Повелителите на времето празнуват на 23 март

Иван ВЪЛКОВ

На 23 март професионалния си празник честват всички онези работещи романтичната професия на метеоролога. Хората, вперили влюбен поглед в небето, следейки непрекъснато развитието на атмосферните процеси и климата. Онези, от които зависи животът на милиони пътници всеки ден. Които държат в ръцете си правилното планиране на редица важни дейности в живота и промишлеността. Много неща в съвременния свят биха били немислими без съществуването им.

Световният ден на метеорологията се чества от 1961 г. Тогава влиза в сила Конвенцията за създаването на Световната метеорологична организация (подписана на 23 март 1950 г.). Целта на неправителствената организация е обединение на националните хидрометеорологични служби на всички страни по света, за да се уеднаквят методиките на измервания,  въвеждане на единни стандарти за обработка и пренос на информацията. Централата  се намира в Женева, а в момента неин генерален  секретар е Петери Таалас.

България също е член на Световната метеорологична организация още от самото  създаване. Може да се  каже, че сме една от страните основателки. Представителят за България е Националният институт по метеорология и хидрология. Организация с традиции в сферата на метеорологията.

Ще си позволя да изложа накратко история на родната хидрометеорологична служба. Метеорологичните наблюдения в България започват през 1860 година по инициатива на Австрийското консулство в Русе. Първата хидрологична станция на река Дунав е създадена през 1870 г., пак по инициатива на Австрийското консулство. От 1 февруари 1887 г. започват регулярни наблюдения в първата метеорологична обсерватория в София. На 20 февруари 1890-а софийската метеорологична станция става Централна метеорологична станция с ръководител Спас Вацов. Този ден се счита за рожден на родната метеорологична служба. През 1891 г.  България взима първо участие като пълноправен член на директорите на метеорологичните служби в Мюнхен. През януари 1894-а е създадена Дирекция по метеорология към Министерството на народното просвещение с пръв директор Спас Вацов. В страната има изградена мрежа от 24 метеорологични и 60 валежомерни станции. През 1934 г. дирекцията се преименува на Централен метеорологичен институт. 1950 г. Хидрометеорологичните дейности се обединяват в единна служба към Министерския съвет с пръв ръководител акад. Любомир Кръстанов.
През 1954-а е създаден Научноизследователски институт по метеорология и хидрология за научното обезпечение на тази важна институция. През 1962-а имаме нови структурни  промени - Управлението по метеорология и хидрология заедно с НИИМХ преминават към БАН, УХМ става Главно на 1 юли 1977-а. На втори ноември 1989-а двете се обединяват в Институт по метеорология и хидрология с решение на Министерския съвет. От 1991 година ИМХ е преименуван на Национален институт по метеорология и  хидрология към БАН. НИМХ е официален представител на Европейския център по средносрочна прогноза на времето (ECMWF), Европейската  организация за използване на метеорологичните спътници (EUMETSAT), мрежата на Европейските метеорологични служби (EUMETNET), Международната хидроложка програма към ЮНЕСКО.

Институтът разполага с мрежа от 36 синоптични станции, 84 климатични и 214 валежомерни, подавайки информация всеки ден за състоянието на времето. От 11 синоптични станции данните заминават към международния обмен за метеорологична информация и са достъпни от  всяка точка на земното  кълбо. Най-старите функциониращи днес станции са синоптичната в Пловдив и климатичните Садово и Образцов чифлик, открити през 1891 г.

Малко интересни факти относно времето в България. Най-високата температура е измерена през 1916 година  - 45,2 градуса в климатична станция Садово, най-ниската - през 1947 година в станция Трън - минус 37,3  градуса. Най-големият денонощен валеж е измерен във Варна - 353 л/кв.м . Най-ветровито е на връх Ботев и Мургаш, там редовно поривите на вятъра надминават 40м/с. Най-интензивният валеж в България е измерен при яз. Студен кладенец -  5,9 л/кв.м за минута.

В малка България има няколко метеорологични служби, които също честват своя професионален празник. Това са метеорологичните служби при Ръководство въздушно движение, Изпълнителна агенция борба с градушките, Държавно предприятие "Язовири и каскади", Изпълнителна агенция за проучване и поддържане на река Дунав, Военно въздушни сили на Република България.

Професионалните кадри в областта на метеорологията се подготвят в катедра "Метеорология" във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", както и в Географския факултет.

Тази година Световният ден на метеорологията ще се проведе под мотото "С познание за облаците". Темата подчертава огромното значение на облаците за състоянието на времето, климата и водните ресурси. Облаците заемат важно място при метеорологичните наблюдения, чиито данни по-късно се използват за съставяне на прогноза за времето или за издаване на предупреждения за опасни явления.

Те се явяват един от ключовите фактори на неопределеност при изучаването изменението на климата. Необходимо е добре да разберем как облаците влияят на климата, а също и как промените в него влияят на облаците. Те играят важна роля в кръговрата на водата и формирането на глобалното разпределение на водните ресурси.

По случай Световния ден на метеорологията СМО пуска и ново издание на "Международният облачен атлас". То представлява сам по себе си една съкровищница, включваща стотици впечатляващи снимки на различните типове облаци, като са показани и няколкото наскоро установени типа облаци. В него има и някои други интересни оптически атмосферни явления като дъгата, халото и други.

Честит празник, МЕТЕОРОЛОЗИ!/ Пазарджишка Марица