2374

Пламен Неделчев: Сегашната система за такса смет е „лиценз за замърсяване“

Принципът „замърсителят плаща“ ще реши тежки проблеми, свързани с екологията и управлението на отпадъците в страната, смята Пламен Неделчев, бивш експерт в Министерството на финансите. Той е участвал в писането на първите подобни стратегии за промяна на методиката при формиране на такса смет още през 2014 година. 

По думите на експерта, още при влизането на страната ни в ЕС за пръв път започва да се говори за цялостно преосмисляне на това как държавата таксува бизнеса и гражданите за боклука, който генерират. Неделчев обаче е категоричен, че през годините нито един кабинет не е имал воля това да се случи заради политическите негативи, които подобно решение би донесло. 

"Моделът "замърсителят плаща" не се въвежда, защото неминуемо е свързан с покачване на цената. Промяната постоянно се отлага и от общините, и от държавата. Но

"замърсителят плаща" е най-ефикасният и най-справедлив модел при определяне на такса битови отпадъци

за населението и бизнеса. В настоящия момент е невъзможно до се случи заради липсата на единна методика за определяне на таксата според количеството генериран отпадък, категоричен е бившият експерт в МФ. 

Неделчев смята, че сегашната система, по която се изчислява такса смет, може да се разглежда като „лиценз за замърсяване“, тъй като фиксираната ставка както за бизнеса, така и за гражданите, на практика, значи, че всички плащат поравно. "Липсват реални стимули, които да накарат фирмите и домакинствата да обърнат по-сериозно внимание на това как събират отпадъците си."  

"Съгласно действащия Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ) определянето на Такса битови отпадъци (ТБО) става на база данъчна оценка на имота или балансова стойност на активите. По този начин

ТБО се превръща в своеобразен втори имотен данък,

което по никакъв начин не отразява реалните отпадъци, генерирани от домакинството. В резултат на това високотехнологични предприятия със скъпо оборудване биват наказвани да плащат в пъти по-голяма ТБО поради по-високата балансова стойност на активите им."

Освен това общинските администрации определят различни основи и размери на ТБО за различните видове потребители. Т.е. съществува пряка дискриминация по имуществен признак - според вида и големината на имота. Една и съща услуга се предоставя при различни условия, според вида на ползвателя (граждани и фирми). В случая не се прави разлика между “битови” (от човешката дейност) и “промишлени” (от производствената дейност) отпадъци, което според Пламен Неделчев е огромен проблем. 

Експертът смята, че у нас системата "замърсителят плаща" за домакинствата може да бъде въведена най-лесно чрез

индиректно измерване на количеството чрез специални торби,

които си закупуват съответно домакинствата от търговската мрежа. Тази идея обаче има и сериозни недостатъци, смята Неделчев, най-вече защото при нея контролът трябва да е постоянен, а извършваната работа от фирмите или общинските служители, които се занимават със сметоизвозването, ще се увеличи, което неминуемо ще увеличи и цената на тази услуга.

Има и друг вариант, който масово се ползва в Европа - таксата да се изчисл​ява на базата на етажна собственост. Използването на практиката с чистотата на извозване и броя на контейнерите е по-скоро възможна в сгради, които имат самостоятелна инфраструктура, категоричен е експертът и допълва, че и този вариант трудно ще се реализира в България.    

"Според данните на МОСВ в момента

в големите общини под 25 на сто от отпадъците се генерират от бизнеса,

но той внася около 70% от общите постъпления от такса смет. С промените тежестта върху бизнеса ще бъде намалена, което неминуемо ще доведе до прехвърлянето ѝ върху гражданите". 

Друг голям проблем пред въвеждането на методиката "замърсителят плаща" у нас може да се окаже липсата на съпътстващи програми. Според Неделчев, за да заработи новата система за такса битови отпадъци ефективно, преди това гражданите трябва да имат достъп до широк набор от средства за рециклиране. Според експерта това е единственият начин да бъде намалена новата финансова тежест, която промените ще донесат на домакинствата.

В заключение, Пламен Неделчев е категоричен, че страната ни е изгубила много време, в което централната и местната власт на практика са бойкотирали идеята. Експерта смята, че много трудно България ще може да мине на принципа "замърсителят плаща", защото опитът на други страни показва, че за да заработи напълно тази система за таксуване на отпадъците, са необходими поне 5 години.  

Европа настоява:  До 2035-а най-много 10% от боклука да отива на сметищата

12 държави в ЕС вече въведоха депозитната система, при която плащаме наем за всяка опаковка в магазина и ни връщат парите, ако я предадем обратно

Системата, известна като "замърсителят плаща", трябва да бъде използвана от всички страни - членки на ЕС, до края на 2025 година. Това реши Европейската комисия през юни. Това значи, че страната ни има точно 3 години, за да изпълни всички нови разпоредби.

Въпреки че новата система ще се прилага от местните администрации и общините, за преминаването към модела "замърсителят плаща" е необходимо разработването на единна национална методика, каквато у нас все още няма. Това ще бъде финансирано по следващата оперативна програма "Околна среда" 2021-2027 година. Целта на ЕС е до 2035 година едва 10% от битовите отпадъци да се депонират (докато в момента този процент е малко над 60 на сто), а останалите да се рециклират или преработват. 

Предварителните разчети, съставени от екипа на последния ресорен министър по екологията от редовно правителство - Борислав Сандов, показват, че разработването на подобна методика ще струва около 10 млн. лева. Общините пък ще разполагат с допълнителни средства, с които да закупят необходимата техника, да въведат съответните инсталации и съдове за събиране, както и везни за измерване на отпадъка. За всички дейности в сектора по новата програма ще бъдат заделени над 500 млн. лева. 

С промените в закона на ЕС за управление на отпадъците от юни е записано, че до 2025 година ще трябва да се рециклира най-малко 55% от теглото на битовите отпадъци. Тази цел ще се увеличи на 60% до 2030 г. и 65% до 2035 година. В срок до 1 януари 2025 г. всички страни членки трябва да осигурят  разделно събиране на текстил и опасни отпадъци, генерирани от домакинствата, а до края на 2023 година биологичните отпадъци трябва се събират отделно или да се рециклират при източника (например чрез компостиране).  

Другите важни мерки, с които се цели да се достигнат заложените параметри, са по-ефективно разделно събиране на отпадъците от дома и въвеждането на депозитна система в България. В Европа депозитна система до момента са въвели 12 държави, а още 13 са взели решение да го направят. 

При депозитната система купувачът плаща депозит - сума, която получава обратно при връщане на опаковката в магазина. Така потребителите купуват само напитката, а нейната пластмасова, метална или стъклена опаковка вземат временно назаем. Към момента обаче в страната липсва национална стратегия за подобна система, като единствено единични частни компании са въвели подобни машини за приемане на стара пластмаса. 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?