От Сан Стефано до днес България се смали с една трета

 

"България на три морета!" Често чуваме тази фраза, когато искаме да демонстрираме национална гордост. Тениски с този надпис се харчат добре около 3 март, а за партии със силно патриотичен уклон са дори нещо като униформа. Някои пък сочат картите, на които бреговете на България се мият не само от Черно море, но и от Егейско и Адриатическо, като национален идеал.   

В историята ни той е постигнат само от двама владетели. Първи цар Симеон разширява държавата ни до три морета, след като разгромява Византия при знаменитата битка през 917 година до Ахелой. Това постига през 1230 г. и Иван Асен II след победата при крепостта Клокотница. На короната му са подвластни Тракия, Македония, Влахия и Албания и България отново има излаз на Черно, Бяло и Адриатическо море.  

Територия с такъв мащаб е само сладък спомен за поробените българи в следващите векове. Сключеният на 3 март в Сан Стефано мирен договор между Русия и Османската империя обаче ражда новия идеал за поколения българи. Който впоследствие ще се превърне в химера, за която ще се пролее много кръв. Със своите почти 170 хиляди квадратни километра, Санстефанска България обхваща почти всички земи, населявани от българи. Интересното е, че година преди избухването на Руско-​турската война - през 1877 година, се провежда Цариградската конференция, в която участват представители на великите сили. Тогава е предложено да се създадат два големи български вилаета с обща площ 164 хиляди квадратни километра. Те покриват почти напълно границите на Българската екзархия. 

Единият вилает, в който попада Пловдив, е с център Търново, а вторият е с център София 

Те трябва да имат смесени вътрешни сили от българи и турци в размер от по 20 хиляди души.

Турците не харесват проекта. На 21 декември изготвеният на конференцията план е връчен на Високата порта. Султан Абдул Хамид II назначава за велик везир привърженика на младотурската партия и на конституционното управление Мидхат паша. На 23 декември 1876 г. Савфет паша става и прогласява: „Негово величество султанът ощастливи империята с конституция“. И обявява, че конференцията оттук насетне е безсмислена. 

Съдбата на България е обсъждана и в тайното споразумение между Русия и Австро-Унгария от Райхщад, където на 26 юни (н. ст. 8 юли) 1876 година руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Дюла Андраши.  

В него двете страни си обещават да не се създава голяма славянска държава южно от Дунава. По време на Берлинския конгрес (13 юни - 13 юли 1878)  граф Дюла Андраши предлага 

Санстефанска България да се запази с Пирот и Беломорието, но без Македония.

 Става въпрос за територия от около 125 хиляди квадратни километра - доста повече от това, което взимаме от Берлинския конгрес.

Първата Балканска война завършва с подписването на Лондонския мирен договор, според който България получава Одринска Тракия до линия Мидия-Енос, Егейското крайбрежие с Кавала и част от Македония, без Скопие и Куманово, за които претендира Сърбия. В тези граници България е около 170 хиляди кв. км. Парадоксално, но най-недоволна от разпределението на земите след войната е Сърбия, на която е забранено да анексира Северна Албания и така остава без излаз на море. 

България според Лондонския мирен договор

След Втората Балканска война идва Букурещкият мирен договор, с който България губи Одринска Тракия, Беломорието около Кавала и Сяр, големи части от Македония и Южна Добруджа. 

Страната е на две морета, но с площ от 113 хиляди кв. километра

Преди включването ни в Първата световна война България води преговори с двата военни блока за условията за включването си. От Антантата не получава почти никакви гаранции за сериозни териториални компенсации - Великобритания и Франция обещават само Беломорието около Кавала със Сяр и Драма. Към това добавят малка част от окупираната от Сърбия Македония, без Скопие и Куманово. Става въпрос за териториално разширение с около 25 хиляди кв. км. 

Това е териториалното разширение, което ни предлага Антантата за да встъпим в Първата световна война на нейна страна.

Това са границите на българското царство в началото на 1918 година

Германците щедро обещават всички сръбски земи източно от река Морава плюс цяла Македония. И връщане не само на Южна, но и на Северна Добруджа. След разгрома на Сърбия българската граница стига до река Морава и до град Пожаревац. Призрен и Прищина са български градове. В тези граници влизат големи територии с компактно сръбско и албанско население. Неслучайно в попадналото в българските владения Косово през 1878 година е създадена Призренската лига, която претендира за 4 османски вилаета като територии на албанската нация.

При дележа на Добруджа Австро-Унгария не се съгласява тя да е изцяло българска и се стига до съвладение ​- кондоминиум. С Ньойския договор страната е свита до 103 хиляди кв. км. Наказана е, защото според френския президент Жорж Клемансо включването <210> на страната на Централните сили удължава войната с още 2 години.

България през Втората световна война - районът на полуостров Халкидики също е бил
обещан да бъдe даден за бъдещо администриране от нашите власти

През Втората световна война царството си връща отново Беломорието до Кавала и Македония, южно от Дебър и Тетово, за които ламти Италия. Връщаме си завинаги и Южна Добруджа, при това без нито един куршум. Накрая обаче плащаме цената, че сме били съюзник на Хитлер, и държавата ни се прибира в сегашните си граници и територия от 110 993,6 кв. км. Което е почти една трета по-малко от Санстефанска България.

