Най-лошото за икономиката и джоба ни мина

Българинът се успокои, че тежка зима, режим на тока и дефицит на стоки няма да има. Рекордната инфлация също не успя да го стресне достатъчно, въпреки че всички се оплакват от цените по магазините.  Изводите са от социологическо изследване на "Галъп", проведено сред 808 пълнолетни българи чрез пряко интервю "лице в лице" с таблети между 12 и 20 януари. 

За пръв път в дълъг период отчетливите масови опасения за икономиката на страната и личните пари показват признаци на спад, макар и да остават исторически високи, коментират от агенцията. Нивата на тревога за икономиката на страната, които бяха достигнати в последно време, са достигани в рамките на този век само още един път и доближавани в още един. По отношение на личните финанси може би се отминава най-тревожният период поне от началото на века насам, анализират от "Галъп".

"С положителните развития около енергийните доставки и свързаните въпроси явно пикът на тревогата засега е отминат. Ако войната или ръстовете на цени не причинят скорошен нов пик, може да се окаже, че сравнително леката на фона на очакванията зима действително е премината без толкова проблеми, колкото би могло да има", коментират от агенцията.

Попитани какво очакват да бъде общото икономическо положение в започващата година, 

55.3% очакват то да се влошава, при 63.2% през есента. 

Расте очакването да няма промени - от 16.8% на 22.4%. Оптимистите са едва 7% и те продължават да вярват, че се очаква подобрение. Останалите не могат да преценят.

От началото на пандемията и започналото политическо напрежение в страната през 2020 г. насам очакванията за влошаване и в икономиката нарастваха. По традиция, освен самите икономически фактори, влияние оказват и общополитическите. Затова и изборите през пролетта и лятото на 2021 г. донесоха известно ободряване.

"Настаняването и на новата икономическа тревога през есента и зимата на 2021-2022 г. направи така, че дори съставянето на правителството "Петков", с неговия стартов успокояващ ефект, не успя да окаже дълготрайно влияние за разсейване на тревогите за икономиката", посочват социолозите.

Попитани за очакванията за личните си финанси, българите показват даже още по-отчетливо успокояване, макар тревогата да остава.

След 52% през есента, сега делът на очакващите влошаване е 40.7%, 

осезаемо е връщането на нивата на отговорите "ще остане същото" - от 22.7% на 30%, а плах оптимизъм се наблюдава дори и при очакванията за подобрение - при 8.4% през есента, сега 11,1% вярват в това. Коронавирусът и протестите от 2020 г. са повлияли на личните очаквания на домакинствата, но не толкова видимо, колкото реалният ръст на инфлацията в края на 2021 г.

Данните на "Галъп" от началото на века показват, че тревогата за икономиката през 2022 г. е била на сходни нива с тази по време на международната криза, кулминирала през 2009 г. Именно през 2009 г. идва и рязко разсейване на тревогата с идването на първото правителство на Бойко Борисов. Впоследствие тя се завръща и в края на 2012 г. достига пикови стойности с края на неговия първи мандат и на свой ред е разсеяна с неговата оставка. Тогава обаче тревогата не успява да достигне толкова високи нива и да премине 60%, колкото през 2009 г. или през 2022 г.

Именно в края на първия мандат "Борисов" обаче е и единственият друг случай от началото на века насам, заедно със случая от 2022 г., в който опасенията за влошаване на личните финанси са преминавали над 50%. Тогава обаче, в сравнение с 2022 г., е имало и малко по-високи нива на очаквания личното материално положение да остане без промяна. Затова и отминаващата може би ситуация на тревога за домакинствата през 2022 г. може да се окаже най-сериозната поне от началото на века насам.