Къде е най-рисково строителството в България

Мащабът на разрушенията от последните земетресения в южната ни съседка Турция предизвика тревога в строителния бранш у нас

Вероятността да се повтори подобна трагедия в България е абсолютно реална, твърди експертът инж. Красимир Кърпаров. Той е завършил Университета по архитектура, строителство и геодезия през 1997 г., специалност „Промишлено и гражданско строителство“. Има повече от 20 години опит в областта на сеизмичното инженерство, обследване на сгради и земна основа, усилване и укрепване на строителни конструкции.

Кърпаров изпрати до редакцията на в. "Марица" своя статия по темата, в която прави конкретни предложения за законови промени за осигуряване на „разделение на властите” проектант-строителен надзор-строителен предприемач, така че в максимална степен да се ограничат порочните практики и да се защити общественото здраве и интерес.

В анализа си експертът поставя на фокус резонния въпрос: Възможно ли е чрез превантивна дейност, като обследване на текущото състояние на сградния фонд и мерки за възстановяване и/или повишаване на носещата способност на строителните конструкции на сградите и съоръженията, да се избегне подобна трагедия, ако има подобно земетресение на територията на нашата страна?

 

Сеизмичната готовност на България

От 1961 г. до 1977 г. за сеизмични райони са определени едва 22% от територията  на страната; от 1977 г. до 1987 г. този дял нараства до 40%, а след 1987 г. се покрива почти цялата територия - 98%.

След Вранчанското земетресение от 1977 г. е направено ново сеизмично райониране на страната, а през 1978 г. са издадени Указания за проектиране и строителство в земетръсни райони. През 1987 г. са приети нови сеизмични норми, включващи най-съвременните разбирания на сеизмичното инженерство, направено е и ново сеизмично райониране на страната. През 2012 г. влиза в сила системата конструктивни еврокодове. През 2007 г. и след това през 2012 г. влизат в сила и хармонизираните към еврокодовете национални норми за сеизмично инженерство.

В националните норми за сеизмично инженерство „терени с активни разломи и свлачища” са „непригодни” за строителство. Този текст обаче е в графата „пожелания”, тъй като реално (геодезично) не е известно къде са местоположенията на разломите (установени от реални теренни проучвания, а не единствено чрез предположенията на „вероятни сеизмотектонски модели”). В България Регистър на свлачищата съществува и се поддържа от трите Геозащити във Варна, Перник и Плевен и е под шапката на МРРБ. „Регистър на разломите” обаче МРРБ не поддържа и по този начин това неглижиране виси като дамоклев меч, тъй като строителството не е съобразено с него.

Разломни сеизмични зони в България с висок потенциал за генериране на земетресения

Регионалното напрежение в България и разломните линии оформят няколко силни сеизмични зони: Горна Оряховица (Стражишки разломи), Североизточна България (Шабленски разломи), Софийска (Витошки разлом, Разлом Перник - Белчин), Струмска (Крупнишки и Беласишки разломи), Родопска (Местенски, Чепински, Доспатски, Девински и Ардински разломи) и Средногорска (Маришки, Тунджански, Поповишки, Чирпански разломи).

Град Пловдив е разположен в сеизмогенна зона Марица и е преживял едни от най-силните добре документирани земетресения през XX век - Чирпанското земетресение от 14.04.1928 г. и Пловдивското земетресения от 18.04.1928 г. Напълно разрушени са 74 000 сгради, загиват около 150 души, а хиляди са ранените. В резултат на бедствието се отварят две повърхностни пукнатини, всяка с дължина няколко десетки километра, а геодезично измерените премествания на разломите достигат 2 м. Освен Пловдив подобна разломна близост има при градовете София, Перник, Благоевград, Велико Търново, Сандански и Петрич, Пазарджик, Асеновград.

Механизми за контрол в проектирането и строителството в България

Проектите се изготвят само от редовни членове на Камарите на архитектите и инженерите със съответната валидна правоспособност гарантира на работещия механизъм критерии, следени от Комисиите по оправомощаването и ежегодно вписани в Регистър на проектантските правоспособности.

Неработещ законов механизъм на публичен Регистър на проектантските бюра поради липса на правна обвързаност на Закона за Камарата на инженерите със ЗУТ. Този законодателен пропуск позволява строителни предприемачи или фирми посредници да назначават проектанти, които да ги обслужват, много често в интерес на финансовите интереси и в разрез със строителните стандарти.

Неработещ законов механизъм на публичен Регистър на договорите за проектиране и извършено плащане поради липса на правна обвързаност на Закона за Камарата на инженерите със ЗУТ. Този законодателен пропуск позволява строителни предприемачи да оказват силен натиск в тяхна полза.

Делегиране на контрола в проектиране и строителството на частни фирми консултанти с лиценз, издаден от ДНСК. Критериите за получаване на лиценз позволяват съществуване на фирми от един човек (управител-пенкилер подписващ „всичко”) и списък с „виртуални” специалисти, отговарящи на формални критерии. Не е забранено от закона строителни предприемачи да са собственици на надзорни фирми, които да ги обслужват. В много случаи „независимият надзор” е чисто формален и се свежда до преписване на записките на проектантите (при контрол в строителството) или „подреждане” на актовете и протоколите (при контрола в строителството).

Преди започване на строителството трябва да се удостовери налични договори фирми консултанти и проектантски авторски надзор, липсва механизмът за удостоверяване на извършено плащане не по-малко от 20%, за разлика от Турция. Съществува и порочна практика за „безвъзмездни” договори, „преотстъпване” на авторско право на друг специалист или „надзор” по „снимки”.

Контролът на влаганите строителни материали много често е само по документи (сертификат), което често изкушава за „намиране” на „подходящи” сертификати с цел печалби. Самите лаборатории за строителни материали често са част или гравитират около фирми на строителните предприемачи, липсват изненадващи контролни проверки от страна на държавния контролен орган ИА БСлА, което е част от неглижирането на контрола.

Бетоновите центрове и асфалтовите бази често са част или гравитират около фирми на строителните предприемачи със собствени лаборатории, а контролът е от типа „вътрешен”.

 

Характерните особености на сградния фонд в България

Това е картата на разломите, преминаващи през Пловдив и околността

 

Подобно на сградния фонд в Турция, е неизвестно експлоатационното състояние на огромната част от сградния фонд, тъй като започналата паспортизация на сградния фонд е достигнала едва 0.39% (10 803 сгради). Порочната практика е, че дори тези Технически паспорти се третират като поредната безсмислена бумащина, вместо да са видни в публичен регистър. С направените изменения от служебния министър Виолета Комитова на МРРБ в Наредбата за паспортизация от 2021 г. на практика паспортизацията „приключи” (стана „пожелателна” за административните сгради) и пълно отпадане за жилищни сгради. Инициаторите на тази „българска иновация” са: служебният министър Виолета Комитова, Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев с мотиви „спестяване” на 300-500 лв. на домакинство и беше гръмко анонсирано в медиите тогава.

Строежите, изградени до 7 април 1987 г. без строителни книжа (масово), се обявяват за търпими, като се представят: декларация за година на построяване, геодезично заснемане, актуална скица, нотариалният акт на сградата и платена такса. Няма изискване за привеждане на конструкциите на такива сгради към действащите изисквания за сеизмична безопасност. На практика това е „първата голяма строителна амнистия”.

Незаконни строежи, започнати от 8 април 1987 до 30 юни 1998 г., не се премахват, ако са декларирани пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. На практика това е „втората голяма строителна амнистия”.

При вътрешни преустройства, с „вързани с разбиване на тухлени и бетонни стени на партерни и междинни етажи, надстрояване и усвояване на покриви и тераси, се допуска масово със „становище” на инженер конструктор. Порочната практика при тези становища е да не се прави обследване и оценка на състоянието на цялата сграда доколко са съществени промените, а да са във вид на 1-2 страници „лично мнение”.

Порочната практика в програмите за саниране е т.нар. „обследване” да се заключава в архитектурно заснемане, а за състоянието на строителните конструкции също се допуска масово „становище” на инженер конструктор от типа „лично мнение”, в редки случаи придружено с псевдоопределяне на якостта на бетона чрез склерометър, което обаче не се корелира към директно разрушително изпитване на 2-3 бетонови ядки съгласно стандартите. Обичайно мерки за „конструктивно саниране” липсват.

 

Препоръки за подобряване на безопасността на сградите при нормална експлоатация и стихийни бедствия

 

Примерна карта на активните разломни линии в България

 

- Подготовка на законови промени, които да ограничат влиянието на финансовите интереси на строителните предприемачи върху техническата целесъобразност на проектните решения, контролът в проектирането, контролът и авторският надзор в строителството. Промените следва да включват правно обвързване на Закона за Камарата на инженерите със ЗУТ в частта Регистър на договорите и Регистър на бюрата, както и нови изисквания за представяне на документ за извършено плащане за проекта преди издаване на РС, както и на частично плащане по договорите за надзор и авторски надзор в строителството. Подходът на Турция е това (законовите промени в строителството) да се инициира от президента, който у нас има и един от най-добрите правни екипи и няма зависимости от предприемачи.

- Подготовка на законови промени, които да премахнат формалния контрол в проектирането и строителството. Напълно приложим е подходът на Германия, където „главният проектант” носи пълната отговорност за контрола на проекта и строителното изпълнение. Например: абсолютно е логично „действащи проектанти” да проверяват „действащи проектанти”, а това биха могли да са „проектантските бюра - консултанти”, които ежегодно се вписват в публични регистри, администрирани от Камарите на инженерите и които се осъвременяват ежегодно.

- Подготовка на законови промени, даващи правомощия и ресурси на контролния орган ИА БСлА да извършва внезапни проверки на лабораториите за строителни материали или на строежи по сигнали на ДНСК. Незабавно стартиране на спряната паспортизация чрез изменение на Наредба №5 за техническите паспорти на строежите, инициирано от МРРБ.

- Осъвременяване на изисквания на тази наредба, като се включат поуките от земетресението в Турция, както и методики за количествени процентни оценки на физическото и моралното износване на сградите, които да се използват за разпоредителните сделки с недвижими имот като средство за ограничаване на измамите в тази област. Паспортизацията на обществени сгради с голяма посещаемост, критично важна инфраструктура, опасни производства, както и всякакви сгради в близост до разломи следва да е с най-висок приоритет.

- Незабавно изграждане и поддържане от МРРБ на публичен Регистър на техническите паспорти, в който да има достъп всеки гражданин и застраховател, които искат да се информират за текущото техническо състояние, необходимите мерки за привеждане към съвременните изисквания, количествени процентни оценки на физическото и моралното износване на сградите и възможните рискове. Осъвременяване на остарялата национална нормативна база от МРРБ в краткосрочна перспектива (1-3 г.). Незабавно съставяне от МРРБ на национален стандарт (норми) за инженерно-геоложки проучвания на сгради и съоръжения. Необходимо е тази системно подценявана инженерна дейност да стане „проектна част” с ясно разписани „фази” и „обем и обхват”.

- Незабавно стартиране на Регистър на разломите, поддържан от МРРБ на база на реални теренни проучвания (сондажи, разкопки, геофизика), възможно най-бързо в близост до урбанизираните територии, критично важната инфраструктура и опасните производства, като подходът на гр. Измир в Турция е много добър пример.

Вероятността да се повтори подобна трагедия в България както в Турция е абсолютно реална. Направени са предложения за законови промени за осигуряване на „разделение на властите” проектант-строителен надзор-строителен предприемач, така че в максимална степен да се ограничат порочните практики и да се защити общественото здраве и интерес. Както е известно, „гражданите нямат право на законодателна инициатива”, но институции като президент, Министерски съвет и депутатите в Народното събрание трябва да вземат необходимите превантивни решения, така че да не се допуснат трагедии, подобни на тази в Турция.

 

Инж. Красимир Кърпаров е роден през 1973 г. в Свищов, завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия през 1997 г., специалност "Промишлено и гражданско строителство", през 1999 г. завършва втора магистърска програма "Изследване на строителни конструкции на специални въздействия". Има повече от 20 г. опит в областта на сеизмичното инженерство, обследване на сгради и земна основа, усилване и укрепване на строителни конструкции и земна основа, противосвлачищни мероприятия, специално фундиране и геотехника. Член е на Камарата на инженерите в България.