2374

Историята се повтаря: За четвърти път обезглавяват парламента

Отстраняването на Никола Минчев като председател на Народното събрание е поредният случай в историята на парламентаризма след 1989 г.

В три от тези случаи ДПС изиграва водеща роля в схемата, при която "първият сред равни" е принуден да отстъпи мястото си. Във всеки от тези три случая отстраняването на председателя е сигнал за края на управляващото мнозинство, пише "Булевард България".

Първият успешен тест на силата на ДПС в разместването на политическите пластове се случва през лятото и ранната есен на 1992 г. Кулминацията настъпва скоро след т.нар. Боянски ливади и пряката атака от страна на президента Желю Желев срещу правителството на Филип Димитров, в синхрон със серия от активни мероприятия на службите за сигурност.

Лидерът на Демократическата партия и председател 36-ото НС Стефан Савов подава оставка след фатален "приятелски" огън в парламента.

През юли 1992 г. опозицията внася първото си искане за предсрочното отстраняване на Савов от поста му. Той го запазва с незадоволителния вот от 115 "за" срещу 115 "против и въздържали се", след като ДПС дава да се разбере, че повече няма намерения да поддържа властта. Малко след това се провежда и вот на недоверие срещу Филип Димитров, който той печели, но Ахмед Доган символно гласува "против" кабинета. Кризата е факт.

Денят 24 септември 1992 г., в който Савов решава да се оттегли, напомня доста на деня, в който Никола Минчев беше отстранен, по детайлите от парламентарния пейзаж.

И тогава, и сега управлява сложна многопартийна коалиция Съюз на демократичните сили, която не разполага със стабилно парламентарно мнозинство, а след публичното дистанциране на президента тя бързо се разпада (през 1992 г. СДС се разделя на "сини мравки" - отцепници и "кинжали" - реформатори).

И тогава, и сега под въпрос в дневния ред на парламента стои искане за актуализация на бюджета - по онова време финансов министър е Иван Костов, който се опитва да договори споразумения с МВФ и Световната банка след кризата, провокирана от мораториума върху плащането на държавния дълг при Андрей Луканов.

И тогава, и сега атаката срещу правителството минава през опит за интрига между премиера и финансовия му министър, като през 1992 г. Доган заявява в интервю, че "Костов, а не Филип Димитров е реалният премиер".

И тогава, и сега ще срещнете името на Александър Сталийски в новините. Само че сега е синът, когото "Дългия каза да не закачаш", а тогава - бащата Сталийски, който през 1992 е министър на отбраната на Филип Димитров. Днес липсва само Бриго Аспарухов, който по онова време ръководи външното разузнаване и става повод за обвинение срещу съветник на премиера за незаконни сделки за оръжия. Политическото обвинение срещу самия премиер е, че застрашавал националната сигурност на България.

И тогава, и сега това, което не липсва, е скандалът с Македония, чиято независимост кабинетът на Димитров признава първи няколко месеца по-рано.

Не лиспват и грозните обиди по време на дебата, в чието начало депутатката от опозицията Елисавета Миленова заплашва 68-годишния Стефан Савов: "След като нямате капка мъжество, защо не излезете навън да ви шибна два шамара"...

И тогава, и сега ДПС не бламира председателя на парламента заради личните му качества, политическото му минало или несъгласие с ценностите му. При това Стефан Савов напомня, че "винаги е бил приятел на ДПС" и е опитвал да помага с каквото може при посредничеството с правителството.

Савов е високо ерудиран човек, преводач, потомствен политик, чийто баща е министър на финансите малко преди преврата на 9 септември 1944 г. Смяната на властта и настъпването на комунизма водят до тежки репресии срещу семейството му, като и той, и баща му са лежали в лагери като политически затворници (Димитър Савов загива в Белене през 1951 г.). В продължение на 15 години е принуден да работи като арматурист по строежи, защото няма право да упражнява желаната професия. Пред депутатите той описва себе си като "човек, който е минал през чистилището, минал е през ада, минал е и е останал жив и здрав".

 
Стефан Савов реагира с презрение срещу намеците на депутати от БСП, че не иска да се оттегли, защото жалел за "комфорта на колата си и уюта на кабинета си".

В речта при подаването на оставката си Стефан Савов напомня на ДПС: "Комунистите, господа, винаги са искали да имат съюзници, и винаги тези, които са били достатъчно глупави да станат съюзници на комунистите, след това са били отхвърляни като дрипи".

Неуспешният вот на доверие, поискан от Филип Димитров малко по-късно, слага край на управлението на СДС. Вместо коалицията да провокира предсрочни избори обаче, част от сините се съгласяват да подкрепят "програмен" кабинет с мандата на ДПС.

