2374

Историците се обединиха, предлагат 24 май за национален празник

Историци предлагат за национален празник на България да бъде определен 24 май - Ден на българското слово, просвета и култура, като единствената дата, която от средата на XIX век е преминала и оцеляла през всички епохи и власти, и е празнувана в цялата българска етническа територия.

Обръщението към нацията и Народното събрание беше прието на национална дискусия, организирана от Историческия факултет на Великотърновския университет днес. В документа, подписан от 14 историци от водещи университети и Института за изследване на историята към БАН, се казва, че празникът на една държава се очаква да служи за сплотяване на нацията и да е безспорен по линия на единството и идентификацията, особено нужни и днес. 

Безспорните нерелигиозни празници през десетилетията след Освобождението на България са много, най-известните и почитани сред тях са: 3 март, 24 май, 6 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември. Към тях, естествено, могат да бъдат добавени още няколко при изработването на един бъдещ национален календар, се посочва в документа.

От всички тези празници съществува един, който не изпълнява изискванията за единство на нацията и идентификацията, същевременно е превърнат по политически причини в национален празник от отмиращата тоталитарна власт през 1990 г. 3 март е ден, привнесен у нас като ден на възшествието на чужд владетел. На този ден през 1878 г. е подписан един предварителен договор без правни последствия, който не решава българския национален въпрос, а напротив, го задълбочава, се казва в документа.

Имайки предвид непълнотата на националния празничен календар, водещ до трайно делене и противоборство в обществото, както и безспорните научни аргументи в посока на неговата смяна, историците предлагат за национален празник на Република България да бъде определен "24 май – ден на българското слово, просвета и култура като единствената дата, която неизменно, от средата на XIX век е преминала и оцеляла през всички епохи и власти, и е празнувана в цялата българска етническа територия".

Съществуващите официални празници на България да се допълнят, като към тях се добавят още достойни  дати - 16 април - Ден на конституцията; 20 април - избухването на Априлското въстание; 2 май - ден на св. княз Борис-Михаил; 6 октомври - ден на цар Самуил. Предлагаме за приемане на това предложение от Народното събрание, като настояваме предстоящата дискусия да се води от експертното начало, заявяват подписалите се под обръщението на 21 октомври 2022 година във Велико Търново учени и общественици.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
ДОБРЕ,ПО-ДОБРЕ,НАЙ-ДОБРЕ

ДОБРЕ,ПО-ДОБРЕ,НАЙ-ДОБРЕ

22.10.2022 | 09:18

Добре-защото се говори по въпроса поне от тридесет години т.е. още когато парламента(политиците) решиха за трти март По-добре- защото времето показа,че когато националният празник на една държава е пряко свързан с друга Велика сила неминуемо се стига до разделане на нацията,просто защото исторически и политически не може държавата да стои закотвена към избраната Велика сила. Най- добре - когато политиците и народа осъзнае ,че непреходен национален празник е когато е свързан с непреходно събитие в историята на нацията и държавата. Например:ДЕНАТ НА СЪЕДИНЕНИЕТО, 24 МАЙ И Т.Н. 24 МАЙ Е КРАСИВ И ОБЕДИНЯВАЩ ПРАЗНИК ЗА НАС БЪЛГАРИТЕ НЕЗАВИСИМО ОТ ВЪТРЕШНАТА И ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА.

Отговори
6 1

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?