Още спорят за рождената дата на Васил Левски

Проф. д-р Пламен Митев е роден 28 ноември 1956 г. в Шумен. Завършил е специалност „История” в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1981 г. От 1982 до 2013 г. извървява всички стъпала в научната стълбица - асистент по Българско възраждане, професор. Бил е декан на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са стопанска и социална история на Османската империя ХVIII-XIX в.; Българско възраждане - българският политически въпрос (центрове, дейци, програми, пропаганда; българите и Източният въпрос); чужди пропаганди на Балканите. Автор и съавтор е на десетки книги и учебни помагала, научни статии в наши и чужди специализирани издания.

Сред огромната по обем книжнина за живота и делото на Васил Левски най-голям интерес пораждат публикациите, засягащи различните спорни факти от неговата биография. Един от въпросите, предизвикали през последните години разгорещени дискусии, се отнася до рождената година на Дякона, за която историческата наука не разполага с никакви автентични документални свидетелства.

Писателката Неда Антонова: В кабинетите си политиците стоят с гръб към портрета на Апостола

„Тук гробът ми всякой ще го знай!”, е казал Апостола, но не го знаем, а напоследък и не го търсим Левски е бил осъден на смърт ...

08:1518.02.2023

1820 14

В първите десетилетия след Освобождението най-близките родственици на Апостола определят по спомени, че той е роден на 6/18 юли 1837 г. Постигнатата договорка постепенно се вписва във формиращия се тъкмо в края на ХІХ век „официален“, романтично-героичен разказ за доосвобожденската ни история и придобива аксиоматично звучене, въпреки че и при най-непредубедения прочит на биографичните текстове за Апостола могат да се открият различни фактологически противоречия, особено за периода до тръгването му към Белград. Достатъчно е да се припомнят споровете на каква възраст Левски изгубва баща си (от 7-8 до 12-14-годишен), на колко години става послушник на вуйчо си Василий (между 9- и 15-годишен), на колко години се замонашва в Сопотския манастир (на 12-15, на 17-18  или на 19-21 години) и др. п.

Васил Левски, “И в студ, и в мраз”, рисунка Дечко Тодоров

Независимо че годината 1837-а придобива широка гражданственост, липсата на документални доказателства подхранва съмненията на отделни изследователи и така в публичното пространство се лансират още три възможни години. Според някои специалисти Левски е роден през 1846 г., защото в показанията си, дадени на 4 януари 1873 г. пред Специалната комисия на Али Саиб паша, на въпрос за възрастта си той отговаря, че е „на двадесет и шест - двадесет и седем години“. Пловдивският историк Видин Сукарев, позовавайки се на дописка във възрожденския вестник „Съветник“ от 1864 г., допусна, че много по-вероятно е Апостола да е „роден през 1843 г.“, а анализирайки различни (предимно мемоарни) източници, Веселин Игнатов достигна до извода, че Васил Левски е роден през 1840 г.

При липсата на „кръщелно“ и на други документи и при несигурността на домашните извори възможна алтернатива за разрешаване на дълголетния спор за рождената година на Левски е информацията, съдържаща се в османския регистров материал за Карлово от втората четвърт на ХІХ век.

Най-ранният регистър, в който има информация за семейството на Васил Левски, датира от 1833 г. Това е джизие регистър, който описва поименно християните в две нахии (Гьопса и Конуш) на казата Филибе (Пловдив). Населението на Карлово, центъра на Гьопсенската нахия, е описано в четири махали: Михал, Сърб, Пейо, Табак. Сред жителите на Табашката махала са записани и братята Въло и Иван Кунчеви: кабзъмал (б.а. - кабзъмал - доставчик, посредник, търговец на едро на плодове и зеленчуци).

Въло, син на Кунчо, възраст - 30, средна категория; синът му Иван, възраст - 6, [1]250 г. възраст - 7 1/2 г., средна категория; брат му Иван, син на Кунчо, възраст - 20, средна категория“.

Това е най-ранният известен запис, съдържащ се в официален османски документ,

който предоставя информация за семейството на Васил Левски. Регистраторът е описал домакинство, оглавено от Въло (чичото на Левски), което обитава един и същи дом в Табашката махала. Въло е по-големият от двамата братя, женен е и вече се е сдобил със син - Иван, който към момента на съставянето на документа е дете на 6 години. Бащата на Левски - Иван, син на Кунчо, е описан като 20-годишен, твърде вероятно все още неженен и няма каквито и да са данни за този момент да има вече син.

Вторият регистър, който съдържа сведения за семейство Кунчеви, обхваща периода от 17 март 1839 г. до 4 март 1840 г. Ако Левски действително е роден през 1837 г., то към датата на съставянето на регистъра той би следвало да е на две години и да попадне сред описаните от османския администратор лица така, както са отбелязани баща му (под № 137), чичо му (под № 136) и първият му братовчед Иван (под № 138). Името на Васил Левски обаче отсъства, но за сметка на това са фиксирани други промени, настъпили в неговото семейство. Домакинството продължава да живее под един покрив в Табашката махалата, чичото Въло, който се води глава на домакинството, е регистриран вече като гайтанджия. И Иван Кунчев е изучил тънкостите на гайтанджийския занаят и също е вписан в регистъра като занаятчия. Портретното описание на двамата мъже, средни на ръст и с руси мустаци, не оставят съмнение, че става въпрос именно за родствениците на Васил Левски. Братовчедът Иван, син на Въло, е пораснал и е станал чирак.

Най-значим за изясняване годината на раждане на Дякона е подробният регистър на карловското население, изготвен в периода от 22 януари 1844 г. до 9 януари 1845 г. Данните представят Карлово като развит град с население от близо 10 хиляди души, което го нарежда сред 15-те най-големи града в Българско в средата на ХІХ в. Регистрирани са общо

27 еврейски, 538 мюсюлмански и 1210 християнски домакинства,

в които описаното мъжко население се състои съответно от 86 евреи, 1084 мюсюлмани и 3643 християни. Домакинството на гайтанджията Въло, син на Кунчо, резидира все така в махалата Табак, но в годините между двете регистрации, т.е. между 1840 и 1844, то се е разраснало значително: „Домакинство № 35: 1): среден на ръст, с руси мустаци, гайтанджията Вуло, син на Кунчо, възраст - 43, средна категория; 2) синът му, чиракът Иван, син на Вуло, възраст - 17, средна категория; 3) другият му син, Кунчо, син на Вуло, възраст . 5; 4) другият му син, Ристо, син на Въло, възраст - 2 месеца; 5) брат му, среден на ръст, с руси мустаци гайтанджията Иван, син на Кунчо, възраст - 40, средна категория; 6) синът му Васил, син на Иван, възраст - 4; 7) другият му син Ристо, син на Иван, възраст - 2 месеца“.

Регистърът от 1844/1845 г. показва, че в периода 1840-1844 г. двамата братя Въло и Иван Кунчеви са станали бащи на по двама синове. Въло се е сдобил с втори син, кръстен на дядо си Кунчо, и бебе момче на два месеца, на име [Х]ристо, а брат му Иван - с двама синове (Васил и Христо). Васил Иванов Кунчев (Васил Левски) е момче на 4 години, което кореспондира с данните от предходния опис от 1840 г., в който Васил липсва. Този факт идва да покаже, че когато е осъществена регистрацията от 1840 г., той или все още не е роден, или е бебе на съвсем невръстна възраст, и по тази причина остава извън регистъра. Присъствието на четиригодишния Васил Кунчев сред карловските жители през 1844 г. е първата регистрация на бъдещия български революционер и несъмнено е факт от огромно значение, който

допринася за уточняване на рождената му година - 1840 г.

В подкрепа на тази нова датировка могат да се приведат и някои, макар и косвени, домашни източници като мемоарните бележки на Панайот Хитов, Васил Стоянов, Христо Иванов - Големия. Всички те насочват раждането на Васил Левски към 1840 г., но най-впечатляващо е свидетелството на арестувания заедно с Левски в Къкринското ханче ловчански спътник на Апостола Никола Цветков. Пред летописеца на Ловешкия революционен комитет д-р Параскев Стоянов той разказва, че при първия им разпит в Търново Левски твърдял, че „бил 32-годишен“, което означава, че е роден именно през 1840 г.

Разбира се, османският документален материал не трябва да се абсолютизира и в този смисъл данните от него трябва да се възприемат само като сериозен подтик към изследователите да подновят научния дебат относно годината на раждане на Апостола.