2374

Първият независим вестник след 10.11.1989 г. излиза 6 дни след протеста на Орлов мост

Автор: Илияна Ангелова

Малко хора, които живеят извън столицата, знаят, че началото на свободния печат след 10.11.1989 г. поставя вестник „Независимост“. Издава го Ганчо Ганчев (син на поета Марко Ганчев) - журналист, поет, сатирик, хипар и естествено - бунтар.

Вестникът се ражда шест дни след митинга на 10 ноември на Орлов мост. Заедно с компютърния специалист Емил Ангелов, с когото делят мазе на Петте кьошета в столицата, отпечатват първия нелегален брой на в. „Независимост“. Началото е с фалстарт, който обаче се превръща в летящ. Принтерът отпечатва три броя и... „умира“. "Идеята ни беше да са поне 100, които да раздадем на първия демократичен митинг на 18 ноември на пл. „Александър Невски“. Тръгнах отчаян с трите броя и по пътя срещнах бъдещия президент Желю Желев. Дадох на него единия, а другите два реших да залепя на колоните на „Кристал“, където стана побоят над „Екогласност“, и пред  Полския център на бул. Руски - емблематични места за българското дисидентство“, разказва Ганчо Ганчев. Вечерта, когато минал покрай "Кристал", с изненада видял тълпа, от която една част чакала да прочете написаното, а тези, които вече били прочели вестника, го бранели от милиционери, изпратени да го махнат. Същото било и на "Руски". „Така благодарение на калпавия принтер се роди идеята „Независимост“ да бъде лепен на емблематични за столицата места всеки четвъртък. Впоследствие към вестника се присъединяват и оставят имената си по стените членовете на редколегията: Валентин Вълчев, Васил Станилов, Веселин Дзивев, Димитър Ленгечев, Ивайло Василев, Корнелия Божанова, Мариана Димитрова. Фотограф е Симон Варсано, а художник и карикатурист - Чавдар Николов.

Първият печатен брой излиза на 12 април 1990 г.

"Тиражът ни стигна 50 000. Чувствахме се свободни, заредени с емоции, животът ни беше вестникът и… тогава Луканов ни спря хартията. Последният брой е от 7 юни 1990 г. - три дни преди първите демократични избори", спомня си Ганчо Ганчев.

След спирането на в. „Независимост“ журналистът започва да работи във в. „Демокрация“ с Ким Стоянов, Волен Сидеров, Владо Левчев, Недялко Недялков.

„Единственото ми разочарование от онзи период е, че след като Енчо Мутафов пое „Демокрация“, вестникът, в който можеха да се публикуват различни мнения, често напълно противоположни, беше превърнат в официоз по подобие на „Работническо дело“. Тогава заедно с Волен Сидеров една голяма група журналисти се махнахме", разказва вестникарят.

"В живота си помня две еуфории - великия митинг на Орлов мост на 10 ноември и световното по футбол, когато станахме 4-ти в света. Всяко поколение, всеки човек трябва да изпита поне веднаж в живота си усещането за свобода на духа. Макар че като гледам, на хората им е по-добре да си живеят спокойно, пък който може - и по-весело“, казва вечният бунтар, който никога не прие да членува в партия, но продължава да пише политическа сатира и да публикува във в. „Стършел“. В името на свободата на словото. И на духа.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
хохохо

хохохо

10.11.2022 | 14:57

като знаем сега, колко са "независими" шорошоядските медии, за какво ручахте жабетата?

Отговори
0 0
Голямо перде, за това нещо"Свободна преса,

Голямо перде, за това нещо"Свободна преса,

10.11.2022 | 12:49

Оксиморон, днес на 99 % от съществуващите " медии"! Като във воалера, за мисирки!

Отговори
1 0

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?