаче показаха, че и това не е бил краят. Разбиването на двуполюсния модел с шеметната победа на Симеон Сакскобургготски и неговото разнородно движение беше обявено пак за “край на прехода". Живяхме с този пореден "край" чак до 2009 г., когато тогавашният столичен кмет Бойко Борисов обяви политиката за "ла*но в целофан", заклейми всичко и всички преди него
и прогласи край на корупцията и шуробаджанащината на прехода.
Председателите на контактните групи на СДС и БСП Славян Сапарев, вляво, и Димитър Бакалов подготвят темите за следващата Кръгла маса, 1990 г.
Десетилетие и малко по-късно хегемонията на ГЕРБ приключи и президентът Радев на свой ред обяви "край на прехода". Такава амбиция демонстрираха и от "Промяната", но докато хванат кормилото на държавата, те вече се оказаха зад борда.
Така идеята за "край на прехода" се превърна в пропагандна дъвка, която стари и нови политици с еднакъв хъс използват.
Пловдивчани в защита на демокрацията - митинг пред Радио-телевизионния център, ноември 1989
Оптимистите настояват, че началото на "края на прехода" е поставено с приемането на конституцията от юли 1991 г. Тогава беше извършена гигантска законодателна и административна реформа. За окончателен завършек на прехода пък се сочи подписването на договора за присъединяването на България към Европейския съюз през 2005 г. Въпреки това призивите за реформа и промяна са знаме на родните партии преди всеки нов вот. Вероятно заради усещането, че още много неща в държавата плачат за оправяне. А това означава още дълго време да се въртим в омагьосания кръг на безкрайния Преход.
Носталгия по соца: Хлябът беше 30 ст., но за панелка и москвич се чакаше с години
От Вяра Порязова
Някои българи със сантимент си спомнят, че по соца кофичка кисело мляко струваше 23 стотинки, а самун хляб - 30 стотинки. Дневната тарифа на тока беше 2,5 стотинки за киловатчас, а нощната - 1,5 стотинки. И още един много болезнен спомен - литър бензин се купуваше за 40 стотинки, сега е 3 лева. Сега наистина цените са много различни, но пък същите онези носталгично настроени хора удобно забравят, че по едно време за стоки от първа необходимост в хранителните магазини се чакаше на доволна опашка. Освен за мляко, хляб и олио, се чакаше за панелка, автомобил (при това "Москвич", "Жигули" или картонен "Трабант") и за какво ли още не. Кодовият въпрос беше „имаш ли връзки?“ и правилният отговор можеше да спести малко от това чакане.
Къде бяхме и къде сме сега? Демографски погледнато, точно през 1989 г. България се катурва по наклонената плоскост на демографския срив. Всъщност,1989 г. е била последната, в която, според официалните данни, сме имали положителен прираст - повече раждания, отколкото умирания. Населението през онази година е 8 877 000 души, като трескаво се чакаше появяването на 9-милионния българин, което така и не се случи. За 33 години преход страната ни е загубила почти два милиона души и според последното преброяване на НСИ през 2021 година сме 6 899 000 души. Перспективите не са розови и тенденцията е населението да намалява още заради добре познатите фактори - висока смъртност, ниска раждаемост, емиграция.
Брутният вътрешен продукт на страната през 1989 г. възлиза на 21,99 милиарда щатски долара. През 2021 година е почти три пъти по-голям - 80,27 милиарда долара. Сравнение между плановата икономика на онази България и сегашната трудно може да се направи. През 1989 г. 80% от износа бе насочен към страните от СИВ и в частност СССР. Крахът идва с промените в социалистическите страни - България е слабоконкурентна и се оказва в задънена улица след загубата на гарантираните пазари. От едновремешните индустриални гиганти остават единици, но са съвсем преобразени. Сега БГ бизнесът е доста по-конкурентен, модерен и надежден. За голямата промяна немалка роля имаха предприсъединителните фондове на ЕС и по-късно европрограмите.
Бачкаторите преди Прехода работеха на месечни заплати около 274 лева и им стигаше. Сега средната работна заплата в България е 1710 лева (за юни 2022) и тенденцията е да расте заради невижданата инфлация. И въпреки че номинално средното трудово възнаграждение е пораснало над шест пъти, сега не ни стига, за да живеем нашироко.
Средната пенсия на възрастните през 1989 година е била 116 лева. В момента, след поредното увеличение през октомври, по данни на НОИ е 725 лева.