Днешният евродепутат от ГЕРБ-СДС Александър Йорданов е избран за председател на НС на мястото на Стефан Савов. Премиер става проф. Любен Беров, а управлението на тази странна конструкция остава в историята като период на слаба държавност и "златно време" за организираната престъпност около югоембаргото и зараждането на мутренските групировки.

Повторение на сцената със свалянето на председател на парламента се случва през февруари 2005 г., в последните месеци от мандата на Симеон Сакскобургготски.

Председател на 39-ото Народно събрание е юристът проф. Огнян Герджиков, който отново е свален с "депесарски шут". НДСВ трябва да се съобразява с партията на Доган като коалиционен партньор, защото също като СДС през 1991 г. "царистите" са първа политическа сила, но без пълно мнозинство.

Основните сюжети от сценария също се повтарят. НДСВ вече е стратегически разцепено, а от 120 народни представители в началото финишира с по-малко от 100. Година преди отстраняването на Герджиков се отделя групата на "Новото време" - в нея влизат бъдещият генерален директор на БНТ Емил Кошлуков, Борислав Цеков, Мирослав Севлиевски, Юлияна Дончева (съпруга на ММА-боеца Станислав Недков-Стъки) и др.

 Под искането за оставката на председателя стои подписът на всички опозиционни сили, плюс този на Кошлуков.

Формалният повод за принудителната оставка на Герджиков е процедурно недоволство заради парламентарния контрол. Истинската причина се нарича "Булгартабак".

През 2004 г. вицепремиерът Лидия Шулева почти финализира сделка за продажбата на цигареното дружество на British American Tobacco. В последния момент настъпва необясним провал заради бламирането на преговорния екип от страна на ДПС.

"В този момент пристигна факс от Москва, в който се казваше, че неизвестна руска фирма проявява интерес за закупуване на „Бургатабак” и че ние трябва да започнем преговори с тях, като те ще дадат по-добри условия от тези, които сме постигнали. Изпратих човек от търговското ни представителство в Москва, бяха складове в покрайнините на Москва. В търговските регистри не открихме въпросната мистериозна фирма”, разказва Лидия Шулева през 2017 г. Един месец след получаването на факса в София ДПС публично обявява, че оттегля подкрепата си за приватизацията на "Булгартабак"; Шулева подава оставка пред Сакскобургготски на следващия ден. Вместо да защити вицепремиера си, той моли за време, за да преговаря с ДПС.

Опозицията обаче пресира НДСВ в Народното събрание с искане за изслушване по казуса. Няколко заседания са провалени заради липса на кворум. Последният неуспешен петъчен парламентарен контрол води до атаката срещу Огнян Герджиков.

На 4 февруари със 119 гласа "за" и 114 гласа "против" свалянето му е факт, а премиерът е принуден да направи ключови промени в правителството, защото вече няма ход напред без парламента. Севлиевски става министър на енергетиката с квота за "Новото време", Мехмед Дикме е отстранен като земеделски министър по искане на ДПС, Лидия Шулева е сменена от Милко Ковачев.

Третият случай, в който някой друг подава оставката на председателя на Народното събрание, се разиграва през есента на 2017 г.

 "Някой друг" в случая не е ДПС, а Бойко Борисов, който без много церемонии жертва съпартиеца си Димитър Главчев месеци, след като започва третия си мандат на власт.

И без това Главчев не е първият избор на Борисов за поста - при преговорите за формиране на новото управление преди Европредседателството той предлага на Корнелия Нинова да стане ръководител на 44-ото Народно събрание. Тя отказва.

Решението на Главчев да отнеме думата на Нинова, докато тя говори от трибуната в пленарната зала, е и един от последните му актове като председател.

Вторият "обичаен заподозрян" за позицията - Цецка Цачева - повече не може да се върне в тази функция. Не само защото политическият ѝ капитал е похарчен след решението на Борисов да я хвърли в президентските избори срещу Румен Радев, но и защото тя не успява да спечели депутатско място на изборите през 2017 г. от родния си избирателен район... Плевен.

На 17 ноември 2017 Цвета Караянчева е предложена от Цветан Цветанов като "достойна кандидатура" и като човек, който "винаги дава добри предложения за решения в дадени ситуации". Останалото е история.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
3 коментара
Спокоен

Спокоен

16.06.2022 | 21:45

Верно ли телевизията на Учиндолския си сменила името на 7/00 ?

Отговори
1 3
По Спокоен

По Спокоен

16.06.2022 | 22:16

Верно ли ПП се е преименувала Продължаваме Измяната ?

Отговори
1 1
Калуди

Калуди

16.06.2022 | 20:45

Не драги ми зле ориентирани и пристрастен драскачо - останалото не е история. История е това, което макар и много пристрастно ти си преразказал. А останалото тепърва предстои и то изглежда поне малко по-благоприятно за страната от историята и дори днешните събития.

Отговори
2 1

Анкета

Коя дата е най-подходяща за национален празник на България?