4020

Пенсионират 820 тона банкноти и 13 000 тона стотинки

Ако точно в този момент трябваше да въведем еврото, трябваше да "пенсионираме"  581.4 млн. броя банкноти и 3,242 млн. броя монети. Това е наличното парично обращение към края на февруари 2024 година според данните на БНБ. Теглото им е приблизително около 820 тона за банкнотите и 13 000 тона за разменните монети.

Българските банкноти и монети в обращение трябва да бъдат унищожени след присъединяването ни към еврозоната. И това няма да е никак лесен или евтин процес. Това разяснява БНБ  с информация, публикувана в рубриката „Присъединяване към еврозоната“. 

За изтеглянето на българските банкноти и монети от обращение ще са нужни достатъчно площи за съхранение с необходимата степен на сигурност, както и допълнителни машини с висок капацитет за изброяване и проверка за истинност на изтеглените от обращение банкноти и монети. Освен това ще са нужни допълнителни машини с висок капацитет за унищожаване на банкноти и демонетизиране на монети, както и транспорт за превозването им до местата за унищожаване и демонетизиране, набелязват предстоящите стъпки от Централната банка. 

Междувременно първите еврови банкноти у нас ще са "назаем" от други централни банки в страни от еврозоната. БНБ ще заплати транспорта и логистиката им. При евромонетите ще е по-лесно - те ще се секат в "Монетен двор" ЕАД и дизайнът им отдавна е избран. Става въпрос за центовете с номинал 1, 2, 5, 20 и 50 и за монетите от 1 и 2 евро. След като бъдат изсечени в пробни тиражи, монетите трябва да бъдат сертифицирани от Европейската централна банка.

Най-голяма суматоха ще настане в първия месец от въвеждане на еврото. Тогава паралелно ще важат двете валути, но търговците ще бъдат длъжни да връщат рестото в евро. Естествено, ако нямат в наличност, е допустимо да върнат и български пари. Това доста притеснява дребния бизнес още отсега. 

Гражданите пък, ако не успеят да пробутат всичките си налични български левове в търговската мрежа, ще трябва да правят рейдове до банки или до "Български пощи". Безплатно е за първите шест месеца, а след това ще се начислява такса. Проблемът е, че има ограничения  в количеството пари, които трябва да се обменят. В банките за суми над  30 000 лв. на една трансакция ще е нужна стандартната предварителна заявка от три работни дни. 

В „Български пощи“ пък ще обменят банкноти и монети от левове в евро в размер само до 1000 лв. на ден за едно лице. За суми в размер от  1000 лв.  до 10 000 лв. на ден трябва да бъде подадена предварителна заявка също от три работни дни, при това  само в предварително обявени пощенски клонове в страната. 

Такса вход гълта 102 милиона

С приемането на еврото в България, БНБ трябва да изплати напълно записания си дял в капитала на Европейската централна банка (ЕЦБ), който възлиза на 0.9832% от общия записан капитал на ЕЦБ (106 431 000 евро).

След присъединяването ни към Европейския съюз БНБ вече е внесла процент от дела си в записания капитал на ЕЦБ. С влизането в сила на закона, свързан с присъединяването към Евросистемата, Централната ни банка ще изплати остатъка. При внесен до момента капитал от БНБ в размер на 3.75% от записания дял и при допускане за запазване на дела в капитала на ЕЦБ, това определя допълнителна вноска в размер на 102 440 000 евро.

Дузина институции ще следят за превалутирането

Истината е, че България трябва да се присъедини към еврозоната все някога. Рефренът "не искаме", "притесняваме се от обедняване" или "отказваме се" в ЕС не върви. 

Присъединяването към еврозоната е задължение на всяка страна, в това число и България, според Договора за функциониране на Европейския съюз. Няма обаче точно обозначен момент кога една държава следва да стане член на паричния съюз, тъй като това е свързано с изпълнението на Маастрихтските критерии. Големият проблем при нас е инфлацията. 


В ЕС има 27 държави, а в еврозоната - само 20. Единствената държава, която е договорила изключение от задължение за участие в еврозоната, е Дания. Съседна Румъния пък отлага (или я отлагат) за четвърти път. Първоначално Румъния, която влезе в ЕС заедно с България през 2007 г., си постави за цел приемане на еврото през 2014 г., но срокът бе преразглеждан няколко пъти. Влизането беше отложено за 2019 г., после - за 2024 г., а сега - за 2029 година, съобщи още миналата година официално националната <210> банка. През 2023 г. ЕК даде зелена светлина само на Хърватска, а останалите държави, които се наблюдават за изпълнение на критериите, не отговарят на условията. Представителите на хърватската централна банка неотдавна посетиха България, за да разкажат за своя опит при преминаване към еврото. Според официалните лица преходът е бил плавен и безпроблемен, но пък Хърватия замрази цените на 20 стоки от първа необходимост три месеца преди и след въвеждането на единната европейска валута. 

Така, според Евросат, последният приет член на еврозоната е финиширал годината с инфлация от 0.2%. При другите държави показателят стига най-много до 0.3% (виж графиката). За да се случи това и у нас някога обаче, е нужен строг контрол върху всички по веригата - производители, търговци, обслужващ сектор и т.н. Според разписаните правила в националното ни законодателство отговорността процесът да мине гладко и да не е за сметка на обикновените граждани е малко размита. Контролни функции ще имат НАП, когато нарушенията са свързани с издадени разплащателни документи на граждани или когато търговец е увеличил цените на предлаганите от него стоки и услуги, без това да е обосновано от обективни икономически фактори; Комисията за защита на потребителите ​- когато нарушенията са свързани с двойното обозначаване на цените или друго подвеждане на потребителите; Българската народна банка - при нарушения на поднадзорните на БНБ кредитни институции; Комисията за финансов надзор - при нарушения на поднадзорните на КФН банки и инвестиционни посредници; Министерството на електронното управление (когато административните органи и организациите, предоставящи обществени услуги, не са привели информационните си системи в съответствие и т.н. 

В чакалнята задълго

От 10 юли 2020 година България е член на междинната зона преди приемането в еврозоната - т.нар. разменен механизъм ERM II, популярен у нас още като “чакалнята на еврозоната”. Минималният срок, в който държава - членка на ЕС, трябва да престои в „чакалнята“, е 2 години и за нас той изтече преди две години. Максимален няма. 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
2 коментара
Дон

Дон

19.04.2024 | 08:10

Не слагайте точки и запетаи между цифрите.Не знаете какво сте написали, милиони или милиарди монети са?

Отговори
1 0
Ллл

Ллл

16.04.2024 | 08:49

Те имат ли си представа колко са 13 хиляди тона?

Отговори
3 0

Анкета

Решихте ли за кого да гласувате на 9 юни?