Велислава Дърева, публицист и дисидент: Живков е като Сократ на фона на днешните управници
Велислава Дърева е пловдивчанка, публицист, есеист, политически анализатор, кинодокументалист, един от създателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, вечен дисидент.
10 ноември 1989 г. беше голям шанс за страната, за демокрацията, която ми идва да сложа в кавички. Датата беше заредена с много очаквания, които много бързо се превърнаха в разочарования, после - в апатия.
А възможностите бяха тотално погубени.
Резултатът от тези 33 години е напълно разбита икономика, отбрана, унищожено здравеопазване, съсипано образование, селско стопанство. СДС обявиха, че кооперативите са последната крепост на комунизма, която трябва да бъде унищожена. В резултат на това днес ядем чесън от Китай.
В резултат на реституцията великолепни заводи бяха разпродадени на безценица, разграбени, оставени да се саморазрушават.
От енергиен център на Балканите България се превърна в енергиен просяк, най-вече заради жестокия натиск да затвори 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", след като затвори 1-ви и 2-ри. От Соломон Паси беше издигнат рекетьорският девиз „Или АЕЦ, или ЕС“. Натискът беше жесток, написала съм тонове по тази тема, която познавам в детайли.
Част от разрухата е и заминаването в чужбина на 2 милиона българи. Естествено, когато унищожаваш икономиката на една държава, произвеждаш безработица, оттам - огромна миграция, губиш младо работоспособно население. Няма друга държава от бившите социалистически страни, която така душмански да се самоунищожи.
Симптомът, че Преходът е свършил, е това, че българската държава напълно е загубила икономическия си суверенитет, своя научен потенциал, напът сме да зачеркнем историята си, която е фалшифицирана до пълна неузнаваемост. Не казвам, че тоталитарният социализъм е бил щастлив и идеален, но човек трябва да е сляп да не види срива.
Ако в началото на Прехода от вонящите подмоли на обществото изпълзяваха едни мутри, муцуни, сега тези мутри са олигарсите, те управляват държавата. Нормалната държава не съществува, само паралелната.
И нещо много страшно - бяха унищожени всички възможни авторитети във всички сфери. Не остана свестен човек необруган, ненаплют. Колкото повече можеш и знаеш, толкова повече помия се излива върху тебе. Тази година Корнелия Нинова ме уволни за 14-и път - 5 пъти съм уволнявана преди 10 ноември и 9 пъти - след тази дата. Това е чудесна равносметка за цъфтящата свобода на словото у нас.
Не мога да пропусна и жестоката тенденция - непрекъснатото пренаписване на българската история. Някои историци се занимават с това имало ли е фашизъм в България. От 33 години ни се втълпява, че у нас е нямало фашизъм, т.е. е нямало и антифашисти, а те са били престъпници, бандюги, които напълно заслужено са били застрелвани, бесени, хвърляни по овразите. Други историци пък твърдят, че турско робство няма, а само присъствие и благоденствие под сянката на падишаха. Т.е. няма от какво да ни освобождава Русия.
Даже се беше пръкнала идея в подножието на Шипка да бъде издигнат паметник на Сюлейман паша! Това е безобразна подмяна на историята. Стигнаха и до свещеното име на Левски, на когото приписаха думите, които той никога не е казвал: Който ни освободи, той ще ни зароби.
А да погледнем ли каква цензура има днес у нас?
Исканията ни като дисиденти преди 1989-а бяха свобода на словото, да няма секретни фондове в библиотеките, да няма цензура, всеки да пише това, което мисли. Накрая ни показаха кукиш.
Преди 1989 г. цензурата беше ясна - сгазваш партийната леха лук и те наказват. Знам го лично, защото непрекъснато газех лехата. Сега цензурата е многопластова, многопосочна, партийна, политическа, икономическа. Журналистът е зависим от интересите на този, който притежава съответното издание.
Външната политика на страната ни е пълен провал. Да, членове сме на ЕС и НАТО, но се държим не като равностойни равноправни членове, а като слуги, като васали.
Някога Димитър Благоев е казвал, че една трета от българската политика се решава извън България. Е, днес процентът е девет десети.
Неслучайно е толкова неадекватен наборът от персонажи, който наблюдаваме в НС и във всички видове власти. Неграмотните в България днес са 27 процента! На този фон Живков ми изглежда Сократ. Впрочем и на фона на Корнелия Нинова Борисов ми се вижда Аристотел. Такова унищожение на памет, история - дори турците, поробителите не са успели да ни причинят. А сега сами си го сътворихме за 33 години!
Снимки от Иван Коджабашев
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни