4020

Жегата мори повече бедните българи

Те често работят на открито, пътуват с автобус и нямат климатик у дома

Горещите вълни морят бедните и богатите българи по различен начин. А климатичните промени вероятно ще доведат до нарастване на бедността у нас, смята Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерството на здравеопазването. От 2008 година тя се занимава  с въздействието на изменението на климата върху човешкото здраве. 

Бедните хора се намират на “фронтовата линия” на климатичните промени, категорична е Зорница Спасова. И дава няколко доказателства в подкрепа на тезата си.

Първо, българите, които са в ниските социални групи, обикновено са нискоквалифицирани и нямат специфични умения, които се търсят на пазара на труда. Следователно те заемат и най-нископлатените работни места. В повечето случаи работят на открито - по строежи или в селското стопанство, в търговията. Всеки шести работещ у нас упражнява дейност на открито, с което е изложен пряко на екстремни метеорологични явления, зачестяващи заради затоплящия се климат, посочва Зорница Спасова. След 10 ноември 1989 г. броят на заетите в земеделието спадна неколкократно, но все още внушителните над 185 000 души работят в сектор селско, горско и рибно стопанство (по данни на НСИ за 2022 г.). Заетите в добивната промишленост през тази година са 25,2 хил. души, а в строителството - 252.1 хил. души. Официално по строежите се работи средно за 1682 лева (първо тримесечие на т.г.), а в селското стопанство ​- за още по-малко пари - 1543 лева.

Второ, бедните българи живеят в домове, които или не са добре климатизирани, или въобще не се охлаждат и нямат приложени енергоспестяващи мерки. В България делът на домакинствата, разполагащи с климатик в дома, е 46%, което е най-ниското ниво в ЕС. А 70% от хората с ниски доходи въобще нямат климатик в домовете си, цитира Зорница Спасова отново данни на НСИ в публикация по темата в climateka.bg. Тоест тези хора не намират комфорт дори и в собствените си домове. С глобалното затопляне вече е време да се въведе понятието „лятна енергийна бедност“ .

Особено уязвими ще бъдат т.нар. „градски бедни“, които често живеят в панелни комплекси, където зеленината е малко, а бетонът преобладава.   

Хората, които разполагат с по-малко пари, са принудени да ползват градски автобуси или влакове, където е въпрос на късмет дали климатикът ще работи, или не. 

Бъдещето не е розово

Предполага се с голяма доза сигурност, че със затоплянето на климата ще се намали зависимостта от енергийни източници като газ, дърва, въглища и др., но ще се увеличи търсенето на енергия за охлаждане.  Очаква се увеличение на потреблението на електроенергия с 10,7% при сценарий на затопляне с 4°С.

Изчислено е, че при липса на мерки за адаптация към изменението на климата производителността на труда на открито може да намалее с 10 – 15% до края на века в България. Това засяга стотици хиляди работещи у нас.

Цените на храните ще растат под влияние на по-неблагоприятните климатични условия в земеделието, допълва още един негатив Зорница Спасова. Според проучване инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 г. В източната част на ЕС най-бедните изпитват най-голям ръст на разходите за храна. Българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци (34,9% при 21,2% средно в Европа) и още едно поскъпване, този път заради климата, те трудно ще понесат.

Код "червено"

Още миналата година Франция успя да извоюва прекратяване на работата в дни с максимални температури от и над 35℃. У нас контролът по спазването на хигиенните норми на работното място се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, като работата при оранжев и червен код се прекратява. Оранжев код обаче у нас се издава едва при 38℃, което е доста сериозно топлинно натоварване, посочва Зорница Спасова. 

Анкета

Как и къде ще почивате през лятото?