Невиждана спекула с цените на дървения материал

Казват, че чистият въздух е въпрос на пари, а в енергийно бедната България екологията е лукс, който засега не можем да си позволим. Но, както знаем, което не става с пари, става с много пари.

Такъв е случаят с дървения материал, който стана „златен“ през последните няколко месеца. Цената му от април до януари скача почти двойно - от 90 до 160 лева за тон. Според производители на пелети, които го използват за суровина, тя може да стигне до 200 лева. Без при това изкупната цена да мръдне и стотинка нагоре.

По всичко личи, че пазарът е завладян от търговци, които се възползват от COVID-19 кризата и драстичното поскъпване на тока и продават материала далеч над себестойността му. Малцина производители обаче могат да си позволят солената цена. Така дървото, което е кът, отива при „избрани“ големи фирми, които разполагат с милиони в излишък, за да се снабдят с него. Горят онези не толкова мащабни производства, които не успяват да отделят 5 или 10 лева отгоре за тон, разказват от бранша. По думите им, пазарът е жертва на спекула, тъй като до ден днешен държавата не е променила изкупната цена на дървесината по горските стопанства, а продажната стойност на материала рязко се е вдигнала. По думите им - кучето е заровено при посредника между горското стопанство и предприятието.

Кой печели?

Доставчикът купува дървесината на една цена и я предлага на друга, много по-висока. Той никога няма да загуби. Оттам идва спекулативното търсене и предлагане. Предприемачи твърдят, че докато малкият бизнес брои 165 лева за тон дървесина, големият плаща 160. Ако големият вдигне на 165, малкият - за да работи, трябва да плати 170. Пропорцията нататък остава аналогична.

Друг проблем, който също не е за пренебрегване, е че от началото на 2021 г. държавата е намалила с 30% добива на дървесина от началото на 2021 г. На фона на консумацията на суровината в национален мащаб тези проценти не са никак малко, категорични са производители на пелети. Според тях това е другата причина за недостига на дървесина и качването на цената ѝ. Изкупната цена е константа, търсенето е огромно, а посредникът винаги печели.

Кой губи?

Губещите са доста повече от печелещите. Губи клиентът, защото цената на пелетите се вдига, а качеството им често е съмнително. На загуба е производителят, защото, за да се снабди с ценната напоследък суровина, плаща по-висока продажна цена. А най-важното - екологично чистото по принцип гориво започва да се произвежда с много примеси, които вредят върху околната среда.

Абсурдното е, че пелетите са единственото гориво за битово отопление, което не се контролира от държавата. И едва ли някой освен тесните специалисти би се заинтересувал от този факт, ако преди месец от Агенцията за метрологичен и технически надзор не бяха съобщили пред „Марица“, че получават все повече сигнали за некачествени пелети. Жалбите са адресирани до тях вероятно по аналогия, тъй като от агенцията следят за качеството на въглищата и брикетите. „Марица“ се обади в 2 министерства, но нито МОСВ, нито МФ се ангажираха с темата. След като от пиар отдела на МОСВ се разграничиха от отговорност към твърдото гориво в разговор по телефона, изпратихме на 14 декември запитване до Министерството на финансите, което е най-логично да следи за пелетите.

Попитахме - след като екологичното гориво, като останалите горива за битово отопление, трябва да отговаря на определени европейски стандарти за качество, все още у нас няма държавен орган, който да се занимава с контролирането му.  Във връзка с въпроса си подчертахме опасността липсата на контрол при пелетите да доведе до влошаване на въздуха.

Поискахме да научим как според експертите във финансовото министерство трябва да бъде решен този пропуск в законодателството и резонно ли би било контролът върху пелетите да бъде вменен на Главна дирекция "Контрол на качеството на горивата за битово отопление", където са въглищата и брикетите? Месец и половина по-късно отговор все още не е последвал.