1939

Кирилицата се нареди до иконостаса в Желязната църква СНИМКИ

Строителят Турхут Исмаил дари уникално платно на храма

Буквите от глаголицата и кирилицата, изобразени върху платно от сарашка телешка кожа. Това дарение отнесе в Истанбул вчера строителят Tурхут Исмаил, както "Марица" вече съобщи.

Мюсюлманинът, който реставрира редица стари християнски храмове у нас, уважи празника на писмеността в една от светините на Българското възраждане - църквата „Свети Стефан“, наричана още Желязната църква, в Истанбул.

Чешмата в двора е точно копие на тази в Пловдив, дело на Жорж Трак

Платното с азбуката е изработено от художника дизайнер Тихомир Атанасов, който обаче е използвал техниката на старите българи, позната от Плиска. Именно там  Турхут Исмаил видял изображения върху обработени кожи. „В изработването на това платно не сме ползвали нищо от модерните материали. Само четирите елемента в природата - огън, вода, въздух и пръст (земя), които се смесват така, че да ни върнат 13 века назад - във времето на древната столица", казва строителят. 

Желязната църква е сред най-посещаваните места на брега на Златният рог

Той избрал именно Желязната църква, защото тя се смята за най-красивия християнски храм в цяла Турция. Дарението е в памет и на покойния ни историк и професор Божидар Димитров, на когото Исмаил е голям приятел и почитател.

Строителят отведе в Истанбул и някои от най-близките си приятели. Сред тях са пловдивският скулптор Иван Тотев и художникът Данчо Григоров, Лъчезар Андреев, основател на Философския факултет към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, общинският съветник и издател от Бургас Росен Топкаров, също о.з. лейт. Валентин Славчев, Илия Гатев, зам.-директор в ПГ по подемна, строителна и транспортна техника - София.

Към групата се присъедини и отец Димитър Сотиров, архиерейски наместник и свещеноиконом на Котленската духовна околия.

Отчето положи венец в знак на признателност и уважение към делото на Стефан Богориди, висш османски държавник от български произход.

Именно Богориди е в основата на градежа на „Св. Стефан“ в Истанбул - най-важният български паметник в сърцето на Османската империя. Роден в Котел като Стойко Цонков Стойков, наследникът на богат търговец прави невероятна за неверник кариера в  Османската империя. За заслугите на Богориди Махмуд II му дава титлата бей и през 1834 г. го назначава за управител на остров Самос.

Художникът дизайнер Тихомир Атанасов пред паното

През 1849 г. Стефан Богориди дарява за българските църковни нужди три постройки на самия бряг на Златният рог, недалеч от седалището на Вселенската патриаршия, срещу чийто духовен гнет се борят нашите сънародници. Малко по-късно е издаден официален султански ферман, който позволява на българите да имат собствен молитвен дом.

Това не е проблем за Богориди, който е единственият християнин, който от превземането на Константинопол от османците през 1453 г. е приемал в къщата си турски султан.  Автор на проекта е живелият в Османската империя архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур.

Тъй като теренът е нестабилен, архитектът предлага конструкцията на църквата да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 г. и са откарани по железницата до Триест, а от там с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните - от ковано желязо, всички елементи са захванати за основите с болтове, гайки и нитове - общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

Храмът е осветен на 8 септември 1898 г. от Екзарх Йосиф. Тогава сградата заедно с обзавеждането ѝ струват на българската държава около 1 млн. златни лева. И досега храмът се свързва с борбите на българите за църковна независимост.

Анкета

Коя дата е най-подходяща за национален празник на България?