1553

Ирландецът с българско сърце си отива преди 103 години

Днес се навършват 103 години от смъртта на човека, наричан ирландецът с българско сърце. Ерудиран журналист, близък с редица държавници, обичан от обикновените хора. 

За него българите казват след смъртта му „Наший Баучер умре“. Именно това е заглавието на публикацията във в. „Таймс“ за кончината на кореспондента Джеймс Баучер – на български език, изписано на латиница: Nashi Bourchier umre.

Напълно заслужена е обичта към Баучер, на когото е наречен рид в Рила и улици в много български градове, включително Пловдив. 

В продължение на почти 25 години от малката си всекидневна в столичния хотел „България“ ирландският журналист съобщава на света най-интересните и важни новини, свързани с България. Баучер предава новините точно и професионално – но е силно пристрастен към борбата на българския народ за правото на свободно и независимо съществуване.

Джеймс Баучер се налага като един от най-влиятелните европейски журналисти.

Фактът, че кореспондентът на „Таймс” на Балканите се пренася за постоянно в София, където живее и работи между 1892 и 1915 г., е признание за политическата тежест и роля на България в района. Баучер е запленен от България и нейните хора до такава степен, че носи български народни носии, спи завит с ямурлук и пие ракия. 

Няма българин, който да не познава картината на Иван Мърквичка „Ръченица“. Тя разказва за националния бит, обичаи, образи, носии и нрави от епохата след Освобождението. Ръченицата се разиграва в кръчма в Бистрица, близо до София, а един от танцьорите е именно Джеймс Баучер.

Фактът, че Баучер играе ръченица, облечен в шопска носия, само затвърждава прозвището му „ирландецът с българското сърце“.  За отношението на Джеймс Баучер към българите свидетелстват неговите статии. В една от тях той пише:

„Наистина българите направиха чудеса. Те съществуват от подписването на Берлинския договор в условия, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени благоприятни за тяхното развитие. Те нямаха активни приятели, а трябваше да се примирят с много активни и безскрупулни врагове. 

Трябваше да се бият със сърбите и да живеят под постоянната заплаха от окупация от неимоверно по-силен враг. Те се справиха с тези трудности с тиха смелост и упорство, черти, с които всеки един народ би се гордял и доказаха, че са най-достойните претенденти за отхвърлянето на робството.”

Статиите му са възможност английската общественост да се запознае със събитията в България и да разбере причините за българския стремеж към национално обединение. Баучер често е обвиняван от гърците и техните приятели в пристрастност към българската кауза в Македония. 

Въпреки първоначалния конфликт с българския монарх Фердинанд, много скоро Баучер става негов доверен съветник. Неслучайно през 1912 г. той играе посредническа роля между България и Гърция при сключването на Балканският съюз. Междусъюзническата война и нейните резултати са разочарование и за Джеймс Баучер, който остро критикува позицията на другите балкански страни и Букурещкия мирен договор от 1913 г., като несправедлив.

В началото на Първата световна война Баучер многократно се обръща към представителите на Антантата с призив за по-благосклонно отношение към България. Това изобщо не се харесва на британското правителско и едва не му коства работата в „Таймс”. Той напуска България с влизането на страната във войната през 1915 г. и упражнява репортерската професия от Руската империя, преди да се върне в Лондон. 

Баучер пише десетки статии, в които осъжда клаузите на Ньойския договор от 1919 г., оценени от него като прекалено сурови към България. Той се интересува и от съдбата на бежанците и апелира към световната общественост насилията на Балканите да бъдат спрени.

Живял дълго време в България, всъщност Баучер няма собствен дом тук. Едно от най-любимите му места за посещение е Рилският манастир, като изявява  желание да бъде погребан именно там. След смъртта му през 1920 г. той действително е положен в близост до Рилския манастир – чест, която е оказана само на този чужденец. Разрешението е дадено лично от цар Борис III.

По този начин България изразява своята признателност към един чужденец, обичал страната ни.

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Вечна Слава за Великите Мъже обикнали БЪЛГАРИЯ

Вечна Слава за Великите Мъже обикнали БЪЛГАРИЯ

30.12.2023 | 20:05

А вие в маричката само азсистовчета , галки, ганита, халваджии и останалите изкопани мърши

Отговори
0 0

Анкета

Как оценявате възнагражденията от близо 3000 лева, които ще получават общинските съветници в Пловдив?