 

Договорът е обречен още при подписването

Подписването на Санстефанския мирен договор. Пълномощници от руска страна са граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей

На 3 март, 19 февруари стар стил, 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. 

С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които Уилям Гладстон и Виктор Юго, издигат глас в подкрепа на потиснатите българи.

Войната завършва с победа на антиосманската коалиция, начело с Русия.

Договорът е  предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.  

Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта.  

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население тогава наброява 4 800 000 души. Създаването на голяма славянска държава на Балканите обаче противоречи на поетите ангажименти от Русия към останалите велики сили година преди началото на войната с Турция.  Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор,  който е заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. Той разделя страната на пет части - Северна България и Софийският санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана.

Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта.

Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 г. Трети март се празнува като Ден на освобождението на България от османско владичество.

С решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за национален празник.

 

Плащаме за свободата с кръв и 32 тона злато

„Защитата на Орлово гнездо” - боят за Шипка в картина на Алексей Попов

България плаща с реки от кръв и тонове злато освобождението си. И нищо не ни е дадено даром, а сме го извоювали сами. Платили сме с много кръв - и на Шипка, Шейново, Плевен, София, Стара Загора.

В член 22 на Берлинския договор от 1878 г. e peглaмeнтиpaн oкyпaциoнният дълг нa Бългapия към Pycия. Той ce oбpaзyвa oт paзxoдитe нa импepaтopcкoтo пpaвитeлcтвo в Caнкт Πeтepбypг пo пoддpъжкaтa нa oкyпaциoннитe pycки вoeнни чacти и гpaждaнcкaтa aдминиcтpaция - Упpaвлeниeтo нa импepaтopcкия pycки кoмиcap в Kняжecтвoтo 1878/1879 г.

Cyмaтa e изчиcлeнa нa 10 618 250 pyбли и 40 кoпeйки - 89 640 000 злaтни лeвa - 32.5 тoнa злaтo.

"Сaмo личнaтa зaплaтa нa кoмиcapя е 600 000 фpанка/златни лева, дoкaтo зa цивилнaтa лиcтa нa бългapcкия княз ca пpeдвидeни 500 000 фpанка", пишe в Иcтopия нa външния дъpжaвeн дълг нa Бългapия 1878-1990 г. нa БНБ.

След като през 1890 г. БHБ пpeвeждa нa Πapибa пo pycкaтa cмeткa oбщo 8 867 000 лeвa, peдoвнoтo изплaщaнe e пoднoвeнo eдвa пpeз 1896 г., cлeд 10-гoдишeн paзpив в диплoмaтичecкитe oтнoшeния мeждy двeтe дъpжaви.

Oкyпaциoнният дълг e oпpocтeн cлeд Πъpвaтa cвeтoвнa вoйнa cъc cпopaзyмeниe мeждy пpaвитeлcтвoтo нa Aлeкcaндъp Cтaмбoлийcки и бoлшeвикитe. B кpaйнa cмeткa, Бългapия плaщa нa Pycия зa ocвoбoждeниeтo cи 27 070 609 лeвa. 

От руските архиви става ясно, че Русия не е искала България да стане независима и просперираща държава, а отвъддунайска губерния, управлявана от наместник на императора. При подписването  на 3 март 1878 г. договор в Сан Стефано няма присъстващ свидетел от българска страна, въпреки че българите са участвали във военните действия и са дали 3 456 убити опълченци.

Според плочата на храм-паметника “Св. Александър Невски” в София руските войски са дали 200 000 убити в сраженията с турците за освобождението на България.

Това число е десет пъти повече от истинското. Според руския историк Степан Кощурко обаче загубите на руската армия, на финландския батальон и румънската бригада се изчисляват на 15 567 убити и 6842 умрели от раните си войници и офицери. Всъщност нашите опълченци дават една трета от жертвите.

За свободата си народът ни дава общо 60 000 убити - в Нишкото въстание от 1841 г., в Априлското въстание от 1876-а и в битките на Българското опълчение.

 

В анкета на "Марица":

54% не искат друга дата за национален празник

3 март остава категорично най-предпочитана дата за национален празник, въпреки твърденията, че разделя нацията на русофили и русофоби. Това показа анкета на marica.bg, в която участваха близо две хиляди читатели на сайта. 54% от тях не виждат по-подходяща дата за национален празник от подписването на Санстефанския мирен договор. 26,4% предпочитат празника на буквите 24 май. 9,2% са дали гласа си за Деня на Съединението - 6 септември. 6,4 на сто смятат като най-удачен вариант Деня на българската независимост - 22 септември. 4 на сто пък още са в плен на носталгията по 9 септември. За сравнение - при същата анкета година по-рано поддръжниците за 3 март бяха 62,8%, но яростните дискусии след руската агресия в Украйна дали това е най-подходящата дата явно са дали отражение.